Шрӣмад бха̄гаватам 2.10.21
Текст
а̄тма̄нам̇ ча дидр̣кш̣атах̣
нирбхинне хй акш̣ин̣ӣ тася
джьотиш чакш̣ур гун̣а-грахах̣
Дума по дума
яда̄ – докато; а̄тмани – на себе си; нира̄локам – без никаква светлина; а̄тма̄нам – своето трансцендентално тяло; ча – и други телесни форми; дидр̣кш̣атах̣ – пожела да види; нирбхинне – прораснали; хи – за; акш̣ин̣ӣ – на очите; тася – на него; джьотих̣ – слънцето; чакш̣ух̣ – очите; гун̣а-грахах̣ – зрителната способност.
Превод
Когато всичко бе потънало в мрак, Богът пожела да види себе си и това, което бе сътворил. Тогава се появиха очите, излъчващият светлина бог Слънце, зрението и обектът на зрението.
Пояснение
По природа в материалната вселена цари непрогледен мрак – затова цялото творение се нарича тамас, тъмнина. Нощта е истинското състояние на вселената, тъй като през нощта човек не може да види нищо, дори и самия себе си. От безпричинната си милост Богът най-напред пожелал да види себе си и цялото творение, и тогава се появило слънцето, живите същества придобили зрение и възникнали обектите на зрението. Това означава, че осезаемият свят станал видим, след като било сътворено слънцето.