Skip to main content

ДЕСЕТА ГЛАВА

Съвършенството на Абсолюта

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
бхӯя ева маха̄-ба̄хо
шр̣н̣у ме парамам̇ вачах̣
ят те 'хам̇ прӣяма̄н̣а̄я
вакш̣я̄ми хита-ка̄мяя̄

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност каза; бхӯях̣ – отново; ева – несъмнено; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; шр̣н̣у – просто чуй; ме – моята; парамам – върховна; вачах̣ – наставление; ят – това, което; те – на теб; ахам – Аз; прӣяма̄н̣а̄я – понеже си ми скъп; вакш̣я̄ми – казвам; хита-ка̄мяя̄ – за твоя полза.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: Чуй ме отново, о, силноръки Арджуна. Понеже си мой скъп приятел, за твое добро ще продължа да говоря и ще ти дам знание, по-добро от това, което вече обясних.

Пояснение

Пара̄шара Муни дава следното обяснение на думата бхагава̄н: личност, която притежава в пълна степен шестте съвършенства – сила, слава, богатство, знание, красота и отречение – е Бхагава̄н, т.е. Бог, Върховната Личност. Когато пребивавал на тази Земя, Кр̣ш̣н̣а проявил всичките шест съвършенства. Затова велики мъдреци като Пара̄шара Муни са приели Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. Сега Кр̣ш̣н̣а разкрива на Арджуна още по-поверителното знание за своите съвършенства и дейности. В предишните глави, като се започне от седма глава, Бог вече обясни различните си енергии и начина им на действие. В тази глава Той разяснява на Арджуна конкретните си съвършенства. В предишната глава Кр̣ш̣н̣а обясни различните си енергии, за да укрепи вярата и предаността. Сега Той отново говори на Арджуна за своите проявления и разнообразно могъщество.

Колкото повече слушаме за Върховния Бог, толкова по-съсредоточено е преданото ни служене. За Бога трябва да се слуша в общество на предани. Това усъвършенства служенето. Такива разговори се водят само между предани, наистина желаещи да бъдат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Други не могат да участват в тях. Господ ясно казва, че Арджуна му е много скъп и Той ще проведе този разговор за негово добро.

Текст

на ме видух̣ сура-ган̣а̄х̣
прабхавам̇ на махарш̣аях̣
ахам а̄дир хи дева̄на̄м̇
махарш̣ӣн̣а̄м̇ ча сарвашах̣

Дума по дума

на – никога; ме – моите; видух̣ – знаят; сура-ган̣а̄х̣ – полубоговете; прабхавам – произход, съвършенства; на – никога; маха̄-р̣ш̣аях̣ – велики мъдреци; ахам – Аз съм; а̄дих̣ – произходът; хи – със сигурност; дева̄на̄м – на полубоговете; маха̄-р̣ш̣ӣн̣а̄м – на великите мъдреци; ча – също; сарвашах̣ – във всяко отношение.

Превод

Нито полубоговете, нито великите мъдреци познават моя произход и съвършенства, защото във всяко отношение Аз съм източникът на полубоговете и мъдреците.

Пояснение

Както се казва в Брахма сам̇хита̄, Бог Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог. Никой не е по-велик от него; Той е причината на всички причини. А тук Бог лично заявява, че е причина за появата на полубоговете и мъдреците. Дори полубоговете и великите мъдреци не разбират Кр̣ш̣н̣а. Те не могат да разберат неговото име и личност, а какво остава за т.нар. учени от тази мъничка планета. Никой не може да разбере защо Върховният Бог идва на Земята като обикновено човешко същество и извършва такива изключителни, необикновени неща. Така че начетеността не е необходимо условие за осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а. Дори полубоговете и великите мъдреци са се опитвали да разберат Кр̣ш̣н̣а чрез умозрителни размишления и не са успявали. В Шрӣмад Бха̄гаватам също ясно се казва, че великите полубогове не разбират Върховната Божествена Личност. Разсъждавайки в границите на несъвършените си сетива, те могат да стигнат до имперсонално заключение за нещо непроявено от трите гун̣и на материалната природа или да си въобразяват друго с умозрителни съждения, но да разберат Кр̣ш̣н̣а с такива глупави размишления, е невъзможно.

Така Господ косвено казва на желаещия да узнае Абсолютната Истина: „Тук Аз присъствам като Върховната Божествена Личност. Аз съм Върховният“. Това трябва да е ясно. Въпреки че никой не може да разбере невъобразимия, лично представящ се Бог, все пак Той съществува. Всъщност ние можем да разберем Кр̣ш̣н̣а – вечния, изпълнен с блаженство и знание – просто като изучаваме неговите думи в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. До схващането за Бога като за някаква ръководеща сила или безличностен Брахман могат да стигнат личности, намиращи се в неговата по-нисша енергия; но Божествената Личност може да се възприеме само ако човек е на трансцендентална позиция.

Тъй като повечето хора не могат да разберат Кр̣ш̣н̣а в действителното му положение, поради безпричинната си милост Той идва на Земята, за да покаже благосклонност към такива умозрителни философи. Но въпреки необикновените дейности на Върховния Бог тези мислители, замърсени от материалната енергия, продължават да приемат безличностния Брахман за Върховен. Само преданите, напълно отдадени на Върховния Бог, могат да разберат по негова милост, че Той е Кр̣ш̣н̣а. Преданите не се интересуват от схващането за Бога като за безличностен Брахман. Тяхната вяра и преданост ги води до пряко отдаване на Върховния и по безпричинната милост на Бога те могат да разберат Кр̣ш̣н̣а. Никой друг не може да го разбере. Дори великите мъдреци потвърждават: „Какво е а̄тма̄, какво е Върховният? Върховният е този, когото трябва да обожаваме“.

Текст

йо ма̄м аджам ана̄дим̇ ча
ветти лока-махешварам
асаммӯд̣хах̣ са мартйеш̣у
сарва-па̄паих̣ прамучяте

Дума по дума

ях̣ – всеки, който; ма̄м – мен; аджам – неродения; ана̄дим – без начало; ча – също; ветти – познава; лока – на планетите; маха̄-ӣшварам – върховният господар; асаммӯд̣хах̣ – незаблуден; сах̣ – той; мартйеш̣у – сред смъртните; сарва-па̄паих̣ – от всички греховни последици; прамучяте – се освобождава.

Превод

Този, който ме познава като нероден, безначален, Върховен Бог на всички светове – единствено той, незаблуден сред хората, се освобождава от всички грехове.

