ТЕКСТ 18
VERSO 18
Текст
Texto
ян нети нетӣтй атад утсиср̣кш̣авах̣
виср̣джя даура̄тмям ананя-саухр̣да̄
хр̣допагухя̄рха-падам̇ паде паде
yan neti netīty atad utsisṛkṣavaḥ
visṛjya daurātmyam ananya-sauhṛdā
hṛdopaguhyārha-padaṁ pade pade
Дума по дума
Sinônimos
парам – върховното; падам – положение; ваиш̣н̣авам – свързано с Божествената Личност; а̄мананти – те знаят; тат – това; ят – което; на ити – не това; на ити – не това; ити – така; атат – безбожен; утсиср̣кш̣авах̣ – тези, които искат да избегнат; виср̣джя – отхвърляйки напълно; даура̄тмям – сложности; ананя – абсолютно; саухр̣да̄х̣ – с добра воля; хр̣да̄ упагухя – като ги приеме в сърцето си; арха – това, което е единственият обект на обожание; падам – лотосови нозе; падепаде – всеки миг.
param — suprema; padam — a situação; vaiṣṇavam — em relação com a Personalidade de Deus; āmananti — eles conhecem; tat — aquela; yat — a qual; na iti — isto não; na iti — isto não; iti — assim; atat — ímpia; ursisṛkṣavaḥ — aqueles que desejam evitar; visṛjya — abandonando por completo; daurātmyam — perplexidades; ananya — absolutamente; sauhṛdāḥ — de boa vontade; hṛdā upaguhya — nos quais se dedica de coração; arha — aquilo que é muito digno de adoração; padam — pés de lótus; pade pade — a cada instante.
Превод
Tradução
Трансценденталистите се стремят да избягват всичко, което няма отношение към Бога, защото са познали върховното състояние, при което всичко е свързано с Виш̣н̣у, Върховния Бог. Затова чистият предан, намиращ се в пълна хармония с Бога, не усложнява излишно нещата, а постоянно обожава лотосовите нозе на Бога, приемайки ги дълбоко в сърцето си.
Os transcendentalistas desejam evitar toda a impiedade, pois conhecem aquela situação suprema em que tudo está relacionado com o Supremo Senhor Viṣṇu. Portanto, o devoto puro que está em absoluta harmonia com o Senhor não cria perplexidades, senão que, a cada instante, adora os pés de lótus do Senhor, aos quais se dedica de coração.
Пояснение
Comentário
В Бхагавад-гӣта̄ няколко пъти се среща думата мад-дха̄ма („Моята обител“). По думите на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, съществува духовно небе, което е безкрайно, а планетите в него се наричат Вайкун̣т̣хи и са обители на Божествената Личност. В тази небесна шир, простираща се далеч, далеч отвъд материалното небе със седемте му покривни слоя, няма нужда нито от слънце, нито от луна, нито от електрическа светлина, защото планетите в нея се осветяват сами и блестят по-ярко от материалните слънца. Чистите предани на Бога се намират в пълна хармония с Божествената Личност. Това означава, че постоянно мислят за Бога като за свой единствен верен приятел и единствен доброжелател. Те не проявяват интерес към никакви материални създания, дори и към Брахма̄, владетеля на вселената. Само те могат да видят планетите от Вайкун̣т̣ха в истинската им светлина. Чистите предани следват съвършените наставления на Върховния Бог, затова не усложняват излишно въпроса за природата на трансценденталното, губейки време да обсъждат кое е Брахман и кое не е Брахман или кое е ма̄я̄ и кое не е, нито пък си правят илюзии, че са равни на Бога. Те не оспорват независимото съществуване на Бога и не твърдят, че Той не съществува, че живите същества са Бог или че Той приема материално тяло, когато инкарнира. Те не се занимават с неясни спекулативни теории, които всъщност са пречки по пътя към трансценденталното познание. Освен имперсоналистите, т.е. неотдадените, има и една категория хора, които се представят за предани на Бога, но вътре в себе си се стремят да постигнат освобождение, като се слеят с безличностния Брахман. Те си измислят собствени начини за предано служене, които всъщност са чист разврат, и по този начин заблуждават наивните глупаци, развратници като тях. По думите на Вишвана̄тха Чакравартӣ всички тези неотдадени и разпътни хора са дура̄тми, т.е. извратени създания, представящи се за маха̄тми (велики души). Както показва шлоката, Шукадева Госва̄мӣ изключва от групата на трансценденталистите тези неотдадени и развратници.
