ТЕКСТ 36
TEXT 36
Текст
Texte
атха кена праюкто 'ям̇
па̄пам̇ чарати пӯруш̣ах̣
аниччханн апи ва̄рш̣н̣ея
бала̄д ива нийоджитах̣
atha kena prayukto ’yaṁ
pāpaṁ carati pūruṣaḥ
anicchann api vārṣṇeya
balād iva niyojitaḥ
Дума по дума
Synonyms
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; атха – тогава; кена – от какво; праюктах̣ – подтикван; аям – човек; па̄пам – грехове; чарати – извършва; пӯруш̣ах̣ – човек; аниччхан – без да желае; апи – въпреки че; ва̄рш̣н̣ея – о, потомъко на Вр̣ш̣н̣и; бала̄т – със сила; ива – сякаш; нийоджитах̣ – зает.
arjunaḥ uvāca: Arjuna dit; atha: alors; kena: par quoi; prayuktaḥ: poussé; ayam: celui qui; pāpam: des péchés; carati: commet; pūruṣaḥ: un homme; anicchan: sans le vouloir; api: bien que; vārṣṇeya: ô descendant de Vṛṣṇi; balāt: de force; iva: comme si; niyojitaḥ: engagé.
Превод
Translation
Арджуна каза: О, потомъко на Вр̣ш̣н̣и, какво кара човек да върши грехове дори без да желае, сякаш е тласкан насила?
Arjuna dit: Ô descendant de Vṛṣṇi, qu’est-ce qui pousse contre son gré l’homme au péché, comme s’il y était contraint ?
Пояснение
Purport
Живото същество, като частица, неразделно свързана с Бога, е изначално духовно, чисто и свободно от материалните замърсявания. По природа то не е подвластно на греховете в материалния свят. Но след като влезе в контакт с материалната енергия, то, без да се колебае, извършва всякакви грехове, често дори против волята си. Така че въпросът на Арджуна за противоестествената склонност на живите същества, е жизненоважен. Понякога живото същество не желае да върши грехове, но бива принудено да прави това. Греховните дейности обаче не са подбуждани от Свръхдушата вътре в нас; те имат друга причина, както обяснява Кр̣ш̣н̣а в следващия стих.
Parce qu’il fait partie intégrante du Suprême, l’être est originellement spirituel, pur et libre de toute contamination matérielle. Par nature, il n’est donc pas sujet aux péchés de ce monde. Mais au contact de la matière, il s’adonne sans hésitation à toutes sortes d’activités pécheresses, parfois même contre son gré. La question d’Arjuna concernant la nature pervertie des êtres vivants est donc particulièrement appropriée. L’homme se voit parfois contraint de commettre des méfaits sans l’avoir désiré. Or, ces actes coupables ne sont pas provoqués par l’Âme Suprême. Ils ont, comme l’explique le Seigneur dans le prochain verset, une toute autre cause.