ТЕКСТ 7
Text 7
Текст
Texto
ято 'стй адхявасӣяте
са а̄шраях̣ парам̇ брахма
парама̄тмети шабдяте
yato ’sty adhyavasīyate
sa āśrayaḥ paraṁ brahma
paramātmeti śabdyate
Дума по дума
Palabra por palabra
а̄бха̄сах̣ – космическото проявление; ча – и; ниродхах̣ – и завършекът му; ча – също; ятах̣ – от източника; асти – е; адхявасӣяте – се проявява; сах̣ – Той; а̄шраях̣ – вместилище; парам – Върховното; брахма – Същество; парама̄тма̄ – Свръхдушата; ити – така; шабдяте – наречен.
Превод
Traducción
Върховният, който е възславян като Върховното Същество или Върховната Душа, е изначален източник на материалния космос, негово вместилище и причина за неговото унищожение. Затова Той е Върховният извор, Абсолютната Истина.
El Supremo, quien es célebre como el Ser Supremo o el Alma Suprema, es la fuente suprema de la manifestación cósmica, y también su depósito y su terminación. Por ello, Él es el Manantial Supremo, la Verdad Absoluta.
Пояснение
Significado
Както бе обяснено още в самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам, джанма̄дй ася ятах̣, а също и ваданти тат таттва-видас таттвам̇ яд гя̄нам адваям / брахмети парама̄тмети бхагава̄н ити шабдяте, са синоними на изначалния източник на всички енергии. С други думи, Той се нарича Парамбрахма, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Думата ити, която е използвана в тази шлока, завършва синонимния ред и подчертава решаващата роля на Бхагава̄н. Това ще бъде обяснено по-подробно в следващите шлоки, но в крайна сметка под Бхагава̄н се разбира Бог Кр̣ш̣н̣а, защото Шрӣмад Бха̄гаватам вече е признал Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност: кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям. Изначалният източник на всички енергии, сумум бонум, е Абсолютната Истина, която се нарича Парамбрахма и т.н., а Бхагава̄н е най-висшият ѝ аспект. Но в реда на синонимите на Бхагава̄н: На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у, Пуруш̣а и т.н., последната дума е думата Кр̣ш̣н̣а, което се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄: ахам̇ сарвася прабхаво маттах̣ сарвам̇ правартате, т.н. Освен това Шрӣмад Бха̄гаватам, като въплъщение на Бога в звук, е олицетворение на Бог Кр̣ш̣н̣а.
Como se explica en el mismo comienzo del Śrīmad-Bhāgavatam: janmādy asya yataḥ, vadanti tat tattva-vidas tattvaṁ yaj jñānam advayan/brahmeti paramātmeti bhagavān iti śabdyate, son sinónimos de la fuente suprema de todas las energías, denominada Parama-brahma, Paramātmā o Bhagavān. La palabra iti que se usa aquí, en este verso, completa los sinónimos, y, así pues, se refiere a Bhagavān. Esto habrá de explicarse más en los versos posteriores, pero este Bhagavān en fin de cuentas significa el Señor Kṛṣṇa, debido a que el Śrīmad-Bhāgavatam ya ha aceptado a Kṛṣṇa como la Suprema Personalidad de Dios. Kṛṣṇas tu bhagavān svayam. La fuente original de todas las energías, o el summum bonum, es la Verdad Absoluta, que se denomina Parama-brahma, etc., y Bhagavān es la última palabra en Verdad Absoluta. Incluso entre los sinónimos de Bhagavān tales como Nārāyaṇa, Viṣṇu y Puruṣa, la última palabra es Kṛṣṇa, como se confirma en el Bhagavad-gītā: ahaṁ sarvasya prabhavo mattaḥ sarvaṁ pravartate, etc. Además de esto, el Śrīmad-Bhāgavatam es la representación del Señor Kṛṣṇa, como una encarnación sonora del Señor.
