ТЕКСТ 18
Texto 18
Текст
Texto
ян нети нетӣтй атад утсиср̣кш̣авах̣
виср̣джя даура̄тмям ананя-саухр̣да̄
хр̣допагухя̄рха-падам̇ паде паде
yan neti netīty atad utsisṛkṣavaḥ
visṛjya daurātmyam ananya-sauhṛdā
hṛdopaguhyārha-padaṁ pade pade
Дума по дума
Palabra por palabra
парам – върховното; падам – положение; ваиш̣н̣авам – свързано с Божествената Личност; а̄мананти – те знаят; тат – това; ят – което; на ити – не това; на ити – не това; ити – така; атат – безбожен; утсиср̣кш̣авах̣ – тези, които искат да избегнат; виср̣джя – отхвърляйки напълно; даура̄тмям – сложности; ананя – абсолютно; саухр̣да̄х̣ – с добра воля; хр̣да̄ упагухя – като ги приеме в сърцето си; арха – това, което е единственият обект на обожание; падам – лотосови нозе; падепаде – всеки миг.
param — la suprema; padam — situación; vaiṣṇavam — en relación con la Personalidad de Dios; āmananti — saben ellos; tat — eso; yat — lo cual; na iti — no es esto; na iti — no es esto; iti — así pues; atat — sin Dios; utsisṛkṣavaḥ — aquellos que desean eludir; visṛjya — abandonando por completo; daurātmyam — perplejidades; ananya — absolutamente; sauhṛdāḥ — de buena fe; hṛdā upaguhya — poniéndolos en el corazón; arha — aquello que es lo único venerable; padam — pies de loto; pade pade — a cada momento.
Превод
Traducción
Трансценденталистите се стремят да избягват всичко, което няма отношение към Бога, защото са познали върховното състояние, при което всичко е свързано с Виш̣н̣у, Върховния Бог. Затова чистият предан, намиращ се в пълна хармония с Бога, не усложнява излишно нещата, а постоянно обожава лотосовите нозе на Бога, приемайки ги дълбоко в сърцето си.
Los trascendentalistas desean eludir todo lo ateo, pues conocen esa situación suprema en la que todo está relacionado con el Supremo Señor Viṣṇu. Luego un devoto puro que esté en absoluta armonía con el Señor no crea perplejidades, sino que adora los pies de loto del Señor a cada momento y se los pone en el corazón.
Пояснение
Significado
В Бхагавад-гӣта̄ няколко пъти се среща думата мад-дха̄ма („Моята обител“). По думите на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, съществува духовно небе, което е безкрайно, а планетите в него се наричат Вайкун̣т̣хи и са обители на Божествената Личност. В тази небесна шир, простираща се далеч, далеч отвъд материалното небе със седемте му покривни слоя, няма нужда нито от слънце, нито от луна, нито от електрическа светлина, защото планетите в нея се осветяват сами и блестят по-ярко от материалните слънца. Чистите предани на Бога се намират в пълна хармония с Божествената Личност. Това означава, че постоянно мислят за Бога като за свой единствен верен приятел и единствен доброжелател. Те не проявяват интерес към никакви материални създания, дори и към Брахма̄, владетеля на вселената. Само те могат да видят планетите от Вайкун̣т̣ха в истинската им светлина. Чистите предани следват съвършените наставления на Върховния Бог, затова не усложняват излишно въпроса за природата на трансценденталното, губейки време да обсъждат кое е Брахман и кое не е Брахман или кое е ма̄я̄ и кое не е, нито пък си правят илюзии, че са равни на Бога. Те не оспорват независимото съществуване на Бога и не твърдят, че Той не съществува, че живите същества са Бог или че Той приема материално тяло, когато инкарнира. Те не се занимават с неясни спекулативни теории, които всъщност са пречки по пътя към трансценденталното познание. Освен имперсоналистите, т.е. неотдадените, има и една категория хора, които се представят за предани на Бога, но вътре в себе си се стремят да постигнат освобождение, като се слеят с безличностния Брахман. Те си измислят собствени начини за предано служене, които всъщност са чист разврат, и по този начин заблуждават наивните глупаци, развратници като тях. По думите на Вишвана̄тха Чакравартӣ всички тези неотдадени и разпътни хора са дура̄тми, т.е. извратени създания, представящи се за маха̄тми (велики души). Както показва шлоката, Шукадева Госва̄мӣ изключва от групата на трансценденталистите тези неотдадени и развратници.