Пояснение

Както се казва в седма глава (7.3) мануш̣я̄н̣а̄м̇ сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе – тези, които се опитват да се издигнат до нивото на духовно осъзнаване, не са обикновени хора. Те стоят по-високо от милионите обикновени хора, които нямат представа за духовното осъзнаване. А от всички, които наистина се опитват да осъзнаят духовното си положение, най-издигнат духовно е достигналият до разбирането, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, нероденият господар на всичко. Само на това ниво, проумял върховната позиция на Кр̣ш̣н̣а, човек е напълно освободен от всички греховни последици.

Тук Бог е описан с думата аджа („нероден“), но Той се различава от живите същества, описани във втора глава също като аджа. Бог се различава от тези, които умират и се раждат поради материална привързаност. Обусловените души сменят телата си, но неговото тяло не се променя. Дори когато идва в този материален свят, Той идва все същият, нероден; затова в четвърта глава се казва, че Бог не е под влияние на нисшата материална енергия; Той винаги е във висшата енергия.

Тук думите ветти лока-махешварам означават, че Бог Кр̣ш̣н̣а е върховният господар на планетарните системи във Вселената; и това трябва да ни е ясно. Той е съществувал преди творението и се различава от него. Всички полубогове са сътворени в материалния свят, но за Кр̣ш̣н̣а се казва, че не е сътворен. Кр̣ш̣н̣а се различава дори от великите полубогове като Брахма̄ и Шива. И понеже е създателят на Брахма̄, Шива и другите полубогове, Той е Върховната Личност на всички планети.

Следователно Шрӣ Кр̣ш̣н̣а се различава от всичко сътворено и всеки, който го познава като несътворен, незабавно се освобождава от греховните последици. Освобождението от греховни дейности осигурява знание за Върховния Бог. Според Бхагавад-гӣта̄ Той може да бъде опознат само с предано служене, а не с други методи.

Не би трябвало да приемаме Кр̣ш̣н̣а за човешко същество. Както вече се каза, само глупакът го смята за човешко същество. По друг начин това се потвърждава и тук. Който не е глупак и е достатъчно интелигентен да разбере истинската позиция на Бога, винаги е свободен от греховни последици.

Кр̣ш̣н̣а е известен като син на Девакӣ, тогава как е възможно да бъде нероден? Това се обяснява в Шрӣмад Бха̄гаватам: когато се явява пред Девакӣ и Васудева, Той е роден не като обикновено дете. Той се появява в първоначалната си форма и едва след това се превръща в обикновено дете.

Всичко, извършено под ръководството на Кр̣ш̣н̣а, е трансцендентално. То не се замърсява от материални последици, които може да са благоприятни или неблагоприятни. Схващането, че в материалния свят има благоприятни и неблагоприятни неща, е в известна степен умозрително, защото в материалния свят няма нищо благоприятно. В него всичко е неблагоприятно, самата материална природа е неблагоприятна. Ние само си въобразяваме, че тя е благоприятна. Истинската благоприятност зависи от дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание в дух на преданост и служене. Затова, ако въобще искаме дейностите ни да бъдат благоприятни, трябва да действаме съобразно наставленията на Върховния Бог. Тези наставления са изложени в авторитетни писания като Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ или се дават от истински духовен учител. Духовният учител е представител на Бога и неговото наставление е пряко наставление на Върховния Бог. Духовният учител, святите личности и писанията напътстват по един и същ начин. Няма противоречие между тези три източника. Всяко действие, извършено под такова ръководство, е освободено от последиците на благочестивите или неблагочестиви дейности в материалния свят. Трансценденталното отношение на един предан към дейността е всъщност отношение на отречение и се нарича сання̄са. Както се казва в първия стих от шеста глава на Бхагавад-гӣта̄, този, който действа от чувство за дълг, защото това му е наредено от Върховния Бог, и който не се възползва от плодовете на своите дейности (ана̄шритах̣ карма-пхалам), е наистина в отречение. Истински сання̄сӣ и йогӣ е този, който действа под ръководството на Върховния Бог, а не просто е облякъл дрехата на сання̄сӣ или е псевдо-йогӣ.

Текст

буддхир гя̄нам асаммохах̣
кш̣ама̄ сатям̇ дамах̣ шамах̣
сукхам̇ дух̣кхам̇ бхаво 'бха̄во
бхаям̇ ча̄бхаям ева ча
ахим̇са̄ самата̄ туш̣т̣ис
тапо да̄нам̇ яшо 'яшах̣
бхаванти бха̄ва̄ бхӯта̄на̄м̇
матта ева пр̣тхаг-видха̄х̣

Дума по дума

буддхих̣ – разум; гя̄нам – знание; асаммохах̣ – свобода от съмнение; кш̣ама̄ – способност да се прощава; сатям – честност; дамах̣ – контрол над сетивата; шамах̣ – контрол над ума; сукхам – щастие; дух̣кхам – нещастие; бхавах̣ – раждане; абха̄вах̣ – смърт; бхаям – страх; ча – също; абхаям – безстрашие; ева – също; ча – и; ахим̇са̄ – ненасилие; самата̄ – уравновесеност; туш̣т̣их̣ – удовлетворение; тапах̣ – аскетичност; да̄нам – благотворителност; яшах̣ – слава; аяшах̣ – позор; бхаванти – стават; бха̄ва̄х̣ – качества; бхӯта̄на̄м – на живите същества; маттах̣ – от мен; ева – несъмнено; пр̣тхак-видха̄х̣ – различно устроени.

Превод

Интелигентност, знание, свобода от съмнение и заблуда, способност да се прощава, честност, контрол над сетивата и ума, щастие и нещастие, раждане, смърт, страх и безстрашие, ненасилие, уравновесеност, удовлетворение, аскетизъм, благотворителност, слава и позор – всички тези качества на живите същества са създадени единствено от мен.

Пояснение

Различните качества на живите същества, добри или лоши, са създадени от Кр̣ш̣н̣а и са изредени тук.

Интелигентност е способността да се анализират нещата в истинската им светлина, а знанието предполага разбиране на това що е дух и що е материя. Обичайното знание, получено в университетите, е свързано само с материята и тук то не се приема за знание. Знание означава да се прави разлика между духа и материята. Съвременното образование не дава знание за духа. То се занимава с материалните елементи и телесните нужди. Следователно академичното знание е частично.

