Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.20
Деванагари
नासिके निरभिद्येतां दोधूयति नभस्वति ।
तत्र वायुर्गन्धवहो घ्राणो नसि जिघृक्षत: ॥ २० ॥
तत्र वायुर्गन्धवहो घ्राणो नसि जिघृक्षत: ॥ २० ॥
Стих
на̄сике нирабхидйета̄м̇
додхӯяти набхасвати
татра ва̄юр гандха-вахо
гхра̄н̣о наси джигхр̣кш̣атах̣
додхӯяти набхасвати
татра ва̄юр гандха-вахо
гхра̄н̣о наси джигхр̣кш̣атах̣
Дума по дума
на̄сике — в ноздрите; нирабхидйета̄м — развито; додхӯяти — силно духане; набхасвати — поемане и издишване на въздух; татра — след това; ва̄юх̣ — въздух; гандха-вах̣ах̣ — усещане на мирис; гхра̄н̣ах̣ — сетивото обоняние; наси — в носа; джигхр̣кш̣атах̣ — желаейки да усеща миризми.
Превод
След това, когато върховният пуруш̣а пожела да усеща миризми, се появиха ноздрите и дишането, възникна обонятелната система и се създадоха ароматите. Заедно с това се появи и божеството, което управлява въздуха, пренасящ миризмите.
Пояснение
Обонятелната система, мирисът, божеството, което управлява въздуха, обонянието и пр. се появили едновременно, когато Богът пожелал да усеща миризми. Това се потвърждава във ведическите мантри, в Упаниш̣адите, където се казва, че подчиненото на Бога живо същество може да направи нещо само след като Върховният го пожелае. Живото същество може да вижда само когато Богът вижда, може да усеща миризми само когато Богът усеща миризми и т.н. С други думи, живото същество не може да действа независимо от Бога. То може самостоятелно да замисли нещо, но не може да го осъществи самостоятелно. Свободата в мисленето е дадена на живото същество по милостта на Бога, но за да се осъществят мислите на практика, пак е нужна милостта на Бога. Затова има известна поговорка, която казва, че човек предполага, а Господ разполага. Всички тези разяснения имат за цел да илюстрират идеята за пълната зависимост на живите същества и абсолютната независимост на Върховния Бог. Неинтелигентните хора, които претендират за равенство с Бога, трябва най-напред да докажат, че са абсолютни и независими, и чак тогава да твърдят, че са равни на Бога.