Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.34

इहाद्य सन्तमात्मानं विदाम न तत: परम् ।
येनेयं निर्मिता वीर पुरी शरणमात्मन: ॥ ३४ ॥
иха̄дя сантам а̄тма̄нам̇
вида̄ма на татах̣ парам
йенеям̇ нирмита̄ вӣра
пурӣ шаран̣ам а̄тманах̣

Дума по дума

ихатук; адяднес; сантамсъществуващи; а̄тма̄намживи същества; вида̄матолкова знаем; нане; татах̣ парамотвъд това; йенаот кого; иямтози; нирмита̄създаден; вӣрао, велики герою; пурӣград; шаран̣амубежище; а̄тманах̣на всички живи същества.

Превод

О, велики герою, знаем само, че сега се намираме тук, на това място. Нямаме представа какво ще стане впоследствие. Ние всъщност сме толкова безразсъдни, че дори не се питаме кой е създал това хубаво място, в което сме се приютили.

Пояснение

Подобна липса на Кр̣ш̣н̣а съзнание се нарича невежество. Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.5) отсъжда: пара̄бхавас та̄вад абодха-джа̄тах̣. Всеки се ражда невежа. Според Бха̄гаватам в материалния свят всички се раждат невежи. В невежеството си хората създават хуманизъм, патриотизъм, интернационализъм, наука, философия и най-различни други неща. Но принципът, залегнал в основата на всички тези творения на човешката мисъл, е невежеството. Тогава каква стойност има цялото развитие на познанието, ако в основата му стои невежеството? Докато човек не възстанови своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, всичките му дейности са фиаско. Човешкият живот е предназначен да разпръсне тъмата на невежеството, но хората не знаят как да сторят това и само строят и създават най-различни неща. Смъртта обаче слага край на всичките им завоевания.