ТЕКСТ 24
VERSO 24
Текст
Texto
на̄пашяд др̣шям екара̄т̣
мене 'сантам ива̄тма̄нам̇
супта-шактир асупта-др̣к
nāpaśyad dṛśyam ekarāṭ
mene ’santam ivātmānaṁ
supta-śaktir asupta-dṛk
Дума по дума
Sinônimos
сах̣ – Божествената Личност; ва̄ – дали; еш̣ах̣ – всички тези; тада̄ – по това време; драш̣т̣а̄ – наблюдател; на – не; апашят – видя; др̣шям – материалният космос; ека-ра̄т̣ – безспорен собственик; мене – мислеше по този начин; асантам – несъществуваща; ива – така; а̄тма̄нам – пълни проявления; супта – непроявена; шактих̣ – материална енергия; асупта – проявена; др̣к – вътрешна енергия.
saḥ — a Personalidade de Deus; vā — ou; eṣaḥ — todos estes; tadā — naquela época; draṣṭā — ο que via; na — não; apaśyat — via; dṛśyam — criação cósmica; eka-rāṭ — proprietário indiscutível; mene — pensou assim; asantam — não existente; iva — assim; ātmānam — manifestações plenárias; supta — imanifesta; śaktiḥ — energia material; asupta — manifesta; dṛk — potência interna.
Превод
Tradução
Богът, единовластният собственик на всичко съществуващо, бе тогава единственият наблюдател. По това време материалният космос го нямаше и Богът изпита чувство за незавършеност, породено от отсъствието на неговите пълни и отделени части. Вътрешната енергия бе в проявено състояние, ала материалната енергия спеше.
Ο Senhor, ο proprietário indiscutível de todas as coisas, era ο único que via. A manifestação cósmica não estava presente naquela época, de modo que Ele Se sentiu imperfeito sem Suas partes integrantes plenárias e separadas. A energia material estava adormecida, ao passo que a potência interna estava manifesta.
Пояснение
Comentário
Богът е върховният наблюдател, защото било достатъчно само да погледне материалната енергия, за да я активизира и така да прояви космоса. По онова време наблюдателят съществувал, но я нямало външната енергия, върху която Той щял да хвърли поглед. Той чувствал някаква липса, като мъжа, който се чувства самотен, когато съпругата му е далеч от него. Това е само поетично сравнение. Богът искал да създаде материалния космос, за да даде още един шанс на обусловените души, потънали в съня на забравата. Космическото проявление дава на обусловените души шанс да се върнат вкъщи, при Бога, и това е неговото главно предназначение. Богът е толкова милостив, че когато материалният космос го няма, Той изпитва някаква недостатъчност и в резултат от това усещане за непълнота се създава творението. Светът, проявен от вътрешната енергия, бил там и съществувал, но другата енергия сякаш спяла и Богът поискал да я пробуди за действие, както съпругът събужда съпругата си за любовна наслада. От състрадание към тази спяща енергия Богът искал да я види будна, за да може тя да се наслаждава като другите съпруги, които не спят. Целта на всичко това е спящите обусловени души да се пробудят за истински живот в духовно съзнание и да станат съвършени като вечноосвободените души от Вайкун̣т̣халоките. Тъй като Богът е сач-чид-а̄нанда-виграха, Той иска всяка частица от многообразните му енергии да участва в неговата изпълнена с блаженство раса, защото участието във вечната ра̄са-лӣла̄ на Бога е най-висшето състояние на съществуване, изпълнено с висше духовно блаженство и съвършено и вечно знание.
Ο Senhor é ο melhor daqueles que veem porque, apenas por um olhar Seu, a energia material tornou-se ativa para a manifestação cósmica. Naquela época, aquele que vê existia, mas a energia externa, sobre a qual é lançado ο olhar do Senhor, não estava presente. Ele Se sentiu um tanto insuficiente, como um esposo que se sente só na ausência da esposa. Esse é um símile poético. Ο Senhor quis criar a manifestação cósmica para dar outra oportunidade às almas condicionadas que estavam adormecidas no esquecimento. A manifestação cósmica proporciona às almas condicionadas uma oportunidade de voltarem ao lar, voltarem ao Supremo, e esse é ο seu propósito principal. Ο Senhor é tão bondoso que, na ausência de tal manifestação, sente como se estivesse faltando algo, e assim ocorre a criação. Embora a criação da potência interna estivesse manifesta, a outra potência parecia estar adormecida, e ο Senhor quis despertá-la para a atividade, assim como um esposo quer despertar sua esposa do estado de adormecimento para ο gozo. É por compaixão do Senhor pela energia adormecida que Ele quer vê-la desperta para ο gozo como as outras esposas que estão acordadas. Todo ο processo consiste em animar as almas condicionadas adormecidas para a verdadeira vida da consciência espiritual de modo que elas assim se tornem tão perfeitas como as almas eternamente liberadas nos Vaikuṇṭhalokas. Uma vez que ο Senhor é sac-cid-ānanda-vigraha, Ele gosta que todas as partes integrantes de Suas diferentes potências participem na rasa bem-aventurada, porque a participação com ο Senhor em Sua rasa-līlā eterna é a mais elevada condição de vida, perfeita em bem-aventurança espiritual e conhecimento eterno.