Skip to main content

ТЕКСТ 11

TEXT 11

Текст

Texto

теш̣а̄м ева̄нукампа̄ртхам
ахам агя̄на-джам тамах̣
на̄шая̄мй а̄тма-бха̄ва-стхо
гя̄на-дӣпена бха̄свата̄
teṣām evānukampārtham
aham ajñāna-jaṁ tamaḥ
nāśayāmy ātma-bhāva-stho
jñāna-dīpena bhāsvatā

Дума по дума

Palabra por palabra

теш̣а̄м – за тях; ева – несъмнено; анукампа̄-артхам – за да покажа особена милост; ахам – Аз; агя̄на-джам – поради невежество; тамах̣ – мрак; на̄шая̄ми – разсейвам; а̄тма-бха̄ва – вътре в сърцата им; стхах̣ – се намирам; гя̄на – на знанието; дӣпена – с лампа; бха̄свата̄ – като светя.

teṣām — para ellos; eva — ciertamente; anukampā-artham — para conferirles una misericordia especial; aham — Yo; ajñāna-jam — debido a la ignorancia; tamaḥ — oscuridad; nāśayāmi — disipo; ātma-bhāva — en sus corazones; sthaḥ — situado; jñāna — del conocimiento; dīpena — con la lámpara; bhāsvatā — brillante.

Превод

Traducción

За да проявя особената си милост, Аз, пребиваващ в сърцата им, с факела на знанието разсейвам мрака, породен от невежество.

Para otorgarles una misericordia especial, Yo, morando en sus corazones, destruyo con la deslumbrante lámpara del conocimiento la oscuridad que nace de la ignorancia.

Коментар

Significado

ПОЯСНЕНИЕ: Когато Бог Чайтаня разпространявал в Бенарес повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, хиляди хора го следвали. Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ, много влиятелен и образован учен от Бенарес по онова време, се присмивал на Бог Чайтаня за неговата сантименталност. Понякога Ма̄я̄ва̄дӣ философите критикуват преданите, смятайки, че повечето от тях са в мрака на невежеството и във философско отношение са наивни сантименталисти. В действителност това не е истина. Високообразовани учени са обяснили философията на предаността. Ако един предан не се възползва от тяхната литература или от духовния си учител, но е искрен в преданото служене, той е подпомаган от самия Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. Следователно чистият предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание не може да остане без знание. Единственото необходимо качество е да служи предано в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Cuando el Señor Caitanya estaba en Benarés divulgando el canto de Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare, miles de personas lo seguían. Prakāśānanda Sarasvatī, que en esa época era un erudito muy entendido e influyente de Benarés, se burló del Señor Caitanya diciendo que era un sentimental. A veces los filósofos māyāvādīs critican a los devotos, porque creen que la mayoría de ellos están en la oscuridad de la ignorancia y son unos sentimentales ingenuos desde el punto de vista filosófico. En realidad, no es así. Hay sabios sumamente entendidos que han expuesto la filosofía de la devoción, pero incluso si un devoto no saca provecho de las obras de ellos o de su maestro espiritual, si es sincero en su servicio devocional, el propio Kṛṣṇa lo ayuda desde dentro del corazón. De manera que, el devoto sincero que está dedicado al proceso de conciencia de Kṛṣṇa, no es posible que carezca de conocimiento. Lo único necesario es que uno haga servicio devocional con plena conciencia de Kṛṣṇa.

Ма̄я̄ва̄дӣ философите мислят, че без аналитично разграничаване няма чисто знание. За тях Върховният дава следния отговор: заетите в чисто предано служене, дори без достатъчно образование или знание за ведическите принципи, са подпомагани от Бога, както се посочва в този стих.

Los filósofos māyāvādīs creen que sin discernir no se puede tener conocimiento puro. Para ellos, el Señor Supremo da esta respuesta: aquellos que están dedicados al servicio devocional puro, aunque no tengan suficiente educación e incluso sin suficiente conocimiento acerca de los principios védicos, son ayudados por el Dios Supremo, tal como se afirma en este verso.

