ТЕКСТ 30
VERSO 30
Текст
Texto
бхӯтя̄ свая̄ кут̣ила-кунтала-вр̣нда-джуш̣т̣ам
мӣна-двая̄шраям адхикш̣ипад абджа-нетрам̇
дхя̄йен маномаям атандрита улласад-бхру
bhūtyā svayā kuṭila-kuntala-vṛnda-juṣṭam
mīna-dvayāśrayam adhikṣipad abja-netraṁ
dhyāyen manomayam atandrita ullasad-bhru
Дума по дума
Sinônimos
ят – което лице на Бога; шрӣ-никетам – лотос; алибхих̣ – от пчели; парисевяма̄нам – обкръжен; бхӯтя̄ – от изяществото; свая̄ – неговите; кут̣ила – къдрави; кунтала – на косите; вр̣нда – от множество; джушт̣ам – украсен; мӣна – от риби; двая – две; а̄шраям – пребиваващи; адхикш̣ипат – засрамвайки; абджа – лотос; нетрам – с очи; дхя̄йет – човек трябва да медитира върху; манах̣-маям – оформена в ума; атандритах̣ – съсредоточен; улласат – танцуващи; бхру – вежди.
yat — o rosto do Senhor que; śrī-niketam — um lótus; alibhiḥ — por abelhas; parisevyamānam — rodeado; bhūtyā — pela elegância; svayā — sua; kuṭila — cacheado; kuntala — de cabelo; vṛnda — por uma multidão; juṣṭam — adornado; mīna — de peixes; dvaya — um par; āśrayam — habitando; adhikṣipat — envergonhando; abja — um lótus; netram — tendo olhos; dhyāyet — deve-se meditar; manaḥ-mayam — formada na mente; atandritaḥ — atrativas; ullasat — dançantes; bhru — tendo sobrancelhas.
Превод
Tradução
Тогава йогӣ съсредоточава мислен взор върху прекрасното лице на Бога с лотосови очи и танцуващи вежди, обкръжено от вълнисти коси. Пред неговото изящество дори красивият лотос, около който се вият пчели и плуват две риби, се чувства засрамен.
O yogī, então, medita no belo rosto do Senhor, que é adornado com cabelo cacheado e decorado por olhos de lótus e sobrancelhas dançantes. A elegância de Seu rosto envergonharia um lótus rodeado por um enxame de abelhas e um par de peixes nadando.
Пояснение
Comentário
В тази строфа особено внимание заслужават думите дхя̄йен маномаям. Маномаям не означава въображение или фантазия. Имперсоналистите смятат, че човек може да си измисли каквато и да е форма, върху която да медитира, но тук се казва, че йогӣте трябва да медитират върху формата на Бога, съзерцавана от преданите. Те никога не си измислят форма на Бога. Преданите не се чувстват удовлетворени от това, което е плод на въображението. Богът има различни вечни форми и всеки предан обожава тази от тях, която най-много обича, като по този начин служи на Бога. В ша̄стрите формата на Бога е описана по различни начини. Както вече казахме, изначалната форма на Бога може да бъде пресъздадена по осем начина. Изображението може да е направено от глина, камък, дърво, пясък, бои и т.н. в зависимост от възможностите на предания.
Importante afirmação aqui é dhyāyen manomayam. Manomayam não é imaginação. Os impersonalistas pensam que o yogī pode imaginar qualquer forma que deseje, mas, como se afirma aqui, o yogī deve meditar na forma do Senhor que é experimentada pelos devotos. Os devotos nunca imaginam uma forma do Senhor. Eles não se contentam com algo imaginário. O Senhor tem diferentes formas eternas; cada devoto gosta de uma forma específica e, assim, ocupa-se a serviço do Senhor, adorando tal forma. A forma do Senhor é descrita de diferentes maneiras, de acordo com as escrituras. Como já vimos anteriormente, há oito tipos de representações da forma original do Senhor. Essas representações podem ser feitas usando barro, pedra, madeira, pintura, areia etc., dependendo dos recursos do devoto.
Маномаям е формата на Бога, изваяна в ума, а умът е един от осемте материала, с чиято помощ може да се пресъздаде формата на Бога. Тази форма не е родена от въображението. Медитацията върху истинската форма на Бога може да се извършва по различни начини, но това не значи, че формата може да се измисля. В настоящата строфа са използвани две сравнения: лицето на Бога е оприличено на лотос, черните му коси са сравнени с рояк пчели, които жужат около лотоса, а очите му – с две риби, които плуват наоколо. Лотосът, около който кръжат пчели и плуват риби, изглежда много красив. Лицето на Бога е завършено само по себе си и съвършено и красотата му затъмнява естествената красота на лотоса.
Manomayam é uma escultura da forma do Senhor dentro da mente, e está incluída entre uma das oito diferentes esculturas da forma do Senhor. Não se trata de imaginação. Pode ser que a meditação na verdadeira forma do Senhor se manifeste de diferentes maneiras, mas não se deve concluir que é necessário imaginar uma forma. Este verso faz duas comparações: primeiramente, o rosto do Senhor é comparado a um lótus, e depois Seu cabelo negro é comparado a abelhas zumbidoras esvoaçando em torno do lótus, e Seus dois olhos são comparados a dois peixes nadando. Uma flor de lótus na água fica belíssima quando é rodeada por abelhas zumbidoras e peixes. O rosto do Senhor é autossuficiente e completo. Sua beleza desafia a beleza natural de um lótus.