SIGNIFICADO—Na Bhagavad-gītā, menciona-se diversas vezes mad-dhāma (“Minha morada”), e, de acordo com a versão da Suprema Personalidade de Deus Śrī Kṛṣṇa, existe o céu espiritual ilimitado, ou a morada da Personalidade de Deus, onde os planetas são chamados Vaikuṇṭhas. Nesse céu que está muitíssimo além do céu material e de suas sete coberturas, não há necessidade do Sol ou da Lua, nem é preciso iluminação elétrica, porque os planetas são autoiluminados e mais brilhantes que os sóis materiais. Os devotos puros do Senhor estão em perfeita harmonia com a Personalidade de Deus, ou, em outras palavras, sempre pensam que o Senhor é o único amigo e benquerente de quem podem depender. Eles não se importam com nenhuma criatura mundana, nem mesmo com alguém que está no nível de Brahmā, o senhor do universo. Somente eles podem ter uma visão clara e definitiva dos planetas Vaikuṇṭha. Recebendo do Senhor Supremo uma orientação perfeita, tais devotos puros não produzem artificialmente nenhuma perplexidade na compreensão transcendental, desperdiçando o tempo em discutir o que é Brahman e o que não é Brahman, ou o que é māyā, tampouco se julgam unos com o Senhor ou argumentam que o Senhor não tenha Sua própria existência individual, ou que não há Deus em absoluto, ou que os próprios seres vivos são Deus, ou que, ao encarnar, Deus assume um corpo material. Tampouco eles se envolvem com as muitas teorias especulativas obscuras, as quais, na verdade, são diversos obstáculos no caminho da compreensão espiritual. Além da classe de impersonalistas ou não-devotos, há também certos indivíduos que se fazem passar por devotos do Senhor, mas que, no fundo do coração, preservam a ideia da salvação tornando-se unos com o Brahman impessoal. Com sua evidente libertinagem, cometem o erro de inventar seu próprio processo de serviço devocional e desencaminham outros que são simplórios e pervertidos como eles próprios. Segundo Viśvanātha Cakravartī, todos esses não-devotos e libertinos são durātmās, almas desonestas vestidas de mahātmās, ou grandes almas. Ao apresentar este verso específico, Śukadeva Gosvāmī exclui sumariamente da lista de transcendentalistas esses não-devotos e libertinos.
И така, планетите във Вайкун̣т̣ха са истински върховни обители, наричащи се парам̇ падам. Безличностното брахмаджьоти също се нарича парам̇ падам, защото е сиянието на тези планети, както слънчевите лъчи са сиянието на слънцето. В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) ясно се казва, че безличностното брахмаджьоти произлиза от личността на Бога и понеже всичко пряко или косвено се основава на брахмаджьоти, всичко в крайна сметка произлиза от Бога, поддържа се от него и след унищожението потъва в него. Следователно всичко зависи от него. Чистите предани на Бога не си губят времето в опити да разграничават Брахман от не-Брахман, защото добре знаят, че чрез енергията си, наречена Брахман, Бог Парабрахман прониква навсякъде. Затова те гледат на всичко като на собственост на Бога. Преданите се опитват да използват всичко в служене на Бога и не усложняват нещата, опитвайки се да господстват над неговото творение. Те са толкова верни на Бога, че ангажират както себе си, така и всичко останало в трансцендентално любовно служене. Те виждат Бога във всичко и всичко в Бога, докато извратените души (дура̄тмите) разпространяват пагубната представа, че трансценденталната форма на Бога е материална.
Assim, os planetas Vaikuṇṭha são de fato as residências supremas chamadas paraṁ padam. O brahmajyoti impessoal também é chamado paraṁ padam por ser os raios dos planetas Vaikuṇṭha, assim como a luz solar são os raios do Sol. Na Bhagavad-gītā (14.27), afirma-se claramente que o brahmajyoti impessoal repousa na pessoa do Senhor, e, porque tudo repousa direta e indiretamente no brahmajyoti, tudo é gerado do Senhor, tudo repousa nEle e, após a aniquilação, tudo imerge unicamente nEle. Portanto, nada independe dEle. O devoto puro do Senhor já não desperdiça seu precioso tempo em tentar discriminar o Brahman do não-Brahman porque sabe perfeitamente bem que o Senhor Parabrahman, através de Sua energia Brahman, está entremeado em tudo, e, assim, o devoto vê tudo como propriedade do Senhor. O devoto quer ocupar tudo em Seu serviço e não cria perplexidades, tentando assenhorear-se falsamente da criação do Senhor. Ele é tão fiel que, ao prestar transcendental serviço amoroso ao Senhor, utiliza não apenas seu corpo, mas tudo o que está a seu alcance. O devoto vê o Senhor em tudo, e vê tudo no Senhor. A maior perturbação criada pelo durātmā, ou alma desonesta, decorre do fato de ele considerar que a forma transcendental do Senhor é material.