ТЕКСТ 40
TEXT 40
Текст
Tekstas
ася̄дхиш̣т̣ха̄нам учяте
етаир вимохаятй еш̣а
гя̄нам а̄вр̣тя дехинам
asyādhiṣṭhānam ucyate
etair vimohayaty eṣa
jñānam āvṛtya dehinam
Дума по дума
Synonyms
индрия̄н̣и – сетивата; манах̣ – умът; буддхих̣ – интелигентността; ася – на тази похот; адхиш̣т̣ха̄нам – седалище; учяте – се нарича; етаих̣ – от всички тези; вимохаяти – обърква; еш̣ах̣ – тази похот; гя̄нам – знанието; а̄вр̣тя – като покрива; дехинам – на въплътеното.
Превод
Translation
Сетивата, умът и интелигентността са местата, които обитава похотта. Чрез тях тя покрива истинското знание на живото същество и го обърква.
Geismo buveinė – juslės, protas ir intelektas. Jų padedamas, geismas aptemdo tikrąjį gyvosios esybės išmanymą ir ją paklaidina.
Пояснение
Purport
Врагът е заел различни стратегически позиции в тялото на обусловената душа. Кр̣ш̣н̣а посочва кои са тези места, така че всеки, който иска да победи врага, да знае къде да го намери. Умът е център на всички дейности на сетивата и затова, когато чуем нещо за сетивните обекти, умът се изпълва с различни идеи за наслаждение и в резултат той и сетивата стават хранилища на похотта. След тях център на похотливите наклонности става интелигентността. Тя е непосредственият съсед на душата. Похотливата интелигентност заставя вечната душа да придобие фалшиво его и да се отъждестви с материята, а оттам – с ума и сетивата. Така вечната душа развива привързаност към сетивните наслаждения и погрешно приема това за истинско щастие. Това погрешно отъждествяване на душата е много добре обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.84.13):
KOMENTARAS: Priešas užgrobė visas strategines pozicijas sąlygotos sielos kūne, ir Viešpats Kṛṣṇa jas nurodo, kad norintysis nugalėti priešą žinotų, kur jo ieškoti. Protas – juslinės veiklos centras, todėl klausantis apie juslių objektus būtent prote kyla visos juslinių malonumų idėjos, taip protas ir juslės tampa savotiška geismo saugykla. Vėliau tų geidulingų polinkių sankaupa tampa intelekto sritis. Intelektas yra artimiausias dvasinės sielos kaimynas. Geismo apimtas intelektas primeta dvasinei sielai klaidingą savimonę ir priverčia tapatinti save su materija, taigi ir su protu bei juslėmis. Dvasinė siela vis labiau atsiduoda materialiems jusliniams malonumams ir klaidingai laiko juos tikrąja laime. Toks neteisingas dvasinės sielos susitapatinimas su materija puikiai aprašytas „Śrīmad-Bhāgavatam“ (10.84.13):
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
sva-dhīḥ kalatrādiṣu bhauma ijya-dhīḥ
yat-tīrtha-buddhiḥ salile na karhicij
janeṣv abhijñeṣu sa eva go-kharaḥ
„Човешко същество, което отъждествява себе си с тялото, изградено от три елемента; което приема страничните продукти на тялото за свои роднини, а земята, където се е родило – за обект на почит; което посещава местата за поклонение просто за да се окъпе в свещените води, вместо да общува там с хора с трансцендентално знание – такова човешко същество трябва да бъде приемано като магаре или крава.“
„Žmogus, kuris kūną, sudarytą iš trijų pradmenų, tapatina su savuoju „aš“ ir kuris šalutinius kūno produktus laiko savo giminaičiais, kuris garbina gimtąją žemę ir lanko šventas vietas tik norėdamas apsiplauti, o ne tam, kad susitiktų su žmonėmis, turinčiais transcendentinių žinių, – prilygsta asilui ar karvei.“