ТЕКСТ 63
STIH 63
Текст
Tekst
саммоха̄т смр̣ти-вибхрамах̣
смр̣ти-бхрам̇ша̄д буддхи на̄шо
буддхи на̄ша̄т пран̣ашяти
sammohāt smṛti-vibhramaḥ
smṛti-bhraṁśād buddhi-nāśo
buddhi-nāśāt praṇaśyati
Дума по дума
Synonyms
кродха̄т – от гнева; бхавати – става; саммохах̣ – пълна заблуда; саммоха̄т – от заблуда; смр̣ти – на памет; вибхрамах̣ – объркване; смр̣ти-бхрам̇ша̄т – след объркване на паметта; буддхи на̄шах̣ – загуба на интелигентността; буддхи на̄ша̄т – и от загуба на интелигентността; пран̣ашяти – човек пропада.
krodhāt – iz srdžbe; bhavati – nastaje; sammohaḥ – savršena iluzija; sammohāt – iz iluzije; smṛti – pamćenja; vibhramaḥ – pomračenje; smṛti-bhraṁśāt – nakon pomračenja pamćenja; buddhi-nāśaḥ – gubi se inteligencija; buddhi-nāśāt – a kada izgubi inteligenciju; praṇaśyati – osoba pada.
Превод
Translation
Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
Iz srdžbe nastaje potpuna iluzija, a iz iluzije pomračenost pamćenja. Kada je pamćenje pomračeno, osoba gubi inteligenciju, a kada izgubi inteligenciju ponovno pada u materijalni vrtlog.
Пояснение
Purport
Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следното напътствие:
SMISAO: Śrīla Rūpa Gosvāmī nas poučava:
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям̇ пхалгу катхяте
hari-sambandhi-vastunaḥ
mumukṣubhiḥ parityāgo
vairāgyaṁ phalgu kathyate
(Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.256)
(Bhakti-rasāmṛta-sindhu 1.2.258)
Развивайки у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек започва да разбира, че всичко може да се използва в служене на Бога. Тези, които не познават Кр̣ш̣н̣а съзнание, изкуствено се опитват да избегнат материалните обекти и в резултат, въпреки че желаят освобождение от материалното робство, не достигат съвършеното ниво на отречение. Тяхното т.нар. отречение се нарича пхалгу, „несъществено“. От друга страна, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае как да използва всичко в служене на Бога и не става жертва на материалното съзнание. Например имперсоналистът смята, че Бог или Абсолюта, понеже е безличностен, не може да приема храна. Докато имперсоналистът се опитва да отбягва вкусни храни, преданият знае, че Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се и Той яде всичко, предложено с любов и преданост. Затова, след като предложи вкусни ястия на Бога, той приема остатъците от тази храна, наречена праса̄дам. Така всичко се одухотворява и няма опасност от падение. Преданият приема праса̄дам в Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато непреданият го отхвърля като нещо материално. Отричайки се изкуствено от всичко, имперсоналистът не може да се наслаждава на живота, затова дори слабата възбуда на ума му го завлича отново в блатото на материалното съществуване. Такава душа, въпреки че може да се издигне до точката на освобождение, пада отново, защото няма опора в преданото служене.
Kada razvije svjesnost Kṛṣṇe, osoba može vidjeti da se sve može upotrijebiti za služenje Gospodina. Oni koji nemaju znanja o svjesnosti Kṛṣṇe pokušavaju na umjetan način izbjeći materijalne predmete. Premda žele oslobođenje od materijalnog ropstva, ne dostižu savršeni stadij nevezanosti. Njihova takozvana odvojenost naziva se phalgu ili manje važna. S druge strane, bhakta svjestan Kṛṣṇe zna kako se sve može upotrijebiti za služenje Gospodina. Zato ne postaje žrtva materijalne svjesnosti. Na primjer, impersonalist smatra da Gospodin, ili Apsolut, ne može jesti jer nije osoba. Zato nastoji izbjegavati ukusnu hranu, ali bhakta zna da je Kṛṣṇa vrhovni uživatelj i da jede sve što Mu osoba ponudi s predanošću. Nakon što ponudi Gospodinu ukusnu hranu, bhakta jede ostatke, koji se zovu prasādam. Tako sve postaje produhovljeno i nema opasnosti od pada. Jedući prasādam bhakta ostaje svjestan Kṛṣṇe, dok impersonalist odbacuje prasādam kao nešto materijalno. Zbog svog umjetnog odricanja, ne može uživati u životu. Stoga ga i najmanja uznemirenost uma ponovno baca u vrtlog materijalnog postojanja. Rečeno je da takva duša, čak i ako se uzdigne na razinu oslobođenja, ponovno pada, jer nema oslonac u predanom služenju.