Skip to main content
Библиотека » Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е » ТРЕТА ГЛАВА

ТЕКСТ 41

TEXT 41

Текст

Tekstas

тасма̄т твам индрия̄н̣й а̄дау
ниямя бхаратарш̣абха
па̄пма̄нам̇ праджахи хй енам̇
гя̄на-вигя̄на-на̄шанам
tasmāt tvam indriyāṇy ādau
niyamya bharatarṣabha
pāpmānaṁ prajahi hy enaṁ
jñāna-vijñāna-nāśanam

Дума по дума

Synonyms

тасма̄т – затова; твам – ти; индрия̄н̣и – сетива; а̄дау – в началото; ниямя – регулирайки; бхарата-р̣ш̣абха – о, пръв сред потомците на Бхарата; па̄пма̄нам – големият символ на грях; праджахи – обуздай; хи – несъмнено; енам – това; гя̄на – на знание; вигя̄на – научно знание за чистата душа; на̄шанам – унищожител.

tasmāt — todėl; tvam — tu; indriyāṇi — jusles; ādau — iš pradžių; niyamya — reguliuodamas; bharata-ṛṣabha — o geriausias iš Bharatos ainių; pāpmānam — didįjį nuodėmės simbolį; prajahi — pažaboki; hi — tikrai; enam — šį; jñāna — išmanymo; vijñāna — ir mokslinio grynosios sielos pažinimo; nāśanam — naikintoją.

Превод

Translation

Затова, о, Арджуна, най-добър сред потомците на Бхарата, още в самото начало изтръгни корена на греха (похотта) чрез контрол над сетивата и срази този унищожител на знанието и себереализацията.

Todėl, o Arjuna, geriausias iš Bharatų, nuo pat pradžių valdyk jusles ir taip pažabosi didįjį nuodėmės simbolį [geismą], tą išmanymo ir savęs pažinimo naikintoją.

Пояснение

Purport

Господ съветва Арджуна да контролира сетивата си още от самото начало, така че да обуздае своя най-зъл враг – похотта, която убива желанието за себепознание и изучаване на духа. Гя̄на е знание за истинското „аз“ и фалшивото „аз“, тоест знание за това, че вечната душа и тялото са различни неща. Вигя̄на се нарича специфичното знание за изначалното положение на душата и за връзката ѝ с Върховната Душа. Това е обяснено по следния начин в Шрӣмад Бха̄гаватам (2.9.31):

KOMENTARAS: Viešpats pataria Arjunai visų pirma išmokti valdyti jusles, kad sutramdytų didžiausią priešą, didžiausią nusidėjėlį – geismą, kuris naikina poreikį suvokti save ir žinias apie savąjį „aš“. Jñāna – tai savojo „aš“, kuris skiriasi nuo „ne-aš“, pažinimas, kitaip sakant, tai – žinojimas, kad dvasinė siela nėra kūnas. Vijñāna nurodo ypatingą išmanymą apie prigimtinį dvasinės sielos būvį ir apie jos ryšį su Aukščiausiąja Siela. „Śrīmad-Bhāgavatam“ (2.9.31) tai paaiškinama tokiais žodžiais:

гя̄нам̇ парама-гухям̇ ме
яд вигя̄на-саманвитам
са-рахасям̇ тад-ан̇гам̇ ча
гр̣ха̄н̣а гадитам̇ мая̄
jñānaṁ parama-guhyaṁ me
yad vijñāna-samanvitam
sa-rahasyaṁ tad-aṅgaṁ ca
gṛhāṇa gaditaṁ mayā

„Знанието за душата и за Върховната душа е поверително и съкровено; но това знание и конкретното му осъществяване могат да бъдат постигнати, ако са обяснени в различните им аспекти от самия Бог.“ Бхагавад-гӣта̄ ни дава това общо и специфично знание за душата. Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога, и тяхното единствено предназначение е да му служат. Това разбиране се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Още от самото начало на живота си човек трябва да овладее тази наука и когато стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, ще действа по съответния начин.

„Savojo „aš“ ir Aukščiausiojo „Aš“ pažinimas – slaptas ir mįslingas, tačiau galima įgyti žinių ir ypatingos rūšies patyrimą, jei Pats Viešpats paaiškins skirtingus šio pažinimo aspektus.“ „Bhagavad-gītā“ pateikia mums ir bendras, ir smulkias žinias apie savąjį „aš“. Gyvosios esybės – sudėtinės Viešpaties dalelės, ir todėl vienintelis jų uždavinys – tarnauti Viešpačiui. Tokia sąmonė vadinasi Kṛṣṇos sąmonė. Todėl nuo pat gyvenimo pradžios reikia mokytis Kṛṣṇos sąmonės, kad visiškai išsiugdytum ją ir pagal ją veiktum.

Похотта е извратено отражение на любовта към Бога, естествено присъща на всяко живо същество. Но ако сме обучавани в Кр̣ш̣н̣а съзнание още от самото начало, естествената ни любов към Бога няма да се изроди в похот. Много е трудно изкривената в похот любов към Бога да се върне в естественото си състояние. Независимо от това методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова могъщ, че дори започналият твърде късно може да обикне Бога, като следва регулиращите принципи на преданото служене. От всяко жизнено стъпало или от момента, в който разбере неотложността на преданото служене, човек може да започне да контролира сетивата си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така да превърне похотта в любов към Бога – най-висшия стадий на съвършенство в човешкия живот.

Geismas tėra iškreiptas meilės Dievui, kuri prigimta kiekvienai gyvajai esybei, atspindys. Jeigu nuo vaikystės žmogus auklėjamas Krsnos sąmonės dvasia, ta prigimta meilė Dievui negali pavirsti į geismą. Kai meilė Dievui išsigimsta į geismą, ją labai sunku grąžinti į normalią būklę. Vis dėlto Krsnos sąmonė tokia galinga, kad net pavėluotai stojęs į šį kelią, laikydamasis reguliuojamųjų pasiaukojimo tarnystės principų gali pamilti Dievą. Žodžiu, bet kuriame gyvenimo etape arba nuo tos akimirkos, kai suvokei neatidėliotiną to būtinumą, gali pradėti kontroliuoti savo jusles įsisąmoninęs Kṛṣṇą, su pasiaukojimu tarnaudamas Viešpačiui, ir šitokiu būdu geismą paversti meile Dievui, aukščiausiu žmogaus gyvenimo tikslu.