Асаммоха, свободата от съмнение и илюзия, се постига, когато човек не се колебае и разбира трансценденталната философия. Бавно, но сигурно той се освобождава от заблудата. Нищо не бива да се приема на сляпо; към всичко трябва да се подхожда с внимание и предпазливост. Кш̣ама̄, търпимостта и способността да прощаваш, трябва да се прилагат на практика; би трябвало да сме търпеливи и да прощаваме дребните обиди. Сатям, честността, означава фактите да се представят такива, каквито са за доброто на другите. Те не бива да се представят невярно. Светските условности допускат истината да се казва само когато е приятна за другите. Но това не е честност. Истината трябва да се казва направо, така че другите да разберат каква е действителността. Ако някой е крадец и хората са предупредени, че той е крадец, това е истина. Макар понякога истината да е неприятна, човек не трябва да я спестява. Честността изисква фактите да се представят такива, каквито са за доброто на другите. Това е определението за истина.

Контрол над сетивата означава сетивата да не се използват ненужно за наслаждение. Задоволяването на естествените сетивни нужди не е забранено, но ненужното наслаждение е пагубно за духовния напредък. Затова сетивата трябва да се възпират от произволно използване. По същия начин и умът трябва да се възпира от ненужни мисли. Това се нарича шама. Не бива да си губим времето в размишления как да спечелим пари. Това е прахосване на мисловната сила. Умът трябва да се използва, за да се разбере основната необходимост на човешките същества по един авторитетен начин. Силата на мисълта трябва да се усъвършенства в общуване с авторитети върху писанията – святи личности, духовни учители и личности с високо развито мислене. Сукхам, удоволствие или щастие, трябва да се търси в това, което е благоприятно за духовно просветление в Кр̣ш̣н̣а съзнание. И обратното – мъчително или причиняващо страдание е всичко неблагоприятно за развитието на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Благоприятното за Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да се приема, а неблагоприятното – да се отхвърля.

Трябва да разберем, че бхава, раждането, е свързано с тялото. За душата няма нито раждане, нито смърт, както вече обсъдихме в началото на Бхагавад-гӣта̄. Раждането и смъртта са валидни за въплъщението в материалния свят. Страхът се дължи на безпокойство за бъдещето. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не се страхува, защото чрез дейностите си със сигурност ще се завърне обратно в духовното небе, обратно вкъщи, при Бога. Бъдещето му е много светло. Но останалите не знаят какво ги очаква в бъдеще, какво ги чака в следващия живот. Затова живеят в постоянно безпокойство. Най-добрият път за освобождение от безпокойството е да разберем Кр̣ш̣н̣а и да се установим завинаги в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така ще се освободим от всякакъв страх. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.37) се казва: бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т – страхът се поражда от затъване в илюзорната енергия, но освободените от тази енергия, убедени, че не са това материално тяло, а духовни частици от Върховната Божествена Личност, се заемат с трансцендентално служене на Бога; те няма от какво да се страхуват. Очаква ги светло бъдеще. Страхът е състояние на личностите, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Абхаям, безстрашието, е възможно единствено за този, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Ахим̇са̄, ненасилие, означава да не се прави нищо, причиняващо страдание или смущение на другите. Материалните дейности, предлагани от толкова политици, социолози, филантропи и т.н., не дават добри резултати, защото политиците и филантропите нямат трансцендентално виждане; те не знаят кое е наистина добро за човешкото общество. Ахим̇са̄ означава хората да бъдат възпитавани така, че да оползотворят човешкото си тяло. Това тяло е предназначено за духовно осъзнаване и всяко движение или постъпка, неводещи към тази цел, са насилие върху човешкото тяло. Това, което подпомага бъдещото духовно щастие на всички хора, се нарича ненасилие.

Самата̄, уравновесеност, означава свобода от привързаност и омраза. Да си твърде привързан или съвсем непривързан, не е най-доброто. Този материален свят трябва да се приема без привързаност или омраза. Благоприятното за живот в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да се приема, а неблагоприятното – да се отхвърля. Това се нарича самата̄, уравновесеност. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не приема нищо и нищо не отхвърля, освен ако не е полезно за дейността му в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Туш̣т̣и, удовлетворението, предполага нежелание да се трупат все повече и повече материални неща чрез ненужни дейности. Човек трябва да е удовлетворен от полученото по милостта на Върховния Бог; това се нарича удовлетворение. Тапас означава въздържание, или аскетизъм. Тук са включени редица ведически правила и предписания – например ставането рано сутрин и къпането. Понякога е много трудно да се става рано сутрин, но всяка доброволно приета трудност се нарича аскетизъм. Съществуват и предписания за постене в определени дни на месеца. Човек може да няма склонност към подобни пости, но поради решителността си да напредва в науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание би трябвало да приема неприятните за тялото действия, когато му се препоръчват. Той обаче не бива да гладува ненужно или в разрез с ведическите предписания, нито пък с някаква политическа цел. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ като гладуване в невежество, а направеното в страст и невежество не води до духовен напредък. Обратно, всичко, извършено в гун̣ата на доброто, води към напредък, затова гладуването според ведическите предписания обогатява с духовно знание.

Що се отнася до благотворителността, човек трябва да дава петдесет процента от печалбата си за някаква добра кауза. А какво означава добра кауза? Всичко, което се извършва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е не просто добра, но най-добрата кауза. Тъй като Кр̣ш̣н̣а е доброто, неговата кауза е също добра. Милостиня трябва да се дава на личност, заета с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Според ведическата литература милостиня трябва да се дава на бра̄хман̣ите. Тази практика все още съществува, макар и не точно така, както се препоръчва във Ведите. Все пак предписанието е милостиня да се дава на бра̄хман̣ите. Защо? Защото те са се отдали на духовното знание. Предполага се, че един бра̄хман̣а посвещава целия си живот на това да разбере Брахман. Брахма джа̄на̄тӣти бра̄хман̣ах̣ – този, който познава Брахман, се нарича бра̄хман̣а. И така, милостиня се дава на бра̄хман̣ите; те са постоянно заети с висше духовно служене и нямат време да изкарват прехраната си. Според ведическата литература милостиня се дава и на отреклия се от света, сання̄сӣ. Сання̄сӣте просят от врата на врата не за пари, а за да проповядват. Всъщност те обикалят, за да будят семейните от съня на невежеството; заети със семейните си дела, семейните забравят истинската цел на живота – да събудят своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. И задължение на сання̄сӣте е да ходят като просяци при семейните и да ги насърчават да станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Както се казва във Ведите, човек трябва да се пробуди и да постигне целта на човешката си форма на живот. Това знание и методът за постигането му се разпространяват от сання̄сӣте. Следователно милостиня трябва да се дава на отреклите се от света, на бра̄хман̣ите и за други подобни добри каузи, а не за лични прищевки.

Яшас, слава; според Бог Чайтаня прославен е този, който е известен като велик предан. Това е истинска слава. Ако някой стане велика и известна личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тогава той наистина е прославен. Ако не притежава такава слава, той е просто обикновена личност.

