Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.19

Особеното в постепенното развитие на сетивата е, че то се съпровожда от появата на управляващите сетивата божества. Следователно дейностите на сетивните органи се управляват от волята на Върховния. Сетивата дават на обусловените души свобода за наслаждение, но обусловените души трябва да ги използват правилно, подчинявайки се на властта на управляващите божества, които са назначени на поста си от Върховния Бог. Този, който нарушава установените правила, бива наказван от природните закони да деградира до по-низши форми на живот. Да вземем за пример езика и управляващото го божество Варун̣а. Езикът е предназначен да яде и всички хора, животни и птици имат индивидуален вкус. Вкусът на човека се различава от вкуса на свинята. Живото същество развива определен вкус, който отговаря на определено съчетание от гун̣ите на природата, и тогава управляващото божество го награждава с тяло, което съответства на този вкус. Ако човекът развие непридирчивия вкус на свинята, управляващото божество ще се погрижи в следващия си живот той да получи тяло на свиня. Свинята яде всичко, което ѝ попадне, дори изпражнения, и човекът, който е развил подобен вкус, трябва да се приготви за същото долнопробно съществуване при следващото си раждане. Тази форма на живот също е милост на Бога – в края на краищата обусловената душа сама е пожелала да има такова тяло, съвършено подходящо за наслаждаване на точно определения вид храна. Ако човек получи свинско тяло, това трябва да се смята за милост на Бога, защото по този начин Богът му дава възможност да осъществи желанията си. Това, какъв вид тялото ще получи живото същество след смъртта си, се определя не от сляпата случайност, а от висшата власт. Затова хората трябва да бъдат много внимателни какво вършат – от него зависи какво тяло ще получат в следващия си живот. Да се живее безотговорно, без да се мисли за последствията, е опасно. Такова е заключението на всички писания.