дхарма-гя̄на̄дибхих̣ саха
калау наш̣т̣а-др̣ша̄м еш̣ах̣
пура̄н̣а̄рко 'дхунодитах̣
dharma-jñānādibhiḥ saha
kalau naṣṭa-dṛśām eṣaḥ
purāṇārko ’dhunoditaḥ
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.3.43)
(Bhāg. 1.3.43)
И така, всички свещени писания стигат до извода, че Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалният източник на всички енергии – такова е значението на думата кр̣ш̣н̣а, – а за да се обясни кой е Кр̣ш̣н̣а, т.е. да се изложи науката за Кр̣ш̣н̣а, бил съставен Шрӣмад Бха̄гаватам. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам тази истина намира израз във въпросите на Шаунака и на другите велики мъдреци и в отговорите на Сӯта Госва̄мӣ, представени в първа и втора глава на Първа песен. В трета и четвърта глава на Първа песен този въпрос е разработен още по-детайлно. Във Втора песен се отдава още по-голямо значение на личностния аспект на Абсолютната Истина и се казва, че тази Божествена Личност е Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а. Както вече казахме, представената в четири шлоки същина на Шрӣмад Бха̄гаватам е изложена максимално стегнато. Концепцията за Върховната Божествена Личност е утвърдена и от Брахма̄ в неговата Брахма сам̇хита̄: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣. До това заключение стига и Трета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, а в Десета и Единадесета песен този въпрос е разгледан до най-големите подробности. Бог Кр̣ш̣н̣а е споменат и във връзка със смените на Ману, или манвантарите, например Сва̄ямбхува-манвантара и Ча̄кш̣уш̣а-манвантара, описани в Трета, Четвърта, Пета, Шеста и Седма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. В Осма песен при описанието на Ваивасвата-манвантара същата тази тема е засегната по косвен начин, за нея става дума и в Девета песен. В Дванадесета песен тя е разработена по-задълбочено, особено въпросът за инкарнациите на Бога. Така като изучи целия Шрӣмад Бха̄гаватам, човек неизбежно стига до заключението, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е сумум бонум, висшият източник на всички енергии. А различните категории хора, които го обожават, го наричат с различни имена: На̄ра̄ян̣а, Брахма̄, Парама̄тма̄ и пр., – влагайки в тези названия различен смисъл.
Así pues, como conclusión general, el Señor Kṛṣṇa es la fuente última de todas las energías, y la palabra Kṛṣṇa significa eso. Y para explicar a Kṛṣṇa o la ciencia de Kṛṣṇa, se ha preparado el Śrīmad-Bhāgavatam. En el Primer Canto del Śrīmad-Bhāgavatam, esa verdad queda indicada en las preguntas y respuestas de Sūta Gosvāmī y grandes sabios tales como Śaunaka, y en los capítulos primero y segundo del Canto se explica eso. En el tercer capítulo se encuentra más explícito este asunto, y en el cuarto capítulo se encuentra aún más explícito. En el Segundo Canto se hace énfasis adicional en que la Verdad Absoluta es la Personalidad de Dios, y se señala al Supremo Señor Kṛṣṇa. El resumen del Śrīmad-Bhāgavatam en cuatro versos, tal como lo hemos discutido ya, es un compendio. La expresión final de esta Suprema Personalidad de Dios queda confirmada por Brahmā en su Brahma-saṁhitā, al decir īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ sac-cid-ānanda-vigrahaḥ. Eso mismo se concluye en el Tercer Canto del Śrīmad-Bhāgavatam. En los Cantos Décimo y Undécimo del Śrīmad-Bhāgavatam se explica detalladamente todo el tema. Al hablar de los cambios de los manus o manvantaras, tales como el Svāyambhuva-manvantara y el Cākṣuṣa-manvantara, según se discute en los Cantos Tercero, Cuarto, Quinto, Sexto y Séptimo del Śrīmad-Bhāgavatam, se señala al Señor Kṛṣṇa. En el Octavo Canto, el Vaivasvata-manvantara explica indirectamente el mismo asunto, y en el Noveno Canto se encuentra el mismo significado. En el Duodécimo Canto se explica lo mismo de un modo adicional, específicamente en relación con las diferentes encarnaciones del Señor. Así pues, del estudio de todo el Śrīmad-Bhāgavatam se concluye que el Señor Śrī Kṛṣṇa es el summum bonum último, o la fuente última de toda energía. Y de acuerdo con los grados de los adoradores, puede que se den diferentes indicaciones acerca de la nomenclatura a usar, como Nārāyaṇa, Brahmā, Paramātmā, etc.