Всички тези качества се проявяват из цялата Вселена, в човешкото общество и в обществото на полубоговете. Съществуват множество човешки форми и по други планети и тези качества се срещат и там. Кр̣ш̣н̣а е създал тези качества, а желаещият да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание ги развива вътрешно. Този, който извършва предано служене на Върховния Бог, придобива всички добри качества според волята на Върховния.

Каквото и да видим, добро или лошо, източникът е Кр̣ш̣н̣а. Нищо, което не е в Кр̣ш̣н̣а, не може да се прояви в този материален свят. Това е знание. Макар и да виждаме, че нещата са различно установени, трябва да осъзнаем, че всичко води началото си от Кр̣ш̣н̣а.

Текст

махарш̣аях̣ сапта пӯрве
чатва̄ро манавас татха̄
мад-бха̄ва̄ ма̄наса̄ джа̄та̄
йеш̣а̄м̇ лока има̄х̣ праджа̄х̣

Дума по дума

маха̄-р̣ш̣аях̣ – велики мъдреци; сапта – седем; пӯрве – преди; чатва̄рах̣ – четири; манавах̣ – Ману; татха̄ – също; мат-бха̄ва̄х̣ – родени от мен; ма̄наса̄х̣ – от ума; джа̄та̄х̣ – родени; йеш̣а̄м – от тях; локе – в света; има̄х̣ – цялото това; праджа̄х̣ – население.

Превод

Седемте велики мъдреци, а преди тях четиримата други велики мъдреци и Ману (родоначалниците на човечеството) водят началото си от мен, родени от моя ум, а всички живи същества, населяващи различните планети, произлизат от тях.

Пояснение

Господ последователно разглежда родословието на населението във Вселената. Брахма̄ е първото същество, родено от енергията на Върховния, известен като Хиран̣ягарбха. От Брахма̄ са проявени седемте велики мъдреци, а преди тях и други четирима велики мъдреци: Санака, Сананда, Сана̄тана и Санат-кума̄ра, както и четиринайсетте Ману. Тези двайсет и пет велики мъдреци са известни като родоначалници на живите същества из цялата Вселена. Има безброй вселени, безброй планети във всяка Вселена и всяка планета е населена с различни форми на живот. Всички те произхождат от тези двайсет и пет родоначалници. Брахма̄ извършвал аскетизъм в продължение на хиляда години според времето на полубоговете, преди да осъзнае по милостта на Кр̣ш̣н̣а как да твори. Тогава от него са произлезли Санака, Сананда, Сана̄тана и Санат-кума̄ра, а по-късно Рудра и седемте мъдреци. Така всички бра̄хман̣и и кш̣атрии са родени от енергията на Върховната Божествена Личност. Брахма̄ е известен като Пита̄маха, дядото, а Кр̣ш̣н̣а като Прапита̄маха, бащата на дядото. Това се казва в единайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ (11.39).

Текст

ета̄м̇ вибхӯтим̇ йогам̇ ча
мама йо ветти таттватах̣
со 'викалпена йогена
юджяте на̄тра сам̇шаях̣

Дума по дума

ета̄м – цялото това; вибхӯтим – съвършенство; йогам – мистична сила; ча – също; мама – мои; ях̣ – всеки, който; ветти – знае; таттватах̣ – в действителност; сах̣ – той; авикалпена – без разделяне; йогена – в предано служене; юджяте – се заема; на – никога; атра – тук; сам̇шаях̣ – съмнение.

Превод

Този, който действително разбере моето величие и мистична сила, се заема с чисто предано служене; в това няма съмнение.

Пояснение

Връхна точка в духовното съвършенство е знанието за Върховната Божествена Личност. Без твърда убеденост в различните съвършенства на Върховния Бог не може да се започне предано служене. Обикновено хората знаят, че Бог е велик, но не знаят колко велик е Той. Тук това се описва подробно. Ако човек наистина знае колко велик е Бог, той спонтанно става отдадена душа и се заема да му служи предано. Когато наистина познава съвършенствата на Върховния, той няма друг избор, освен да му се отдаде. Това истинско знание може да се получи от описанията в Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄, както и в други подобни книги.

В управлението на Вселената взимат участие много полубогове, разпръснати из цялата планетарна система и главни измежду тях са Брахма̄ и Бог Шива, четиримата велики Кума̄ри, както и останалите родоначалници. Прародителите на населението във Вселената са много и всички те са родени от Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а. Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е първоначалният прародител на всички прародители.

Това са някои от съвършенствата на Върховния. Когато сме твърдо убедени в съществуването им, приемаме Кр̣ш̣н̣а с голяма вяра, без никакви съмнения и започваме да му служим. Цялото това подробно знание е нужно, за да увеличи интереса ни към любовното предано служене на Бога. Не бива да пренебрегваме необходимостта от осъзнаване величието на Кр̣ш̣н̣а, защото разберем ли величието му, ще се съсредоточим в искрено предано служене.

Текст

ахам̇ сарвася прабхаво
маттах̣ сарвам̇ правартате
ити матва̄ бхаджанте ма̄м̇
будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣

Дума по дума

ахам – Аз; сарвася – на всичко; прабхавах̣ – източникът на потомството; маттах̣ – от мен; сарвам – всичко; правартате – произхожда; ити – така; матва̄ – като знае; бхаджанте – става отдаден; ма̄м – на мен; будха̄х̣ – ученият; бха̄ва-саманвита̄х̣ – с голямо внимание.

Превод

Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които добре знаят това, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце.

Пояснение

Мъдрецът, изучил добре Ведите, черпи сведения от авторитети като Бог Чайтаня и знаейки как да прилага тези учения, разбира, че Кр̣ш̣н̣а е източникът на всичко в материалния и духовния свят. С това знание той е съсредоточен в предано служене на Върховния Бог. И никога не може да бъде отклонен от безсмислени коментари или от глупаци. Цялата ведическа литература приема, че от Кр̣ш̣н̣а водят началото си Брахма̄, Шива и другите полубогове. В Атхарва Веда (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.24) се казва: йо брахма̄н̣ам̇ видадха̄ти пӯрвам̇ йо ваи веда̄м̇ш̣ ча га̄паяти сма кр̣ш̣н̣ах̣ – „Кр̣ш̣н̣а беше този, който в началото предаде ведическото знание на Брахма̄ и разпространи това знание в миналото“. И отново в На̄ра̄ян̣а Упаниш̣ад (1) се казва: атха пуруш̣о ха ваи на̄ра̄ян̣о 'ка̄маята праджа̄х̣ ср̣джейети – „Тогава Върховният Бог На̄ра̄ян̣а пожела да създаде живи същества“. Упаниш̣адът продължава: на̄ра̄ян̣а̄д брахма̄ джа̄яте, на̄ра̄ян̣а̄д праджа̄патих̣ праджа̄яте, на̄ра̄ян̣а̄д индро джа̄яте, на̄ра̄ян̣а̄д аш̣т̣ау васаво джа̄янте, на̄ра̄ян̣а̄д ека̄даша рудра̄ джа̄янте, на̄ра̄ян̣а̄д два̄даша̄дитя̄х̣ – „От На̄ра̄ян̣а се роди Брахма̄, пак от На̄ра̄ян̣а произлязоха и всички родоначалници. От На̄ра̄ян̣а се родиха Индра, осемте Васу, единайсетте Рудри, както и дванайсетте А̄дити“. На̄ра̄ян̣а е експанзия на Кр̣ш̣н̣а.

