Skip to main content

ТЕКСТ 11

TEXT 11

Текст

Text

теш̣а̄м ева̄нукампа̄ртхам
ахам агя̄на-джам тамах̣
на̄шая̄мй а̄тма-бха̄ва-стхо
гя̄на-дӣпена бха̄свата̄
teṣām evānukampārtham
aham ajñāna-jaṁ tamaḥ
nāśayāmy ātma-bhāva-stho
jñāna-dīpena bhāsvatā

Дума по дума

Synonyms

теш̣а̄м – за тях; ева – несъмнено; анукампа̄-артхам – за да покажа особена милост; ахам – Аз; агя̄на-джам – поради невежество; тамах̣ – мрак; на̄шая̄ми – разсейвам; а̄тма-бха̄ва – вътре в сърцата им; стхах̣ – се намирам; гя̄на – на знанието; дӣпена – с лампа; бха̄свата̄ – като светя.

teṣām — for them; eva — certainly; anukampā-artham — to show special mercy; aham — I; ajñāna-jam — due to ignorance; tamaḥ — darkness; nāśayāmi — dispel; ātma-bhāva — within their hearts; sthaḥ — situated; jñāna — of knowledge; dīpena — with the lamp; bhāsvatā — glowing.

Превод

Translation

За да проявя особената си милост, Аз, пребиваващ в сърцата им, с факела на знанието разсейвам мрака, породен от невежество.

To show them special mercy, I, dwelling in their hearts, destroy with the shining lamp of knowledge the darkness born of ignorance.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: Когато Бог Чайтаня разпространявал в Бенарес повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, хиляди хора го следвали. Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ, много влиятелен и образован учен от Бенарес по онова време, се присмивал на Бог Чайтаня за неговата сантименталност. Понякога Ма̄я̄ва̄дӣ философите критикуват преданите, смятайки, че повечето от тях са в мрака на невежеството и във философско отношение са наивни сантименталисти. В действителност това не е истина. Високообразовани учени са обяснили философията на предаността. Ако един предан не се възползва от тяхната литература или от духовния си учител, но е искрен в преданото служене, той е подпомаган от самия Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. Следователно чистият предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание не може да остане без знание. Единственото необходимо качество е да служи предано в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

When Lord Caitanya was in Benares promulgating the chanting of Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare, thousands of people were following Him. Prakāśānanda Sarasvatī, a very influential and learned scholar in Benares at that time, derided Lord Caitanya for being a sentimentalist. Sometimes Māyāvādī philosophers criticize the devotees because they think that most of the devotees are in the darkness of ignorance and are philosophically naive sentimentalists. Actually that is not the fact. There are very, very learned scholars who have put forward the philosophy of devotion. But even if a devotee does not take advantage of their literatures or of his spiritual master, if he is sincere in his devotional service he is helped by Kṛṣṇa Himself within his heart. So the sincere devotee engaged in Kṛṣṇa consciousness cannot be without knowledge. The only qualification is that one carry out devotional service in full Kṛṣṇa consciousness.

Ма̄я̄ва̄дӣ философите мислят, че без аналитично разграничаване няма чисто знание. За тях Върховният дава следния отговор: заетите в чисто предано служене, дори без достатъчно образование или знание за ведическите принципи, са подпомагани от Бога, както се посочва в този стих.

The Māyāvādī philosophers think that without discriminating one cannot have pure knowledge. For them this answer is given by the Supreme Lord: those who are engaged in pure devotional service, even though they be without sufficient education and even without sufficient knowledge of the Vedic principles, are still helped by the Supreme God, as stated in this verse.

Бог казва на Арджуна, че всъщност Върховната Истина, Абсолютната Истина, Божествената Личност, не може да бъде разбрана просто чрез размишления; Върховната Истина е толкова велика, че не може да бъде осъзната или достигната с помощта на умствени усилия. Човек може да разсъждава в продължение на милиони години, но ако не е отдаден, ако не обича Върховната Истина, никога няма да разбере Кр̣ш̣н̣а – Върховната Истина. Върховната Истина, Кр̣ш̣н̣а, е удовлетворен само от предано служене. И тогава чрез невъобразимата си енергия Той се разкрива в сърцето на чистия предан. Чистият предан носи Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. В присъствието на Кр̣ш̣н̣а, който е като слънце, мракът на невежеството се разсейва веднага. Това е особената милост на Кр̣ш̣н̣а към чистия предан.

The Lord tells Arjuna that basically there is no possibility of understanding the Supreme Truth, the Absolute Truth, the Supreme Personality of Godhead, simply by speculating, for the Supreme Truth is so great that it is not possible to understand Him or to achieve Him simply by making a mental effort. Man can go on speculating for several millions of years, and if he is not devoted, if he is not a lover of the Supreme Truth, he will never understand Kṛṣṇa, or the Supreme Truth. Only by devotional service is the Supreme Truth, Kṛṣṇa, pleased, and by His inconceivable energy He can reveal Himself to the heart of the pure devotee. The pure devotee always has Kṛṣṇa within his heart; and with the presence of Kṛṣṇa, who is just like the sun, the darkness of ignorance is at once dissipated. This is the special mercy rendered to the pure devotee by Kṛṣṇa.

Поради замърсяване от материално общуване в течение на милиони раждания човешкото сърце е постоянно покрито с прахта на материализма, но когато човек се заеме с предано служене и непрестанно повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, прахта бързо изчезва и той се издига до нивото на чистото знание. Крайната цел, Виш̣н̣у, може да бъде постигната единствено чрез това повтаряне и с предано служене, а не с умозрителни разсъждения или аргументи. Чистият предан не бива да се безпокои за жизнените си потребности; когато отстрани мрака от сърцето си, той естествено получава всичко от Върховния Бог, който е удовлетворен от любовното служене на предания. Това е същността на учението на Бхагавад-гӣта̄. Чрез изучаване на Бхагавад-гӣта̄ човек може да стане душа, напълно отдадена на Върховния, и да се заеме с чисто предано служене. И тъй като Бог се грижи за него, той се освобождава от всички материални стремежи.

Due to the contamination of material association, through many, many millions of births, one’s heart is always covered with the dust of materialism, but when one engages in devotional service and constantly chants Hare Kṛṣṇa, the dust quickly clears, and one is elevated to the platform of pure knowledge. The ultimate goal, Viṣṇu, can be attained only by this chant and by devotional service, and not by mental speculation or argument. The pure devotee does not have to worry about the material necessities of life; he need not be anxious, because when he removes the darkness from his heart, everything is provided automatically by the Supreme Lord, who is pleased by the loving devotional service of the devotee. This is the essence of the teachings of Bhagavad-gītā. By studying Bhagavad-gītā, one can become a soul completely surrendered to the Supreme Lord and engage himself in pure devotional service. As the Lord takes charge, one becomes completely free from all kinds of materialistic endeavors.