Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.17
Деванагари
प्राणेनाक्षिपता क्षुत् तृडन्तरा जायते विभो: ।
पिपासतो जक्षतश्च प्राङ्मुखं निरभिद्यत ॥ १७ ॥
पिपासतो जक्षतश्च प्राङ्मुखं निरभिद्यत ॥ १७ ॥
Стих
пра̄н̣ена̄кш̣ипата̄ кш̣ут тр̣д̣
антара̄ джа̄яте вибхох̣
пипа̄сато джакш̣аташ ча
пра̄н̇ мукхам̇ нирабхидята
антара̄ джа̄яте вибхох̣
пипа̄сато джакш̣аташ ча
пра̄н̇ мукхам̇ нирабхидята
Дума по дума
пра̄н̣ена — от жизнената сила; а̄кш̣ипата̄ — възбудена; кш̣ут — глад; тр̣т̣ — жажда; антара̄ — отвътре; джа̄яте — поражда; вибхох̣ — на Върховния; пипа̄сатах̣ — желаейки да утоли жаждата; джакш̣атах̣ — желаейки да яде; ча — и; пра̄к — отначало; мукхам — устата; нирабхидята — се отвори.
Превод
Възбудена от вира̄т̣-пуруш̣а, жизнената сила породи глада и жаждата, а когато Той пожела да пие и да яде, се отвори устата.
Пояснение
Процесът на оформяне на сетивните органи и сетивното възприятие на всяко отделно живо същество в утробата на майка му се осъществява по същите принципи, по които протича и еволюцията на вира̄т̣-пуруш̣а, съвкупността от всички живи същества. Следователно върховната причина на всичко съществуващо притежава качествата на личност и има желания. Върховният иска да има различни усещания и сетивни органи, затова и у индивидуалните личности се развиват аналогични сетивни органи. Желанието е заложено в самата природа на върховното живо същество, Абсолютната Истина. Върховният притежава съвкупността от всички усти, затова и индивидуалните живи същества имат уста. Същото е и с останалите сетива и сетивни органи. В дадената шлока устата символизира всички сетивни органи, защото всички те се развиват по един и същ принцип.