En el Bhagavad-gītā se menciona varias veces mad-dhāma («Mi morada»), y de acuerdo con lo que dice la Suprema Personalidad de Dios Śrī Kṛṣṇa, existe el ilimitado cielo espiritual, en el que los planetas se denominan Vaikuṇṭhas, o la morada de la Personalidad de Dios. En ese cielo, que se encuentra muchísimo más allá del cielo material y sus siete coberturas, no hay necesidad del Sol ni de la Luna, ni hay necesidad de electricidad para la iluminación, porque los planetas son autoiluminadores y más brillantes que los soles materiales. Los devotos puros del Señor están en armonía absoluta con la Personalidad de Dios, o, en otras palabras, siempre piensan en el Señor como su único bienqueriente y amigo de confianza. A ellos no les llama la atención ninguna criatura mundana, ni siquiera hasta el nivel de Brahmā‚ el Señor del universo. Solo ellos pueden tener de modo definitivo una visión clara de los planetas Vaikuṇṭhas. Como a esos devotos puros los dirige perfectamente el Señor Supremo, ellos no crean ninguna perplejidad artificial en lo referente a la comprensión trascendental, perdiendo el tiempo en discutir lo que es Brahman y lo que no es Brahman, o māyā, ni tampoco creen falsamente que son uno con el Señor, ni arguyen que el Señor no existe separadamente, ni que no existe Dios en absoluto, o que los propios seres vivientes son Dios, o que cuando Dios se encarna, adopta un cuerpo material. Y ellos tampoco se interesan en las muchas y oscuras teorías especulativas, que en realidad son grandes obstáculos que se interponen en la senda de la comprensión trascendental. Aparte de la clase de los impersonalistas o los no devotos, también hay otras clases de personas que se hacen pasar por devotas del Señor, pero que en el fondo mantienen la idea de salvarse por medio del hecho de volverse uno con el Brahman impersonal. Ellas manufacturan erróneamente su propia forma de servicio devocional mediante un libertinaje descarado, y engañan a otras personas que son simplonas o libertinas como ellas mismas. Todos estos no devotos y libertinos son, según Viśvanātha Cakravartī, durātmās, o almas engañadoras disfrazadas de mahātmās, o de grandes almas. Con la presentación de este verso en particular, Śukadeva Gosvāmī excluye de la lista de los trascendentalistas a esa clase de no devotos y libertinos.
И така, планетите във Вайкун̣т̣ха са истински върховни обители, наричащи се парам̇ падам. Безличностното брахмаджьоти също се нарича парам̇ падам, защото е сиянието на тези планети, както слънчевите лъчи са сиянието на слънцето. В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) ясно се казва, че безличностното брахмаджьоти произлиза от личността на Бога и понеже всичко пряко или косвено се основава на брахмаджьоти, всичко в крайна сметка произлиза от Бога, поддържа се от него и след унищожението потъва в него. Следователно всичко зависи от него. Чистите предани на Бога не си губят времето в опити да разграничават Брахман от не-Брахман, защото добре знаят, че чрез енергията си, наречена Брахман, Бог Парабрахман прониква навсякъде. Затова те гледат на всичко като на собственост на Бога. Преданите се опитват да използват всичко в служене на Бога и не усложняват нещата, опитвайки се да господстват над неговото творение. Те са толкова верни на Бога, че ангажират както себе си, така и всичко останало в трансцендентално любовно служене. Те виждат Бога във всичко и всичко в Бога, докато извратените души (дура̄тмите) разпространяват пагубната представа, че трансценденталната форма на Бога е материална.
De modo que, los planetas Vaikuṇṭhas son en efecto los lugares residenciales supremos denominados los paraṁ padam. El brahmajyoti impersonal también se denomina el paraṁ padam, por su condición de ser los rayos de los planetas Vaikuṇṭhas, tal como los rayos solares son los rayos del sol. En el Bhagavad-gītā (14.27) se dice claramente que el brahmajyoti impersonal descansa en la persona del Señor, y como todo descansa directa e indirectamente en el brahmajyoti, todo procede del Señor, todo descansa en Él, y después de la aniquilación, todo se funde únicamente en Él. Por lo tanto, nada es independiente de Él. El devoto puro del Señor deja de perder el valioso tiempo en discriminar entre el Brahman y el no Brahman, porque sabe perfectamente bien que el Señor Parabrahman, por medio de Su energía Brahman, está entretejido en todo, en virtud de lo cual el devoto ve todo como propiedad del Señor. El devoto trata de ocupar todo al servicio de Él, y no crea perplejidades mediante el hecho de enseñorearse falsamente de la creación del Señor. Él es tan fiel, que se ocupa él mismo, así como también ocupa todo lo demás, en el amoroso servicio trascendental del Señor. El devoto ve en todo al Señor, y ve todo en el Señor. El disturbio específico creado por el durātmā, o el alma engañadora, se debe a la idea que él sostiene de que la forma trascendental del Señor es algo material.