В същата Веда са казва: брахман̣ьо девакӣ-путрах̣ – „Синът на Девакӣ, Кр̣ш̣н̣а, е Върховната Личност“ (На̄ра̄ян̣а Упаниш̣ад, 4). И още: еко ваи на̄ра̄ян̣а а̄сӣн на брахма̄ неша̄но на̄по на̄гни-сомау неме дя̄в а̄пр̣тхивӣ на накш̣атра̄н̣и на сӯрях̣ – „В началото на сътворението съществуваше само Върховната Личност На̄ра̄ян̣а. Нямаше нито Брахма̄, нито Шива, нито вода, нито огън, нито луна, нито небе и земя, нито звезди в небето, нито слънце“ (Маха̄ Упаниш̣ад, 1.2). В Маха̄ Упаниш̣ад се посочва също, че Бог Шива е роден от челото на Върховния Бог. По този начин Ведите твърдят, че трябва да се обожава Върховният Бог, създателят на Брахма̄ и Шива.

В Мокш̣а дхарма раздела на Маха̄бха̄рата Кр̣ш̣н̣а казва:

праджа̄патим̇ ча рудрам̇ ча̄пй
ахам ева ср̣джа̄ми ваи
тау хи ма̄м̇ на виджа̄нӣто
мама ма̄я̄-вимохитау

„Родоначалниците, Шива и всички останали са сътворени от мен, въпреки че те не го знаят, заблудени от илюзорната ми енергия.“ Във Вара̄ха Пура̄н̣а също е казано:

на̄ра̄ян̣ах̣ паро девас
тасма̄дж джа̄таш чатурмукхах̣
тасма̄д рудро 'бхавад девах̣
са ча сарва-гята̄м̇ гатах̣

„На̄ра̄ян̣а е Върховната Божествена Личност; от него е роден Брахма̄, а от Брахма̄ – Шива.“

Бог Кр̣ш̣н̣а е източникът на всички поколения; наричат го най-действената причина за всичко. Той казва: „Тъй като всичко е родено от мен, Аз съм първоизточникът на всичко. Всичко стои по-ниско от мен, никой не стои над мен“. Няма друг върховен властелин освен Кр̣ш̣н̣а. Ако разбере Кр̣ш̣н̣а по този начин от истински духовен учител и в светлината на ведическата литература, човек използва цялата си енергия в Кр̣ш̣н̣а съзнание и става наистина мъдър. В сравнение с него всички останали, които не познават вярно Кр̣ш̣н̣а, са просто глупаци. Само един глупак може да приема Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност не бива да се обърква от глупаци. Тя трябва да избягва всички неавторитетни коментари и тълкувания върху Бхагавад-гӣта̄ и да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание с решителност и твърдост.

Текст

мач-читта̄ мад-гата-пра̄н̣а̄
бодхаянтах̣ параспарам
катхаянташ ча ма̄м̇ нитям̇
туш̣янти ча раманти ча

Дума по дума

мат-читта̄х̣ – с мисли насочени към мен; мат-гата-пра̄н̣а̄х̣ – техният живот, посветен на мен; бодхаянтах̣ – като проповядват; параспарам – един на друг; катхаянтах̣ – като разговарят; ча – също; ма̄м – за мен; нитям – постоянно; туш̣янти – стават удовлетворени; ча – също; раманти – се наслаждават на трансцендентално блаженство; ча – също.

Превод

Мислите на моите чисти предани са насочени към мен, животът им е посветен на служене на мен; те изпитват висше удовлетворение и блаженство да се просвещават един друг в разговори за мен.

Пояснение

Чистите предани, чиито характерни качества са споменати тук, са напълно заети с трансцендентално любовно служене на Бога. Мислите им не могат да бъдат отклонени от лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Разговорите им са само на трансцендентални теми. В този стих са описани типичните признаци на чистите предани. Те са заети двайсет и четири часа в денонощието с възхвала на качествата и забавленията на Върховния Бог. Сърцата и душите им са постоянно потопени в Кр̣ш̣н̣а и те изпитват удоволствие да разговарят за него с другите предани.

В началния етап на предано служене те се наслаждават на трансцендентално удоволствие от самото служене, а в зрелия стадий действително изпитват любов към Бога. От тази трансцендентална позиция те могат да вкусят висшето съвършенство, което Бог проявява в своята обител. Бог Чайтаня сравнява трансценденталното предано служене със семе в сърцето на живото същество. От безбройните живи същества, пътуващи по различните планети на Вселената, малцина са щастливи да срещнат чист предан и така да разберат преданото служене. Преданото служене е като семе; ако бъде посято в сърцето на човек и той непрестанно слуша и повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, то дава плодове, както семето на едно дърво дава плодове, когато се полива редовно. Духовното растение на преданото служене постепенно израства, преминава през покривалото на материалната вселена и влиза в брахмаджьоти сиянието на духовното небе. В духовното небе това растение израства все повече и повече, докато стигне най-висшата планета, наречена Голока Вр̣нда̄вана, върховната планета на Кр̣ш̣н̣а. Най-накрая растението приема подслон в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а и остава там. Както едно растение дава цветове и плодове, така и растението на преданото служене ражда плодове и поливането му под формата на възпяване и слушане продължава. Растението на преданото служене е изцяло описано в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя лӣла̄, деветнайсета глава). Там е обяснено, че когато то се подслони в лотосовите нозе на Върховния, човек бива напълно погълнат от любов към Бога. Тогава той не може да живее дори миг без досег с Върховния Бог, също както рибата не може да живее без вода. В такова състояние преданият наистина постига трансцендентални качества, общувайки с Върховния Бог.

