Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.33

Живото същество не знае нищо за произхода си. То не знае защо е бил създаден материалният свят, защо хората се трудят в него и кой е първоизточникът на това проявление. Никой не знае отговора на тези въпроси. Това е невежеството. Опитвайки се да разрешат загадката за произхода на живота, изтъкнати учени откриват най-различни химични и клетъчни съединения, но никой от тях не може да каже как е възникнал животът в материалния свят. Словосъчетанието брахма-джигя̄са̄ обозначава стремежа да бъде открита първопричината на съществуването ни в материалния свят. В действителност нито един философ, учен и политик не знае откъде сме дошли, защо сме тук, защо водим тежка борба за съществуване и къде ще отидем. В най-честия случай хората са на мнение, че сме тук по силата на някаква случайност и когато тялото ни умре, ще свърши и спектакълът с наше участие и всички ще потънем в небитието. Учените и философите, които споделят подобни възгледи, са имперсоналисти и войдисти. Девойката в този текст илюстрира действителното положение на живото същество. Тя не може да каже на Пуран̃джана името на баща си, защото няма представа откъде е дошла. Не знае и защо се намира на това място. Тя откровено признава, че не знае нищо по тези въпроси. Такова е положението на живото същество в материалния свят. Тук има безброй учени, философи и изтъкнати общественици и политици, но никой от тях не знае откъде е дошъл и защо полага толкова много усилия, за да постигне щастие в този свят. Ние разполагаме с всичко необходимо за живот, но сме така безразсъдни, че дори не се питаме кой е направил този свят обитаем за нас и ни е предоставил всички благоприятни условия за съществуване. Тук всичко функционира по определени закони, но хората неразумно си мислят, че са се появили на този свят по случайност и след смъртта си ще се разтворят в нищото. Те мислят, че това прекрасно място, на което са пребивавали, ще остане да съществува такова завинаги.