ТЕКСТ 30
Text 30
Текст
Text
бхӯтя̄ свая̄ кут̣ила-кунтала-вр̣нда-джуш̣т̣ам
мӣна-двая̄шраям адхикш̣ипад абджа-нетрам̇
дхя̄йен маномаям атандрита улласад-бхру
bhūtyā svayā kuṭila-kuntala-vṛnda-juṣṭam
mīna-dvayāśrayam adhikṣipad abja-netraṁ
dhyāyen manomayam atandrita ullasad-bhru
Дума по дума
Synonyms
ят – което лице на Бога; шрӣ-никетам – лотос; алибхих̣ – от пчели; парисевяма̄нам – обкръжен; бхӯтя̄ – от изяществото; свая̄ – неговите; кут̣ила – къдрави; кунтала – на косите; вр̣нда – от множество; джушт̣ам – украсен; мӣна – от риби; двая – две; а̄шраям – пребиваващи; адхикш̣ипат – засрамвайки; абджа – лотос; нетрам – с очи; дхя̄йет – човек трябва да медитира върху; манах̣-маям – оформена в ума; атандритах̣ – съсредоточен; улласат – танцуващи; бхру – вежди.
yat — which face of the Lord; śrī-niketam — a lotus; alibhiḥ — by bees; parisevyamānam — surrounded; bhūtyā — by elegance; svayā — its; kuṭila — curly; kuntala — of hair; vṛnda — by a multitude; juṣṭam — adorned; mīna — of fish; dvaya — a pair; āśrayam — dwelling; adhikṣipat — putting to shame; abja — a lotus; netram — having eyes; dhyāyet — one should meditate on; manaḥ-mayam — formed in the mind; atandritaḥ — attentive; ullasat — dancing; bhru — having eyebrows.
Превод
Translation
Тогава йогӣ съсредоточава мислен взор върху прекрасното лице на Бога с лотосови очи и танцуващи вежди, обкръжено от вълнисти коси. Пред неговото изящество дори красивият лотос, около който се вият пчели и плуват две риби, се чувства засрамен.
The yogi then meditates upon the beautiful face of the Lord, which is adorned with curly hair and decorated by lotuslike eyes and dancing eyebrows. A lotus surrounded by swarming bees and a pair of swimming fish would be put to shame by its elegance.
Пояснение
Purport
В тази строфа особено внимание заслужават думите дхя̄йен маномаям. Маномаям не означава въображение или фантазия. Имперсоналистите смятат, че човек може да си измисли каквато и да е форма, върху която да медитира, но тук се казва, че йогӣте трябва да медитират върху формата на Бога, съзерцавана от преданите. Те никога не си измислят форма на Бога. Преданите не се чувстват удовлетворени от това, което е плод на въображението. Богът има различни вечни форми и всеки предан обожава тази от тях, която най-много обича, като по този начин служи на Бога. В ша̄стрите формата на Бога е описана по различни начини. Както вече казахме, изначалната форма на Бога може да бъде пресъздадена по осем начина. Изображението може да е направено от глина, камък, дърво, пясък, бои и т.н. в зависимост от възможностите на предания.
One important statement here is dhyāyen manomayam. Manomayam is not imagination. Impersonalists think that the yogī can imagine any form he likes, but, as stated here, the yogī must meditate upon the form of the Lord which is experienced by devotees. Devotees never imagine a form of the Lord. They are not satisfied by something imaginary. The Lord has different eternal forms; each devotee likes a particular form and thus engages himself in the service of the Lord by worshiping that form. The Lord’s form is depicted in different ways according to scriptures. As already discussed, there are eight kinds of representations of the original form of the Lord. These representations can be produced by the use of clay, stone, wood, paint, sand, etc., depending upon the resources of the devotee.
Маномаям е формата на Бога, изваяна в ума, а умът е един от осемте материала, с чиято помощ може да се пресъздаде формата на Бога. Тази форма не е родена от въображението. Медитацията върху истинската форма на Бога може да се извършва по различни начини, но това не значи, че формата може да се измисля. В настоящата строфа са използвани две сравнения: лицето на Бога е оприличено на лотос, черните му коси са сравнени с рояк пчели, които жужат около лотоса, а очите му – с две риби, които плуват наоколо. Лотосът, около който кръжат пчели и плуват риби, изглежда много красив. Лицето на Бога е завършено само по себе си и съвършено и красотата му затъмнява естествената красота на лотоса.
Manomayam is a carving of the form of the Lord within the mind. This is included as one of the eight different carvings of the form of the Lord. It is not imagination. Meditation on the actual form of the Lord may be manifested in different manners, but one should not conclude that one has to imagine a form. There are two comparisons in this verse: first the Lord’s face is compared to a lotus, and then His black hair is compared to humming bees swarming around the lotus, and His two eyes are compared to two fish swimming about. A lotus flower on the water is very beautiful when surrounded by humming bees and fish. The Lord’s face is self-sufficient and complete. His beauty defies the natural beauty of a lotus.