Шрӣмад Бха̄гаватам е пълен с разкази за отношенията между Върховния и неговите предани, затова е много скъп на преданите, както се казва в самия Бха̄гаватам (12.13.18). Шрӣмад-бха̄гаватам̇ пура̄н̣ам амалам̇ яд ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ приям. В него не се говори нищо за материални дейности, икономическо развитие, сетивно наслаждение или освобождение. Шрӣмад Бха̄гаватам е единственото произведение, в което изцяло се описва трансценденталната природа на Върховния Бог и неговите предани. Себеосъзналите се души в Кр̣ш̣н̣а съзнание непрекъснато изпитват удоволствие, слушайки тази трансцендентална литература, както един младеж и една девойка се наслаждават на общуването си.

Текст

теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи-йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те

Дума по дума

теш̣а̄м – на тях; сатата-юкта̄на̄м – винаги заети; бхаджата̄м – служейки предано; прӣти-пӯрвакам – в любовен екстаз; дада̄ми – Аз давам; буддхи-йогам – истинска интелигентност; там – това; йена – с което; ма̄м – при мен; упая̄нти – идват; те – те.

Превод

На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен.

Пояснение

В този стих думата буддхи-йогам е много важна. Да си припомним как във втора глава Бог, напътствайки Арджуна, споменава, че му е говорил за много неща и ще му разясни и пътя на буддхи йога. Сега се обяснява буддхи йога. Сама по себе си буддхи йога е дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание; тя е израз на най-висша интелигентност. Буддхи означава „интелигентност“, а йога означава „мистични дейности“ или „мистично издигане“. Когато някой се опитва да се върне обратно вкъщи, обратно при Бога, и се посвети напълно на предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, дейността му се нарича буддхи йога. С други думи, буддхи йога е методът, чрез който той се измъква от оплитането на материалния свят. Крайната цел на прогреса е Кр̣ш̣н̣а. Хората не знаят това; ето защо общуването с предани и с авторитетен духовен учител е важно. Трябва да се знае, че целта е Кр̣ш̣н̣а, и когато тя е определена, бавно, но сигурно се напредва по пътя и се постига тази крайна цел.

Когато знае целта на живота, но е привързан към плодовете от дейностите си, човек действа в карма йога. Когато знае, че целта е Кр̣ш̣н̣а, но се наслаждава на умозрителни разсъждения, за да разбере Кр̣ш̣н̣а, той действа в гя̄на йога. Но когато знае целта и се стреми към Кр̣ш̣н̣а, в Кр̣ш̣н̣а съзнание и с предано служене, той действа в бхакти йога, тоест буддхи йога, съвършената йога система. Тази цялостна йога е висшето съвършенство на живота.

Човек може да има авторитетен духовен учител и да принадлежи към духовна организация, но ако не е достатъчно интелигентен, за да напредва, Кр̣ш̣н̣а отвътре му дава напътствия, така че накрая той да се завърне при него без трудности. Условието е постоянно да бъде в Кр̣ш̣н̣а съзнание и с любов и преданост да отдава всякакво служене. Той трябва да върши някаква работа за Кр̣ш̣н̣а и би трябвало да я върши с любов. Ако преданият не е достатъчно интелигентен, за да напредва по пътя на себепознанието, но е искрен и отдаден на дейностите в предано служене, Бог му предоставя възможност да напредва и накрая да го достигне.

Текст

теш̣а̄м ева̄нукампа̄ртхам
ахам агя̄на-джам̇ тамах̣
на̄шая̄мй а̄тма-бха̄ва-стхо
гя̄на-дӣпена бха̄свата̄

Дума по дума

теш̣а̄м – за тях; ева – несъмнено; анукампа̄-артхам – за да покажа особена милост; ахам – Аз; агя̄на-джам – поради невежество; тамах̣ – мрак; на̄шая̄ми – разсейвам; а̄тма-бха̄ва – вътре в сърцата им; стхах̣ – се намирам; гя̄на – на знанието; дӣпена – с лампа; бха̄свата̄ – като светя.

Превод

За да проявя особената си милост, Аз, пребиваващ в сърцата им, с факела на знанието разсейвам мрака, породен от невежество.

Пояснение

Когато Бог Чайтаня разпространявал в Бенарес повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, хиляди хора го следвали. Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ, много влиятелен и образован учен от Бенарес по онова време, се присмивал на Бог Чайтаня за неговата сантименталност. Понякога Ма̄я̄ва̄дӣ философите критикуват преданите, смятайки, че повечето от тях са в мрака на невежеството и във философско отношение са наивни сантименталисти. В действителност това не е истина. Високообразовани учени са обяснили философията на предаността. Ако един предан не се възползва от тяхната литература или от духовния си учител, но е искрен в преданото служене, той е подпомаган от самия Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. Следователно чистият предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание не може да остане без знание. Единственото необходимо качество е да служи предано в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Ма̄я̄ва̄дӣ философите мислят, че без аналитично разграничаване няма чисто знание. За тях Върховният дава следния отговор: заетите в чисто предано служене, дори без достатъчно образование или знание за ведическите принципи, са подпомагани от Бога, както се посочва в този стих.

Бог казва на Арджуна, че всъщност Върховната Истина, Абсолютната Истина, Божествената Личност, не може да бъде разбрана просто чрез размишления; Върховната Истина е толкова велика, че не може да бъде осъзната или достигната с помощта на умствени усилия. Човек може да разсъждава в продължение на милиони години, но ако не е отдаден, ако не обича Върховната Истина, никога няма да разбере Кр̣ш̣н̣а – Върховната Истина. Върховната Истина, Кр̣ш̣н̣а, е удовлетворен само от предано служене. И тогава чрез невъобразимата си енергия Той се разкрива в сърцето на чистия предан. Чистият предан носи Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. В присъствието на Кр̣ш̣н̣а, който е като слънце, мракът на невежеството се разсейва веднага. Това е особената милост на Кр̣ш̣н̣а към чистия предан.

Поради замърсяване от материално общуване в течение на милиони раждания човешкото сърце е постоянно покрито с прахта на материализма, но когато човек се заеме с предано служене и непрестанно повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, прахта бързо изчезва и той се издига до нивото на чистото знание. Крайната цел, Виш̣н̣у, може да бъде постигната единствено чрез това повтаряне и с предано служене, а не с умозрителни разсъждения или аргументи. Чистият предан не бива да се безпокои за жизнените си потребности; когато отстрани мрака от сърцето си, той естествено получава всичко от Върховния Бог, който е удовлетворен от любовното служене на предания. Това е същността на учението на Бхагавад-гӣта̄. Чрез изучаване на Бхагавад-гӣта̄ човек може да стане душа, напълно отдадена на Върховния, и да се заеме с чисто предано служене. И тъй като Бог се грижи за него, той се освобождава от всички материални стремежи.

