ТЕКСТ 62
TEXT 62
Текст
Texto
сан̇гас теш̣ӯпаджа̄яте
сан̇га̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣
ка̄ма̄т кродхо 'бхиджа̄яте
saṅgas teṣūpajāyate
saṅgāt sañjāyate kāmaḥ
kāmāt krodho ’bhijāyate
Дума по дума
Palabra por palabra
дхя̄ятах̣ – докато съзерцава; виш̣ая̄н – сетивните обекти; пум̇сах̣ – на личност; сан̇гах̣ – привързаност; теш̣у – към сетивни обекти; упаджа̄яте – се развива; сан̇га̄т – от привързаност; сан̃джа̄яте – се развива; ка̄мах̣ – желание; ка̄ма̄т – от желанието; кродхах̣ – гняв; абхиджа̄яте – се проявява.
Превод
Traducción
Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.
Al contemplar los objetos de los sentidos, en la persona se desarrolla el apego a ellos, de ese apego nace la lujuria, y de la lujuria surge la ira.
Пояснение
Significado
Ако не сме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ставаме подвластни на материалните желания, съзерцавайки обектите на сетивата. Сетивата имат нужда да са заети с нещо и ако не са заети с трансцендентално служене на Бога, те си намират материално занимание. В материалния свят всеки, включително Бог Шива и Бог Брахма̄ (да не говорим за другите полубогове на райските планети), е подложен на влиянието на сетивните обекти и единственият начин да се измъкнем от този лабиринт на съществуване, е да станем осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Бог Шива бил потънал в дълбока медитация, когато Па̄рватӣ разпалила в него чувственото желание; той се поддал на изкушението, в резултат на което се родил Ка̄ртикея. Когато Харида̄са Т̣ха̄кура бил млад предан, той също бил съблазняван от въплъщението на Ма̄я̄-девӣ, но лесно преодолял изпитанието благодарение на чистата си преданост към Бог Кр̣ш̣н̣а. "От цитирания в пояснението към текст 60 стих на Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря става ясно, че искреният предан се въздържа от материално сетивно наслаждение заради по-висшия вкус от духовно наслаждение в общуването с Бога. В това се крие тайната на успеха. А този, който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, колкото и могъщ да е в изкуствения контрол над сетивата си, в крайна сметка е обречен на провал, защото и най-незначителната мисъл за сетивно удоволствие ще го подтикне да удовлетвори желанията си.
Aquel que no está consciente de Kṛṣṇa es propenso a tener deseos materiales mientras contempla los objetos de los sentidos. Los sentidos requieren de ocupaciones reales, y si no están ocupados en el trascendental servicio amoroso del Señor, buscarán sin duda una ocupación en el servicio del materialismo. En el mundo material, todos, incluso el Señor Śiva y el Señor Brahmā, para no hablar de otros semidioses de los planetas celestiales, están sometidos a la influencia de los objetos de los sentidos, y volverse consciente de Kṛṣṇa es el único método para librarse de este enigma que es la existencia material. El Señor Śiva se hallaba profundamente absorto en la meditación, pero cuando Pārvatī lo provocó en aras del placer de los sentidos, él accedió a la propuesta, y como resultado de ello nació Kārtikeya. Cuando Haridāsa Ṭhākura era un joven devoto del Señor, fue tentado de la misma manera por la encarnación de Māyā-devī, pero Haridāsa pasó la prueba fácilmente, gracias a la devoción pura que le profesaba al Señor Kṛṣṇa. Como se ilustró en el verso de Śrī Yāmunācārya que se citó anteriormente, un sincero devoto del Señor evita toda clase de goce material de los sentidos, en virtud del gusto superior que encuentra en el disfrute espiritual que hay en la compañía del Señor. Ese es el secreto del éxito. Por lo tanto, aquel que no se encuentra en el estado de conciencia de Kṛṣṇa, por poderoso que sea en controlar los sentidos mediante la represión artificial, es seguro que finalmente fracasa, pues el más ligero pensamiento en el placer sensual lo agitará y lo llevará a satisfacer sus deseos.