Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.30

यच्छ्रीनिकेतमलिभि: परिसेव्यमानं
भूत्या स्वया कुटिलकुन्तलवृन्दजुष्टम् ।
मीनद्वयाश्रयमधिक्षिपदब्जनेत्रं
ध्यायेन्मनोमयमतन्द्रित उल्लसद्भ्रु ॥ ३० ॥
яч чхрӣ-никетам алибхих̣ парисевяма̄нам̇
бхӯтя̄ свая̄ кут̣ила-кунтала-вр̣нда-джуш̣т̣ам
мӣна-двая̄шраям адхикш̣ипад абджа-нетрам̇
дхя̄йен маномаям атандрита улласад-бхру

Дума по дума

яткоето лице на Бога; шрӣ-никетамлотос; алибхих̣от пчели; парисевяма̄намобкръжен; бхӯтя̄от изяществото; свая̄неговите; кут̣илакъдрави; кунталана косите; вр̣ндаот множество; джушт̣амукрасен; мӣнаот риби; дваядве; а̄шраямпребиваващи; адхикш̣ипатзасрамвайки; абджалотос; нетрамс очи; дхя̄йетчовек трябва да медитира върху; манах̣-маямоформена в ума; атандритах̣съсредоточен; улласаттанцуващи; бхрувежди.

Превод

Тогава йогӣ съсредоточава мислен взор върху прекрасното лице на Бога с лотосови очи и танцуващи вежди, обкръжено от вълнисти коси. Пред неговото изящество дори красивият лотос, около който се вият пчели и плуват две риби, се чувства засрамен.

Пояснение

В тази строфа особено внимание заслужават думите дхя̄йен маномаям. Маномаям не означава въображение или фантазия. Имперсоналистите смятат, че човек може да си измисли каквато и да е форма, върху която да медитира, но тук се казва, че йогӣте трябва да медитират върху формата на Бога, съзерцавана от преданите. Те никога не си измислят форма на Бога. Преданите не се чувстват удовлетворени от това, което е плод на въображението. Богът има различни вечни форми и всеки предан обожава тази от тях, която най-много обича, като по този начин служи на Бога. В ша̄стрите формата на Бога е описана по различни начини. Както вече казахме, изначалната форма на Бога може да бъде пресъздадена по осем начина. Изображението може да е направено от глина, камък, дърво, пясък, бои и т.н. в зависимост от възможностите на предания.
Маномаям е формата на Бога, изваяна в ума, а умът е един от осемте материала, с чиято помощ може да се пресъздаде формата на Бога. Тази форма не е родена от въображението. Медитацията върху истинската форма на Бога може да се извършва по различни начини, но това не значи, че формата може да се измисля. В настоящата строфа са използвани две сравнения: лицето на Бога е оприличено на лотос, черните му коси са сравнени с рояк пчели, които жужат около лотоса, а очите му – с две риби, които плуват наоколо. Лотосът, около който кръжат пчели и плуват риби, изглежда много красив. Лицето на Бога е завършено само по себе си и съвършено и красотата му затъмнява естествената красота на лотоса.