Шрӣмад бха̄гаватам 4.25.35
Текст
нара̄ на̄ряш ча ма̄нада
супта̄я̄м̇ майи джа̄гарти
на̄го 'ям̇ па̄лаян пурӣм
Дума по дума
ете – всички тези; сакха̄ях̣ – приятели; сакхях̣ – приятелки; ме – мои; нара̄х̣ – мъже; на̄рях̣ – жени; ча – и; ма̄на-да – о, достопочтени; супта̄я̄м – докато спя; майи – аз съм; джа̄гарти – будува; на̄гах̣ – змия; аям – тази; па̄лаян – пазеща; пурӣм – този град.
Превод
О, благородни, всички тези мъже и жени, които ме съпровождат, са ми приятели, а змията будува и пази града дори когато аз спя. Това е всичко, което зная. Нищо друго не бих могла да ти кажа.
Пояснение
Пуран̃джана беше попитал жената кои са единайсетте мъже, съпругите им и змията, която я придружава, и сега тя му обяснява накратко. Очевидно тя не знае много за тези мъже, за съпругите им и за змията. Както вече се каза, змията олицетворява жизнената сила на живото същество. Жизнената сила е винаги будна, дори когато сетивата и тялото са изморени и не функционират. Дори когато спим и не сме в съзнание за света около нас, змията, жизнената сила, остава активна и будна. Затова, когато спи, човек сънува. Когато живото същество се раздели със сегашното си материално тяло, жизнената сила остава незасегната и заедно с него се пренася в друго материално тяло. Този процес се нарича преселване на душата, или смяна на тялото, но хората го познават под името смърт. В действителност смърт няма. Жизнената сила винаги е заедно с душата и когато душата се пробуди от привидния сън, тя вижда своите единайсет приятели (сетивата и ума) и многобройните им съпруги (желанията). Жизнената сила не ни напуска. Тя остава с нас дори когато спим, а процесът на дишането показва, че змията живее от въздуха, циркулиращ в нашето тяло. Този въздух се проявява чрез дишането и докато спящият човек диша, разбираме, че е жив. Дори когато грубото физическо тяло спи, жизнената сила остава активна, за да го защитава. Затова тук се казва, че змията живее от въздуха, за да поддържа живота в материалното тяло.