ТЕКСТ 63
TEXT 63
Текст
Tekst
саммоха̄т смр̣ти-вибхрамах̣
смр̣ти-бхрам̇ша̄д буддхи на̄шо
буддхи на̄ша̄т пран̣ашяти
sammohāt smṛti-vibhramaḥ
smṛti-bhraṁśād buddhi-nāśo
buddhi-nāśāt praṇaśyati
Дума по дума
Synonyms
кродха̄т – от гнева; бхавати – става; саммохах̣ – пълна заблуда; саммоха̄т – от заблуда; смр̣ти – на памет; вибхрамах̣ – объркване; смр̣ти-бхрам̇ша̄т – след объркване на паметта; буддхи на̄шах̣ – загуба на интелигентността; буддхи на̄ша̄т – и от загуба на интелигентността; пран̣ашяти – човек пропада.
krodhāt — vihast; bhavati — leiab aset; sammohaḥ — täiuslik illusioon; sammohāt — illusioonist; smṛti — mälu; vibhramaḥ — segadus; smṛti- bhraṁśāt — pärast mälu tuhmumist; buddhi-nāśaḥ — arukuse kaotamine; buddhi-nāśāt — ja arukuse kaotamisest; praṇaśyati — elusolend langeb.
Превод
Translation
Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
Vihast sünnib täielik illusioon ning illusiooni tagajärjel tekib mälus segadus. Kui mälus on tekkinud segadus, kaob arukus ning kui elusolend on kaotanud oma arukuse, langeb ta taas materiaalse maailma ookeani.
Пояснение
Purport
Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следното напътствие:
Śrīla Rūpa Gosvāmī annab oma teoses „Bhakti-rasāmṛta-sindhu" (1.2.258) järgmise juhenduse:
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям̇ пхалгу катхяте
hari-sambandhi-vastunaḥ
mumukṣubhiḥ parityāgo
vairāgyaṁ phalgu kathyate
(Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.256)
(Bhakti-rasāmṛta-sindhu 1.2.258)
Развивайки у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек започва да разбира, че всичко може да се използва в служене на Бога. Тези, които не познават Кр̣ш̣н̣а съзнание, изкуствено се опитват да избегнат материалните обекти и в резултат, въпреки че желаят освобождение от материалното робство, не достигат съвършеното ниво на отречение. Тяхното т.нар. отречение се нарича пхалгу, „несъществено“. От друга страна, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае как да използва всичко в служене на Бога и не става жертва на материалното съзнание. Например имперсоналистът смята, че Бог или Абсолюта, понеже е безличностен, не може да приема храна. Докато имперсоналистът се опитва да отбягва вкусни храни, преданият знае, че Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се и Той яде всичко, предложено с любов и преданост. Затова, след като предложи вкусни ястия на Бога, той приема остатъците от тази храна, наречена праса̄дам. Така всичко се одухотворява и няма опасност от падение. Преданият приема праса̄дам в Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато непреданият го отхвърля като нещо материално. Отричайки се изкуствено от всичко, имперсоналистът не може да се наслаждава на живота, затова дори слабата възбуда на ума му го завлича отново в блатото на материалното съществуване. Такава душа, въпреки че може да се издигне до точката на освобождение, пада отново, защото няма опора в преданото служене.
Kṛṣṇa teadvust arendades saab inimene teada, et kõigel eksisteerival on Jumala teenimises kindel kasutus. Need, kes püüavad kunstlikult vältida materiaalseid objekte, kuid ei oma teadmisi Kṛṣṇa teadvusest, ei jõua loobumuse täiuslikule tasandile, ehkki nad ihaldavad materiaalsetest köidikutest vabanemist. Nende niinimetatud loobumust nimetatakse phalguks ehk vähemtähtsaks. Kṛṣṇa teadvuses viibiv inimene, seevastu teab, kuidas kasutada kõike Jumala teenimiseks ning seepärast ei lange ta materialistliku teadvuse ohvriks. Näiteks impersonalisti arusaamades ei saa Jumal ehk Absoluut, olles impersonaalne, süüa. Sel ajal kui impersonalistid püüavad vältida häid roogasid, teab pühendunu, et Kṛṣṇa on kõige kõrgem nautija ning et Ta sööb kõike, mida Talle on pühendumuses pakutud. Sedasi võtab pühendunu pärast roogade Jumalale pakkumist endale nende ülejäägid, mida nimetatakse prasādamiks. Sedasi muutub tema tegevus vaimseks ning tänu sellele kaob ka langemise oht. Pühendunu sööb prasādamit Kṛṣṇa teadvuses, samas kui mittepühendunu hoidub toidust kui mateeriast. Impersonalist ei saa seega oma loobumuse kunstlikkuse tõttu elu nautida, ning väikseimgi mõistuse vääratus kisub ta taas tagasi materiaalse eksistentsi ookeani. Öeldakse, et selline hing, ehkki ta jõuab vabanemiseni, langeb uuesti materiaalsesse maailma, sest ta ei ole praktiseerinud Jumala pühendunud teenimist.