Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.21
Деванагари
यदात्मनि निरालोकमात्मानं च दिदृक्षत: ।
निर्भिन्ने ह्यक्षिणी तस्य ज्योतिश्चक्षुर्गुणग्रह: ॥ २१ ॥
निर्भिन्ने ह्यक्षिणी तस्य ज्योतिश्चक्षुर्गुणग्रह: ॥ २१ ॥
Стих
яда̄тмани нира̄локам
а̄тма̄нам̇ ча дидр̣кш̣атах̣
нирбхинне хй акш̣ин̣ӣ тася
джьотиш чакш̣ур гун̣а-грахах̣
а̄тма̄нам̇ ча дидр̣кш̣атах̣
нирбхинне хй акш̣ин̣ӣ тася
джьотиш чакш̣ур гун̣а-грахах̣
Дума по дума
яда̄ — докато; а̄тмани — на себе си; нира̄локам — без никаква светлина; а̄тма̄нам — своето трансцендентално тяло; ча — и други телесни форми; дидр̣кш̣атах̣ — пожела да види; нирбхинне — прораснали; хи — за; акш̣ин̣ӣ — на очите; тася — на него; джьотих̣ — слънцето; чакш̣ух̣ — очите; гун̣а-грахах̣ — зрителната способност.
Превод
Когато всичко бе потънало в мрак, Богът пожела да види себе си и това, което бе сътворил. Тогава се появиха очите, излъчващият светлина бог Слънце, зрението и обектът на зрението.
Пояснение
По природа в материалната вселена цари непрогледен мрак – затова цялото творение се нарича тамас, тъмнина. Нощта е истинското състояние на вселената, тъй като през нощта човек не може да види нищо, дори и самия себе си. От безпричинната си милост Богът най-напред пожелал да види себе си и цялото творение, и тогава се появило слънцето, живите същества придобили зрение и възникнали обектите на зрението. Това означава, че осезаемият свят станал видим, след като било сътворено слънцето.