ТЕКСТ 23
VERSO 23
Текст
Texto
агра а̄тма̄тмана̄м̇ вибхух̣
а̄тмеччха̄нугата̄в а̄тма̄
на̄на̄-матй-упалакш̣ан̣ах̣
agra ātmātmanāṁ vibhuḥ
ātmecchānugatāv ātmā
nānā-maty-upalakṣaṇaḥ
Дума по дума
Sinônimos
бхагава̄н – Божествената Личност; еках̣ – единствена; а̄са – бе там; идам – това творение; агре – преди сътворението; а̄тма̄ – в собствената си форма; а̄тмана̄м – на живите същества; вибхух̣ – господар; а̄тма̄ – Аз; иччха̄ – желание; анугатау – потапя се в; а̄тма̄ – Аз; на̄на̄-мати – различно виждане; упалакш̣ан̣ах̣ – симптоми.
bhagavān — a Personalidade de Deus; ekaḥ — único e inigualável; āsa — existia; idam — esta criação; agre — anterior à criação; ātmā — em Sua própria forma; ātmanām — das entidades vivas; vibhuḥ — senhor; ātmā — Eu; icchā — desejo; anugatau — fundindo-se em; ātmā — Eu; nānā-mati — visão diferente; upalakṣaṇaḥ — sintomas.
Превод
Tradução
Върховният Бог, господарят на всички живи създания, е съществувал още преди сътворението, когато, освен него, не е имало никой друг. Само по неговата воля материалният свят се създава и след това отново потъва в него. Качествата на тази Върховна Душа са намерили израз в различните ѝ имена.
A Personalidade de Deus, ο Senhor de todas as entidades vivas, existia antes da criação como ο único e inigualável. É apenas por Sua vontade que a criação se torna possível e novamente tudo se funde nEle. Esse Eu Supremo é sintomatizado por diferentes nomes.
Пояснение
Comentário
Тук великият мъдрец започва да обяснява смисъла на четирите първоначални строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам. Въпреки че нямат достъп до Шрӣмад Бха̄гаватам, последователите на ма̄я̄ва̄дската школа (имперсоналистите) понякога се захващат да го тълкуват, като си измислят какви ли не съмнителни обяснения на изначалните му четири строфи. Ние обаче трябва да приемаме истинското обяснение, дадено тук от Маитрея Муни, защото той заедно с Уддхава го чул от самия Бог. Първият стих от четирите изначални строфи гласи: ахам ева̄сам ева̄гре. Коментаторите ма̄я̄ва̄дӣ тълкуват думата ахам по такива объркани начини, че никой друг освен тях не може да разбере смисъла им. Тук обаче се казва, че ахам се отнася до Върховната Божествена Личност, а не до индивидуалните живи същества. Преди сътворението е съществувала само Божествената Личност. Не е имало нито инкарнации пуруш̣а, нито живи същества, нито материална енергия, с която се осъществява творението. Инкарнациите пуруш̣а и всички многообразни енергии на Върховния Бог се намирали единствено у него.
Ο grande sábio começa aqui a explicar ο propósito dos quatro versos originais do Śrīmad-Bhāgavatam. Embora não tenham acesso ao Śrīmad-Bhāgavatam, os seguidores da escola māyāvāda (impersonalista) às vezes espremem uma explanação imaginária dos quatro versos originais, mas devemos aceitar a verdadeira explicação dada nesta passagem por Maitreya Muni porque ele, juntamente com Uddhava, pessoalmente ouviram-na ser falada diretamente pelo Senhor. A primeira linha dos quatro versos originais diz: aham evāsam evāgre. A palavra aham é interpretada de modo errado pela escola māyāvāda com significados que ninguém além do intérprete pode compreender. Aqui se explica que aham é a Suprema Personalidade de Deus, e não as entidades vivas individuais. Antes da criação, existia apenas a Personalidade de Deus; não havia encarnações puruṣa e certamente não havia entidades vivas, nem havia a energia material, através da qual se efetua a criação manifesta. As encarnações puruṣa e todas as diferentes energias do Senhor Supremo estavam fundidas unicamente nEle.
Тук Божествената Личност е наречена господар на всички други живи същества. Богът е като слънцето, а живите същества са като молекулите на слънчевите лъчи. Фактът, че Богът е съществувал преди сътворението, се потвърждава в шрутите: ва̄судево ва̄ идам̇ агра а̄сӣт на брахма̄ на ча шан̇карах̣, еко ваи на̄ра̄ян̣а а̄сӣн брахма̄ неш̣а̄на̄х̣. Тъй като всичко произлиза от Божествената Личност, във всички времена съществува единствено и само Богът. Той може да съществува по този начин, защото е всесъвършен и всемогъщ. Всички останали – в това число и пълните му експанзии, виш̣н̣у-таттвите – са негови съставни части. Преди сътворението не е имало Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у или Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, не е имало нито Брахма̄, нито Шан̇кара. Виш̣н̣у, пълна експанзия на Бога, и живите същества, като се започне от Брахма̄, са негови съставни части. Духовното битие било там, заедно с Бога, но материалното битие спяло у него в непроявено състояние. Материалното творение се изгражда и разрушава единствено по волята на Бога. Многообразието на Вайкун̣т̣халока е тъждествено с Бога, както многоликата войска е тъждествена с царя. В Бхагавад-гӣта̄ (9.7) се обяснява, че материалният свят се създава през определени интервали от време, и то по волята на Бога, а в периодите между разрушението и сътворението живите същества и материалната енергия остават да спят в непроявено състояние вътре у Бога.
A Personalidade de Deus é descrita aqui como ο mestre de todas as outras entidades vivas. Ele é como ο disco do Sol, e as entidades vivas são como as moléculas dos raios do Sol. Essa existência do Senhor antes da criação é confirmada pelos śrutis: vāsudevo vā idaṁ agra āsīt na brahmā na ca śaṅkaraḥ, eko vai nārāyaṇa āsīn na brahmā neśānāḥ. Porque tudo que existe é uma emanação da Personalidade de Deus, Ele sempre existe como ο único e incomparável. Ele pode existir desta forma por ser completamente perfeito e onipotente. Tudo além dEle, incluindo Suas expansões plenárias, os viṣṇu-tattvas, é Sua parte integrante. Antes da criação, não havia Kāraṇārṇavaśāyī ou Garbhodakaśāyī ou Kṣīrodakaśāyī Viṣṇus, nem havia Brahmā nem Śaṅkara. A expansão plenária Viṣṇu e as entidades vivas começando por Brahmā são partes integrantes separadas. Embora a existência espiritual estivesse com ο Senhor, a existência material estava adormecida nEle. É apenas por Sua vontade que a manifestação material é feita e desfeita. A diversidade do Vaikuṇṭhaloka está incluída no Senhor, assim como a diversidade de soldados faz parte do rei. Como se explica na Bhagavad-gītā (9.7), a criação material acontece a intervalos pela vontade do Senhor, e, nos períodos entre a dissolução e a criação, as entidades vivas e a energia material permanecem adormecidas nEle.