Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.32
Деванагари
नारद उवाच
इत्थं पुरञ्जनं नारी याचमानमधीरवत् ।
अभ्यनन्दत तं वीरं हसन्ती वीर मोहिता ॥ ३२ ॥
इत्थं पुरञ्जनं नारी याचमानमधीरवत् ।
अभ्यनन्दत तं वीरं हसन्ती वीर मोहिता ॥ ३२ ॥
Стих
на̄рада ува̄ча
иттхам̇ пуран̃джанам̇ на̄рӣ
я̄чама̄нам адхӣрават
абхянандата там̇ вӣрам̇
хасантӣ вӣра мохита̄
иттхам̇ пуран̃джанам̇ на̄рӣ
я̄чама̄нам адхӣрават
абхянандата там̇ вӣрам̇
хасантӣ вӣра мохита̄
Дума по дума
на̄радах̣ ува̄ча — великият мъдрец На̄рада продължи да говори; иттхам — след това; пуран̃джанам — на Пуран̃джана; на̄рӣ — жената; я̄чама̄нам — молейки; адхӣра-ват — горящ от желание; абхянандата — тя заговори; там — на него; вӣрам — героя; хасантӣ — като се усмихваше; вӣра — о, герою; мохита̄ — привлечена от него.
Превод
На̄рада продължи: Царю честити, когато Пуран̃джана бе неудържимо привлечен от тази девойка и закопня да я докосне и да ѝ се наслаждава, тя, покорена от думите му, се усмихна, с което показа съгласието си. Тя вече изпитваше към царя несъмнена симпатия.
Пояснение
Тази случка показва, че когато мъжът настойчиво ухажва някоя жена, тя също започва да го харесва. В Бха̄гаватам (5.5.8) четем: пум̇сах̣ стрия̄ митхунӣ-бха̄вам етам. В основата на това влечение стои сексът. Половият инстинкт е основата на всички материални дейности. Обусловеният живот, който се гради върху желанието за материални сетивни наслади, е причината човек да забрави духовното битие. Така изначалното Кр̣ш̣н̣а съзнание на живото същество се застила от замърсявания, превръща се в материално съзнание и човек се отдава на сетивното наслаждение.