Текст

арджуна ува̄ча
парам̇ брахма парам̇ дха̄ма
павитрам̇ парамам̇ бхава̄н
пуруш̣ам̇ ша̄шватам̇ дивям
а̄ди-девам аджам̇ вибхум
а̄хус тва̄м р̣ш̣аях̣ сарве
деварш̣ир на̄радас татха̄
асито девало вя̄сах̣
сваям̇ чаива бравӣш̣и ме

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; парам – върховната; брахма – истина; парам – върховното; дха̄ма – убежище; павитрам – чиста; парамам – върховна; бхава̄н – Ти; пуруш̣ам – личност; ша̄шватам – вечен; дивям – трансцендентален; а̄ди-девам – изначалният Бог; аджам – нероденият; вибхум – най-великият; а̄хух̣ – казвам; тва̄м – на теб; р̣ш̣аях̣ – мъдреци; сарве – всички; дева-р̣ш̣их̣ – мъдрецът сред полубоговете; на̄радах̣ – На̄рада; татха̄ – също; аситах̣ – Асита; девалах̣ – Девала; вя̄сах̣ – Вя̄са; сваям – лично; ча – също; ева – със сигурност; бравӣш̣и – Ти обясняваш; ме – на мен.

Превод

Арджуна каза: Ти си Върховната Божествена Личност, крайното убежище, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната изначална личност; трансцендентален, нероден и най-велик. Всички велики мъдреци, като На̄рада, Асита, Девала, Вя̄са, потвърждават тази истина за теб, а сега и Ти самият ми я заявяваш.

Пояснение

В тези два стиха Бог дава възможност на Ма̄я̄ва̄дӣ философа да разбере, че Върховният се различава от индивидуалната душа. След като изслушва четирите най-важни стиха от Бхагавад-гӣта̄ (10.8 – 11), Арджуна се освобождава напълно от всички съмнения и приема Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. Той категорично заявява: „Ти си парам̇ брахма, Върховната Божествена Личност“. А преди това Кр̣ш̣н̣а посочи, че Той е източникът на всичко и на всекиго. Всеки полубог, всяко човешко същество зависи от него. Поради невежество хората и полубоговете си мислят, че са абсолютни и независими от Върховната Божествена Личност. Това невежество се премахва с предано служене, както вече беше обяснено от Бога в предишния стих. Сега, по негова милост, Арджуна го приема за Върховна Истина в съгласие с предписанията на Ведите. Той нарича Кр̣ш̣н̣а Върховна Божествена Личност, Абсолютна Истина, не за да го ласкае като близък приятел. Всичко казано от Арджуна в тези два стиха се потвърждава и от ведическата истина. Ведическите предписания утвърждават, че само който приеме преданото служене, може да разбере Върховния Бог; другите не могат. Всяка дума на Арджуна в този стих се потвърждава от Ведите.

В Кена Упаниш̣ад се казва: всичко се намира във Върховния Брахман; а Кр̣ш̣н̣а вече обясни, че всичко се намира в него. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад утвърждава, че Върховният Бог, у когото се намира всичко, може да бъде осъзнат само от личности, постоянно мислещи за него. Непрестанната мисъл за Кр̣ш̣н̣а се нарича смаран̣ам, един от методите на предано служене. Единствено чрез предано служене на Кр̣ш̣н̣а човек може да разбере позицията си и да се освободи от това материално тяло.

Във Ведите Върховният Бог е приеман за най-чистия от чистите. Този, който разбира, че Кр̣ш̣н̣а е най-чистият от чистите, се пречиства от греховните дейности. Той не може да се освободи от тях, ако не се отдаде на Върховния. Арджуна приема Кр̣ш̣н̣а като най-чистия и това съответства на ведическите предписания и на твърденията на велики личности, сред които На̄рада е главният.

Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, затова би трябвало да медитираме върху него и да се наслаждаваме на взаимната си трансцендентална връзка. Той е върховното съществуване; свободен от телесни нужди, раждане и смърт. Това е потвърдено не само от Арджуна, но и от Ведите, Пура̄н̣ите и историческите хроники. В цялата ведическа литература Кр̣ш̣н̣а е описван по този начин. Самият Върховен Бог също казва в четвърта глава: „Макар и нероден, Аз се появявам на тази земя, за да установя религиозните принципи“. Той е върховният източник; Той няма причина, защото е причината на всички причини и всичко води началото си от него. Това съвършено знание може да се получи по милостта на Върховния Бог.

Тук Арджуна говори по милостта на Кр̣ш̣н̣а. Ако искаме да разберем Бхагавад-гӣта̄, трябва да приемем твърденията на тези два стиха. Това се нарича парампара̄ система, ученическа приемственост. Без ученическата приемственост не може да се разбере Бхагавад-гӣта̄. Това е невъзможно с т.нар. академично образование. За съжаление, гордите с академичното си образование, въпреки многобройните доказателства във ведическата литература, упорито се придържат към схващането, че Кр̣ш̣н̣а е обикновена личност.

Текст

сарвам етад р̣там̇ манйе
ян ма̄м̇ вадаси кешава
на хи те бхагаван вяктим̇
видур дева̄ на да̄нава̄х̣

Дума по дума

сарвам – цялата; етат – тази; р̣там – истина; манйе – аз приемам; ят – която; ма̄м – на мен; вадаси – Ти казваш; кешава – о, Кр̣ш̣н̣а; на – никога; хи – несъмнено; те – твоето; бхагаван – о, Божествена Личност; вяктим – откровение; видух̣ – могат да научат; дева̄х̣ – полубоговете; на – нито; да̄нава̄х̣ – демоните.

Превод

О, Кр̣ш̣н̣а, напълно приемам за истина всичко, което ми каза. Нито полубоговете, нито демоните, о, Господи, могат да разберат твоята личност.

Пояснение

Тук Арджуна потвърждава, че невярващите и демоничните по природа не могат да разберат Кр̣ш̣н̣а. Дори полубоговете не познават Кр̣ш̣н̣а, а какво да говорим за т.нар. учени в съвременния свят. По милостта на Бога Арджуна разбира, че Кр̣ш̣н̣а е съвършеният и Върховната Истина. Трябва да следваме пътя на Арджуна. Той приема авторитета на Бхагавад-гӣта̄. Както се каза в четвърта глава, парампара̄ системата на ученическата приемственост за разбиране на Бхагавад-гӣта̄ е била прекъсната. И Кр̣ш̣н̣а възстановява тази ученическа приемственост с Арджуна, защото го приема за свой близък приятел и велик предан. Вече споменахме в нашето Въведение към Гӣтопаниш̣ад, че Бхагавад-гӣта̄ трябва да бъде разбрана в парампара̄ системата. Когато парампара̄ системата била прекъсната, Арджуна бил избран да я възстанови. Нека следваме примера на Арджуна, като приемем казаното от Кр̣ш̣н̣а. Така ще разберем същността на Бхагавад-гӣта̄ и само така ще можем да разберем, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност.

