Шрӣмад Бха̄гаватам 2.10.22
Деванагари
बोध्यमानस्य ऋषिभिरात्मनस्तज्जिघृक्षत: ।
कर्णौ च निरभिद्येतां दिश: श्रोत्रं गुणग्रह: ॥ २२ ॥
कर्णौ च निरभिद्येतां दिश: श्रोत्रं गुणग्रह: ॥ २२ ॥
Стих
бодхяма̄нася р̣ш̣ибхир
а̄тманас тадж джигхр̣кш̣атах̣
карн̣ау ча нирабхидйета̄м̇
дишах̣ шротрам̇ гун̣а-грахах̣
а̄тманас тадж джигхр̣кш̣атах̣
карн̣ау ча нирабхидйета̄м̇
дишах̣ шротрам̇ гун̣а-грахах̣
Дума по дума
бодхяма̄нася — желаейки да разбере; р̣ш̣ибхих̣ — от авторитетите; а̄тманах̣ — Върховното Същество; тат — това; джигхр̣кш̣атах̣ — когато пожела да приеме; карн̣ау — ушите; ча — също; нирабхидйета̄м — проявиха се; дишах̣ — посоките или богът на въздуха; шротрам — слухът; гун̣а-грахах̣ — обектите на слуха.
Превод
Когато у великите мъдреци се пробуди жаждата за знание, се появиха ушите, слухът, божеството, което управлява слуха, и обектите на слуха. Великите мъдреци пожелаха да слушат за Аза.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че процесът на познанието трябва да доведе човека до осъзнаване на Върховния Бог, който е сумум бонум на всичко съществуващо. Познанието не се свежда само до естествознанието, т.е. до изучаване на създадените от Бога природни закони. На учените никога не им омръзва да слушат как действат физичните закони в материалния свят. Те са готови ден и нощ да слушат по радиото и по телевизията какво става на далечните планети, но не би било зле да знаят, че способността за слушане и слуховите органи са им дадени от Бога, за да слушат за него, за Аза. За жалост, хората не използват слуха си по предназначението му и слушат само светски разговори. Великите мъдреци искали да слушат само това, което Ведите казват за Бога, и нищо друго. Това желание е началото на слуховото възприемане на знанието.