ТЕКСТ 15
Text 15
Текст
Texto
ятха̄-шӣлам̇ ятха̄-ручи
а̄тмаджа̄х̣ паридехй адя
вистр̣н̣ӣхи яшо бхуви
yathā-śīlaṁ yathā-ruci
ātmajāḥ paridehy adya
vistṛṇīhi yaśo bhuvi
Дума по дума
Palabra por palabra
атах̣ – затова; твам – ти; р̣ш̣и-мукхйебхях̣ – на най-великите мъдреци; ятха̄-шӣлам – според характера; ятха̄-ручи – според склонностите; а̄тма-джа̄х̣ – дъщерите си; паридехи – моля те, дай; адя – днес; вистр̣н̣ӣхи – ще се разпространи; яшах̣ – славата; бхуви – из цялата вселена.
Превод
Traducción
Затова днес те моля да дадеш дъщерите си за съпруги на най-издигнатите мъдреци, като вземеш под внимание техния характер и склонности. Така славата ти ще се разнесе из цялата вселена.
Así pues, por favor, entrega hoy tus hijas a los sabios más eminentes, teniendo en la debida consideración el temperamento y el gusto de las muchachas, y difunde de este modo tu fama por todo el universo.
Пояснение
Significado
Деветимата главни р̣ш̣и, или мъдреци, са Марӣчи, Атри, Ан̇гира̄, Пуластя, Пулаха, Крату, Бхр̣гу, Васиш̣т̣ха и Атхарва̄. Те играят много важна роля във вселената и Брахма̄ искал деветте дъщери на Кардама Муни да бъдат дадени именно на тях. Тук две думи заслужават голямо внимание – ятха̄-шӣлам и ятха̄-ручи. Кардама трябвало да даде дъщерите си на мъдреците, но не произволно, а като се съобрази с характера и склонностите им. Подбирането на съпружеска двойка е цяло изкуство. Мъжът и жената не бива да се събират единствено заради секса. При сключването на брак трябва да се вземат предвид и много други съображения, сред които особено важни са особеностите на характера и склонностите на бъдещите съпрузи. Ако мъжът и жената имат различни характери и вкусове, съвместният им живот няма да бъде щастлив. Само преди четирийсет години в Индия най-напред сравняваха характерите и вкусовете на момчето и на момичето и чак след това им позволяваха да се оженят. За всичко това се грижеха родителите. С помощта на астролог те определяха характера и наклонностите на младите и ако те се оказваха съвместими, двамата ставаха съпруг и съпруга: „Този младеж и тази девойка си подхождат, затова трябва да се оженят“. Останалите съображения не бяха толкова важни. В началото на творението Брахма̄ се придържал към същия принцип: „Дъщерите ти трябва да бъдат дадени на р̣ш̣и, които им подхождат по характер и склонности“.
Los nueve principales ṛṣis o sabios son: Marīci, Atri, Aṅgirā, Pulastya, Pulaha, Kratu, Bhṛgu, Vasiṣṭha y Atharvā. Todos estosṛṣis son muy importantes, y Brahmā deseó que les fuesen entregadas las nueve hijas que había tenido Kardama Muni. Aquí se emplean dos palabras muy significativamente: yathā-śīlam y yathā-ruci. Las hijas debían ser entregadas a los ṛṣis respectivos, pero no ciegamente, sino conforme a una combinación de gustos y personalidades. Ese es el arte de combinar un hombre y una mujer. No deben unirse bajo la consideración exclusiva de la vida sexual. Hay muchas otras consideraciones, especialmente la personalidad y los gustos. Si sus gustos y su personalidad son muy distintos, su combinación será miserable. Hace tan solo unos cuarenta años, en la India se disponían los matrimonios compaginando ante todo los gustos y la personalidad del chico y la chica, y después se les permitía casarse. Esto se hacía bajo la supervisión de los respectivos padres. Generalmente, los padres determinaban los gustos y personalidades de los jóvenes por medio de la astrología, y cuando eran compatibles, se formaba la pareja: «Esta chica y este joven son tal para cual, y deben casarse». Otras consideraciones eran menos importantes. El Señor Brahmā, al principio de la creación, aconsejó el mismo sistema: «Debes entregar tus hijas a los ṛṣis teniendo en cuenta sus gustos y personalidades».
В зависимост от астрологичните изчисления хората биват благочестиви или демонични по характер. На основата на това се избират съпружеските двойки. Благочестивата девойка трябва да бъде дадена на благочестив младеж, а девойката с демоничен характер трябва да бъде дадена на младеж със същите качества. Само тогава те ще бъдат щастливи. Ако девойката е демонична, а младежът – благочестив, бракът им никога няма да бъде щастлив. В днешно време, когато се женят, младежите и девойките не се съобразяват с природата и характерите си и затова повечето бракове са несполучливи и завършват с развод.
A partir de los cálculos astrológicos se puede determinar si una persona es de naturaleza divina o demoníaca. Esa era la manera en que se seleccionaban los esposos. A una muchacha de naturaleza divina hay que casarla con un joven de naturaleza divina. A una muchacha de naturaleza demoníaca hay que casarla con un joven de naturaleza demoníaca. De este modo, serán felices. Pero si la naturaleza de ella es demoníaca y la de él es divina, la combinación es incompatible; en semejante matrimonio no pueden ser felices. En la actualidad, los jóvenes no se están casando según la personalidad y las cualidades; por ello, la mayor parte de los matrimonios son desgraciados y se divorcian.
В Дванайсета песен на Бха̄гаватам е предсказано, че в епохата на Кали хората ще встъпват в брак единствено на основата на половото влечение; ако момичето и момчето се чувстват удовлетворени от физическата си близост, ще се женят, а когато половите им отношения престанат да ги задоволяват, ще се развеждат. Това не е истински брак, а съюз на мъже и жени, които се съвкупляват като котки и кучета. Затова и децата, които се раждат в съвременната епоха, не са истински хора. Един истински човек трябва да се роди два пъти. Детето се ражда най-напред от благочестивите си родители, а после духовният учител и Ведите му дават второ раждане. Родните му баща и майка са причина за появата му на този свят, а след това духовният учител и Ведите му стават втори баща и майка. Във ведическите времена, когато браковете се сключвали с цел създаване на деца, всички мъже и жени притежавали духовно знание и когато встъпвали в брак, за да родят дете, всичко било обмислено много внимателно и на действителна научна основа.
En el Canto Doce del Bhāgavatam se predice que en la era de Kali la vida matrimonial se aceptará solamente por consideraciones sexuales; cuando un chico y una chica se sienten complacidos en sus relaciones sexuales, se casan, y cuando sus relaciones sexuales no les satisfacen, se separan. Eso no es un verdadero matrimonio, sino una combinación de hombres y mujeres del tipo de los gatos y los perros. Como consecuencia, los hijos que se están produciendo hoy en día no son exactamente seres humanos. Los seres humanos deben haber nacido dos veces: primero, el niño nace de unos buenos padres, y después nace de nuevo del maestro espiritual y los Vedas. Los padres primeros hacen que nazca en este mundo; luego, el maestro espiritual y los Vedas pasan a ser sus segundos padres. En el sistema védico del matrimonio para producir hijos, todos los hombres y mujeres estaban iluminados en el conocimiento espiritual, y cuando se combinaban para producir un hijo, lo hacían todo científica y minuciosamente.