ТЕКСТ 62

TEXT 62

Текст

Tekstas

дхя̄ято виш̣ая̄н пум̇сах̣
сан̇гас теш̣ӯпаджа̄яте
сан̇га̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣
ка̄ма̄т кродхо 'бхиджа̄яте

dhyāyato viṣayān puṁsaḥ
saṅgas teṣūpajāyate
saṅgāt sañjāyate kāmaḥ
kāmāt krodho ’bhijāyate

Дума по дума

Synonyms

дхя̄ятах̣ – докато съзерцава; виш̣ая̄н – сетивните обекти; пум̇сах̣ – на личност; сан̇гах̣ – привързаност; теш̣у – към сетивни обекти; упаджа̄яте – се развива; сан̇га̄т – от привързаност; сан̃джа̄яте – се развива; ка̄мах̣ – желание; ка̄ма̄т – от желанието; кродхах̣ – гняв; абхиджа̄яте – се проявява.

dhyāyataḥ — kontempliuojant į; viṣayān — juslių objektus; puṁsaḥ — žmogaus; saṅgaḥ — prisirišimas; teṣu — juslių objektams; upajāyate — išsivysto; saṅgāt — iš prisirišimo; sañjāyate — išsivysto; kāmaḥ — troškimas; kāmāt — iš troškimo; krodhaḥ — pyktis; abhijāyate — pasireiškia.

Превод

Translation

Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.

Žmogui kontempliuojant į juslių objektus, išsivysto prisirišimas prie jų. Prisirišimas pagimdo geismą, o geismas sukelia pyktį.

Пояснение

Purport

Ако не сме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ставаме подвластни на материалните желания, съзерцавайки обектите на сетивата. Сетивата имат нужда да са заети с нещо и ако не са заети с трансцендентално служене на Бога, те си намират материално занимание. В материалния свят всеки, включително Бог Шива и Бог Брахма̄ (да не говорим за другите полубогове на райските планети), е подложен на влиянието на сетивните обекти и единственият начин да се измъкнем от този лабиринт на съществуване, е да станем осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Бог Шива бил потънал в дълбока медитация, когато Па̄рватӣ разпалила в него чувственото желание; той се поддал на изкушението, в резултат на което се родил Ка̄ртикея. Когато Харида̄са Т̣ха̄кура бил млад предан, той също бил съблазняван от въплъщението на Ма̄я̄-девӣ, но лесно преодолял изпитанието благодарение на чистата си преданост към Бог Кр̣ш̣н̣а. "От цитирания в пояснението към текст 60 стих на Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря става ясно, че искреният предан се въздържа от материално сетивно наслаждение заради по-висшия вкус от духовно наслаждение в общуването с Бога. В това се крие тайната на успеха. А този, който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, колкото и могъщ да е в изкуствения контрол над сетивата си, в крайна сметка е обречен на провал, защото и най-незначителната мисъл за сетивно удоволствие ще го подтикне да удовлетвори желанията си.

KOMENTARAS: Kai žmogus, kuris neįsisąmonino Kṛsṇos, mąsto apie juslių objektus, jį užvaldo materialūs troškimai. Juslėms visuomet reikia ką nors veikti ir jeigu jos neįtrauktos į transcendentinę meilės tarnystę Viešpačiui, tai, be abejonės, ieškos užsiėmimo materialioje srityje. Materialiame pasaulyje kiekvienas, net ir Viešpats Śiva bei Viešpats Brahmā – o ką jau kalbėti apie kitus dangaus planetų pusdievius – pasiduoda juslių objektų poveikiui. Vienintelis būdas išsigauti iš materialios būties labirinto – įsisąmoninti Kṛṣṇą. Viešpats Śiva buvo giliai pasinėręs į meditaciją, tačiau, kai Pārvatī sužadino jame juslinio malonumo troškimą, Śiva sutiko su jos pasiūlymu, ir šitaip gimė Kārtikeya. Kai Haridāsa Ṭhākura dar buvo jaunas Viešpaties bhaktas, jį panašiai mėgino sugundyti Māya-devī inkarnacija, tačiau besąlygiškai pasiaukojęs Viešpačiui Kṛṣṇai jis lengvai atlaikė išbandymą. Anksčiau cituotas Śrī Yāmunācāryos posmas byloja, kad nuoširdus Viešpaties bhaktas sugeba išvengti visų materialių juslinių malonumų, nes bendraudamas su Viešpačiu patyrė aukštesnį dvasinio malonumo skonį. Tokia yra sėkmės paslaptis. Todėl tas, kuris neįsisąmonino Kṛṣṇos, kad ir kaip dirbtinai užgniaužtų jausmus, stengdamasis juos suvaldyti, galų gale neišvengiamai pralaimės, nes net menkiausia mintis apie juslinius malonumus sužadins norą patenkinti savo troškimus.