ТЕКСТ 25
Text 25
Текст
Texto
пуш̣яма̄н̣о джанена сах̣
анабхипретам а̄паннах̣
пратя̄кхя̄тум анӣшварах̣
puṣyamāṇo janena saḥ
anabhipretam āpannaḥ
pratyākhyātum anīśvaraḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
пара-чхандам – желанието на друг; на – не; видуш̣а̄ – разбирайки; пуш̣яма̄н̣ах̣ – отглеждано; джанена – от хора; сах̣ – то; анабхипретам – в нежелани обстоятелства; а̄паннах̣ – попаднало; пратя̄кхя̄тум – да откаже; анӣшварах̣ – неспособно.
para-chandam — el deseo de otro; na — no; viduṣā — entender; puṣyamāṇaḥ — siendo mantenido; janena — por personas; saḥ — él; anabhipretam — en circunstancias indeseables; āpannaḥ — caído; pratyākhyātum — rechazar; anīśvaraḥ — no puede.
Превод
Traducción
Щом излезе от утробата, детето попада в ръцете на хора, които не могат да разберат какво иска, ала се грижат за него и го отглеждат. То не може да откаже нищо, което му дават, и затова често се озовава в нетърпими обстоятелства.
Después de salir del abdomen, el niño queda al cuidado de personas que no pueden entender qué es lo que quiere, y son esas personas quienes lo crían. Sin poder rechazar nada de lo que se le da, padece circunstancias indeseables.
Пояснение
Significado
В майчината утроба изхранването на детето е било грижа на природата. Обстановката, в която то се е намирало, не е била никак приятна, но що се отнася до храненето, то се е осъществявало правилно от самите природни закони. Ала когато напусне утробата, детето попада в съвършено различна среда. То иска да яде едно, а му дават нещо съвсем друго, тъй като никой не знае от какво точно се нуждае детето, а самото то не е в състояние да отхвърли нежеланите неща, които му дават. Понякога то плаче за майчината си гръд, а дойката мисли, че има болки в стомаха и му дава горчиво лекарство. Детето не иска лекарството, ала не може с нищо да изрази отказа си. Така то живее сред трудни и неблагоприятни условия и продължава да страда.
Dentro del abdomen de la madre, es la propia naturaleza quien establece el dispositivo mediante el cual se nutre el niño. La atmósfera dentro del abdomen no era nada agradable, pero al menos, en lo relativo a la alimentación del niño, las leyes de la naturaleza la llevaban a cabo apropiadamente. Pero, después de salir del abdomen, el niño cae en una atmósfera distinta. Quiere comer una cosa, pero se le da otra, porque nadie sabe qué es lo que quiere en realidad, y él no puede rechazar las cosas indeseables que le dan. El niño llora, a veces, deseando el pecho de la madre pero, debido a que la niñera cree que llora porque le duele el estómago, le da una medicina amarga. El niño no la quiere, pero no puede rechazarla. Atraviesa circunstancias muy difíciles, y el sufrimiento continúa.