Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.18
Деванагари
मुखतस्तालु निर्भिन्नं जिह्वा तत्रोपजायते ।
ततो नानारसो जज्ञे जिह्वया योऽधिगम्यते ॥ १८ ॥
ततो नानारसो जज्ञे जिह्वया योऽधिगम्यते ॥ १८ ॥
Стих
мукхатас та̄лу нирбхиннам̇
джихва̄ татропаджа̄яте
тато на̄на̄-расо джагйе
джихвая̄ йо 'дхигамяте
джихва̄ татропаджа̄яте
тато на̄на̄-расо джагйе
джихвая̄ йо 'дхигамяте
Дума по дума
мукхатах̣ — от устата; та̄лу — небцето; нирбхиннам — възниква; джихва̄ — езикът; татра — след това; упаджа̄яте — се проявява; татах̣ — след това; на̄на̄-расах̣ — различни вкусове; джагйе — се появи; джихвая̄ — от езика; ях̣ — които; адхигамяте — се опитват.
Превод
От устата възникна небцето, а след това бе създаден езикът. После се появиха различните вкусове, за да може езикът да им се наслаждава.
Пояснение
Описанието на постепенния еволюционен процес обяснява принципа на управляващите божества (адхидаива). Например Варун̣а е божеството, което отговаря за всички вкусове, които носят наслаждение. Затова в устата се появява езикът, който е способен да усеща различните вкусове, за които отговаря Варун̣а. Така че появяването на Варун̣а е свързано с появяването на езика. Тъй като са органи на тялото, езикът и небцето се отнасят към категорията адхибхӯтам, тоест те са форми на материята; божеството, което осъществява функцията, е живо същество и принадлежи към категорията адхидаива, а човекът, с когото това се случва, е адхя̄тма. Така се обяснява възникването на трите категории, след като вира̄т̣-пуруш̣а отваря устата си. Четирите понятия, споменати в тази шлока, разкриват смисъла на трите основни принципа, за които стана дума: адхя̄тма, адхидаива и адхибхутам.