ТЕКСТ 63
TEXT 63
Текст
Tekst
саммоха̄т смр̣ти-вибхрамах̣
смр̣ти-бхрам̇ша̄д буддхи на̄шо
буддхи на̄ша̄т пран̣ашяти
sammohāt smṛti-vibhramaḥ
smṛti-bhraṁśād buddhi-nāśo
buddhi-nāśāt praṇaśyati
Дума по дума
Synonyms
кродха̄т – от гнева; бхавати – става; саммохах̣ – пълна заблуда; саммоха̄т – от заблуда; смр̣ти – на памет; вибхрамах̣ – объркване; смр̣ти-бхрам̇ша̄т – след объркване на паметта; буддхи на̄шах̣ – загуба на интелигентността; буддхи на̄ша̄т – и от загуба на интелигентността; пран̣ашяти – човек пропада.
krodhāt — fra vrede; bhavati — finder sted; sammohaḥ — fuldkommen illusion; sammohāt — fra illusion; smṛti — af hukommelsen; vibhramaḥ — forvirring; smṛti-bhraṁśāt — efter forvirring af hukommelsen; buddhi- nāśaḥ — tab af intelligens; buddhi-nāśāt — og fra tab af intelligens; praṇaśyati — falder man ned.
Превод
Translation
Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
Vrede giver ophav til fuldstændig illusion, og fra illusion opstår der hukommelsesforvirring. Når hukommelsen forvirres, mister man sin intelligens, og når intelligensen går tabt, falder man atter ned i den materielle sump.
Пояснение
Purport
Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ дава следното напътствие:
FORKLARING: Śrīla Rūpa Gosvāmī har givet os følgende instruktion (Bhakti-rasāmṛta-sindhu 1.2.258):
хари-самбандхи-вастунах̣
мумукш̣убхих̣ паритя̄го
ваира̄гям̇ пхалгу катхяте
hari-sambandhi-vastunaḥ
mumukṣubhiḥ parityāgo
vairāgyaṁ phalgu kathyate
(Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.256)
Развивайки у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек започва да разбира, че всичко може да се използва в служене на Бога. Тези, които не познават Кр̣ш̣н̣а съзнание, изкуствено се опитват да избегнат материалните обекти и в резултат, въпреки че желаят освобождение от материалното робство, не достигат съвършеното ниво на отречение. Тяхното т.нар. отречение се нарича пхалгу, „несъществено“. От друга страна, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият знае как да използва всичко в служене на Бога и не става жертва на материалното съзнание. Например имперсоналистът смята, че Бог или Абсолюта, понеже е безличностен, не може да приема храна. Докато имперсоналистът се опитва да отбягва вкусни храни, преданият знае, че Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се и Той яде всичко, предложено с любов и преданост. Затова, след като предложи вкусни ястия на Бога, той приема остатъците от тази храна, наречена праса̄дам. Така всичко се одухотворява и няма опасност от падение. Преданият приема праса̄дам в Кр̣ш̣н̣а съзнание, докато непреданият го отхвърля като нещо материално. Отричайки се изкуствено от всичко, имперсоналистът не може да се наслаждава на живота, затова дори слабата възбуда на ума му го завлича отново в блатото на материалното съществуване. Такава душа, въпреки че може да се издигне до точката на освобождение, пада отново, защото няма опора в преданото служене.
Ved at udvikle Kṛṣṇa-bevidsthed kan man forstå, at alt har sin anvendelse i Herrens tjeneste. De, der mangler viden om Kṛṣṇa-bevidsthed, prøver på kunstig vis at undgå materielle ting, og selv om de gerne vil befries for materiel trældom, opnår de som følge deraf ikke det perfekte niveau af forsagelse. Deres såkaldte forsagelse kaldes phalgu eller af mindre betydning. En person i Kṛṣṇa-bevidsthed ved derimod, hvordan man skal anvende alt i Herrens tjeneste. Derfor bliver han ikke offer for materiel bevidsthed. En upersonalist har for eksempel den idé, at Herren eller den Absolutte ikke kan spise, fordi Han er upersonlig. Hvor en upersonalist således prøver at undgå god mad, ved en hengiven, at Kṛṣṇa er den højeste nyder, og at Han spiser alt, der bliver tilbudt Ham med hengivenhed. Så efter at have ofret god mad til Herren, indtager den hengivne resterne, der kaldes prasāda. På den måde bliver alting åndeliggjort, og der er ingen fare for at falde ned. De hengivne spiser prasāda i Kṛṣṇa-bevidsthed, imens de ikke-hengivne forkaster det som materielt. Derfor kan upersonalisten ikke nyde livet på grund af sin kunstige forsagelse, og af den grund trækker selv den mindste ophidselse i sindet ham atter ned i den materielle tilværelses sump. Det siges, at selv efter at være steget hele vejen op til befrielse falder en sådan sjæl ned igen, fordi han ikke har støtte i hengiven tjeneste.