Бог казва на Арджуна, че всъщност Върховната Истина, Абсолютната Истина, Божествената Личност, не може да бъде разбрана просто чрез размишления; Върховната Истина е толкова велика, че не може да бъде осъзната или достигната с помощта на умствени усилия. Човек може да разсъждава в продължение на милиони години, но ако не е отдаден, ако не обича Върховната Истина, никога няма да разбере Кр̣ш̣н̣а – Върховната Истина. Върховната Истина, Кр̣ш̣н̣а, е удовлетворен само от предано служене. И тогава чрез невъобразимата си енергия Той се разкрива в сърцето на чистия предан. Чистият предан носи Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. В присъствието на Кр̣ш̣н̣а, който е като слънце, мракът на невежеството се разсейва веднага. Това е особената милост на Кр̣ш̣н̣а към чистия предан.

El Señor le dice a Arjuna que, básicamente, no hay ninguna posibilidad de entender a la Verdad Suprema, a la Verdad Absoluta, a la Suprema Personalidad de Dios, simplemente mediante la especulación, ya que la Verdad Suprema es tan grande, que no es posible entenderla ni conseguirla con solo hacer un esfuerzo mental. El hombre puede seguir especulando por varios millones de años, y si no se vuelve devoto, si no se vuelve un amante de la Verdad Suprema, nunca entenderá a Kṛṣṇa o la Verdad Suprema. A Kṛṣṇa, la Verdad Suprema, únicamente se lo complace por medio del servicio devocional, y mediante Su energía inconcebible Él puede revelársele al corazón del devoto puro. El devoto puro siempre lleva a Kṛṣṇa en el corazón; y con la presencia de Kṛṣṇa, que es como el Sol, la oscuridad de la ignorancia se disipa de inmediato. Ésa es la misericordia especial que Kṛṣṇa le proporciona al devoto puro.

Поради замърсяване от материално общуване в течение на милиони раждания човешкото сърце е постоянно покрито с прахта на материализма, но когато човек се заеме с предано служене и непрестанно повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, прахта бързо изчезва и той се издига до нивото на чистото знание. Крайната цел, Виш̣н̣у, може да бъде постигната единствено чрез това повтаряне и с предано служене, а не с умозрителни разсъждения или аргументи. Чистият предан не бива да се безпокои за жизнените си потребности; когато отстрани мрака от сърцето си, той естествено получава всичко от Върховния Бог, който е удовлетворен от любовното служене на предания. Това е същността на учението на Бхагавад-гӣта̄. Чрез изучаване на Бхагавад-гӣта̄ човек може да стане душа, напълно отдадена на Върховния, и да се заеме с чисто предано служене. И тъй като Бог се грижи за него, той се освобождава от всички материални стремежи.

Debido a la contaminación que procede de la relación con lo material a través de muchísimos millones de nacimientos, el corazón de uno siempre está cubierto con el polvo del materialismo, pero cuando uno se dedica al servicio devocional y canta Hare Kṛṣṇa de un modo constante, el polvo se limpia rápidamente y uno se eleva al plano del conocimiento puro. La meta última, Viṣṇu, se puede alcanzar únicamente por medio de ese canto y del servicio devocional, y no mediante la especulación mental y el argumento. El devoto puro no tiene que preocuparse por las necesidades materiales de la vida; él no tiene que angustiarse, porque, cuando disipa la oscuridad de su corazón, el Señor Supremo, que se siente complacido con el amoroso servicio devocional del devoto, le provee de todo automáticamente. Ésa es la esencia de las enseñanzas del Bhagavad-gītā. Mediante el estudio del Bhagavad-gītā, uno puede convertirse en un alma totalmente entregada al Señor Supremo y dedicarse al servicio devocional puro. Cuando el Señor se hace cargo, uno se libra por completo de toda clase de esfuerzos materialistas.