Текст

сваям ева̄тмана̄тма̄нам̇
веттха твам̇ пуруш̣оттама
бхӯта-бха̄вана бхӯтеша
дева-дева джагат-пате

Дума по дума

сваям – лично; ева – несъмнено; а̄тмана̄ – от теб; а̄тма̄нам – Ти самият; веттха – знаеш; твам – Ти; пуруш̣а-уттама – о, най-велик от всички личности; бхӯта-бха̄вана – о, първоизточник на всичко; бхӯта-ӣша – о, господарю на всичко; дева-дева – о, Бог на всички полубогове; джагат-пате – о, господарю на цялата Вселена.

Превод

О, Върховна Личност, източник на всичко, Бог на всички същества, Бог на боговете, Господар на Вселената, в действителност само Ти познаваш себе си чрез собствената си вътрешна енергия!

Пояснение

Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а може да бъде опознат от личности като Арджуна и последователите му, свързани с Бога чрез предано служене. Личности с демоничен или атеистичен манталитет не могат да разберат Кр̣ш̣н̣а. Умозрителното философстване, което отдалечава човека от Върховния Бог, е сериозен грях и непознаващият Кр̣ш̣н̣а не бива да коментира Бхагавад-гӣта̄. Бхагавад-гӣта̄ е изговорена от Кр̣ш̣н̣а и като наука за Кр̣ш̣н̣а трябва да я разберем от Кр̣ш̣н̣а така, както прави Арджуна. Не бива да я приемаме от атеисти.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11) се казва:

ваданти тат таттва-видас
таттвам̇ ядж гя̄нам адваям
брахмети парама̄тмети
бхагава̄н ити шабдяте

Върховната Истина бива осъзната в три аспекта: като безличностен Брахман, като локализирана Парама̄тма̄ и накрая като Върховната Божествена Личност. В последния стадий на разбиране на Абсолютната Истина се достига до Върховната Божествена Личност. Обикновеният или дори освободеният човек, осъзнал безличностния Брахман или локализираната Парама̄тма̄, не може да разбере личността на Бога. Такива хора биха могли да разберат Върховната Личност от стиховете на Бхагавад-гӣта̄, която е изговорена от същата личност – Кр̣ш̣н̣а. Понякога имперсоналистите приемат Кр̣ш̣н̣а като Бхагава̄н, тоест приемат авторитета му. И въпреки това мнозина освободени личности не осъзнават Кр̣ш̣н̣а като Пуруш̣оттама, Върховната Личност. Ето защо Арджуна го нарича Пуруш̣оттама. Човек може да не знае, че Кр̣ш̣н̣а е бащата на всички живи същества. Затова Арджуна се обръща към него като Бхӯта-бха̄вана. А ако го познава като баща на всички живи същества, той може да не го познава като върховен властелин. Затова тук Той е наречен Бхӯтеша, върховен властелин на всекиго. И дори ако познава Кр̣ш̣н̣а като върховен властелин на живите същества, той все още може да не го познава като първоизточник на полубоговете, затова Той е наречен тук Дева-дева – обожаваният от всички полубогове Бог. И дори ако го познава като обожавания от всички полубогове Бог, той може да не знае, че Кр̣ш̣н̣а е върховният господар на всичко. Затова Той е наречен Джагат-пати. Ето как в този стих чрез разбирането на Арджуна е утвърдена истината за Кр̣ш̣н̣а и ние трябва да следваме стъпките на Арджуна, за да разберем Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е.

Текст

вактум архасй ашеш̣ен̣а
дивя̄ хй а̄тма-вибхӯтаях̣
я̄бхир вибхӯтибхир лока̄н
има̄м̇с твам̇ вя̄пя тиш̣т̣хаси

Дума по дума

вактум – да кажеш; архаси – Ти заслужаваш; ашеш̣ен̣а – подробно; дивя̄х̣ – божествен; хи – несъмнено; а̄тма – своите собствени; вибхӯтаях̣ – съвършенства; я̄бхих̣ – с които; вибхӯтибхих̣ – съвършенства; лока̄н – всички планети; има̄н – тези; твам – Ти; вя̄пя – като проникваш; тиш̣т̣хаси – оставаш.

Превод

Моля те, разкажи ми подробно за божествените си съвършенства, чрез които проникваш във всички светове.

Пояснение

От този стих става ясно, че Арджуна вече е удовлетворен, защото е разбрал Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а. По милостта на Кр̣ш̣н̣а, Арджуна притежава личен опит, интелигентност, знание и всичко произтичащо от тези качества, за да разбере, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Той не се съмнява, но въпреки това моли Кр̣ш̣н̣а да му обясни всепроникващата си природа. Обикновено хората, и по-специално имперсоналистите, се интересуват главно от всепроникващата природа на Върховния. Арджуна пита Кр̣ш̣н̣а как Той съществува във всепроникващия си аспект с различните си енергии. Трябва да е ясно, че Арджуна задава този въпрос от името на всички хора.

Текст

катхам̇ видя̄м ахам̇ йогим̇с
тва̄м̇ сада̄ паричинтаян
кеш̣у кеш̣у ча бха̄веш̣у
чинтьо 'си бхагаван мая̄

Дума по дума

катхам – как; видя̄м ахам – ще узная; йогин – о, върховен мистик; тва̄м – Ти; сада̄ – винаги; паричинтаян – мислейки; кеш̣у – в кои; кеш̣у – в кои; ча – също; бха̄веш̣у – природи; чинтях̣ аси – трябва да бъдеш помнен; бхагаван – о, Върховни; мая̄ – от мен.

Превод

О, Кр̣ш̣н̣а, о, върховен мистик, как да мисля постоянно за теб и как да те разбера? В коя от многобройните ти форми да те помня, о, Господи?

Пояснение

Както се каза в предишната глава, Бог, Върховната Личност, е покрит от своята йога-ма̄я̄. Само отдалите се души и преданите могат да го видят. Арджуна вече е убеден, че приятелят му Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог, но желае да научи метода, чрез който всепроникващият Бог може да бъде разбран от всекиго. Обикновените хора, включително демоните и атеистите, не могат да осъзнаят Кр̣ш̣н̣а; Той остава скрит зад своята енергия йога-ма̄я̄. Заради тях Арджуна задава тези въпроси. Напредналият предан е загрижен не само за собственото си разбиране, но и за разбирането на цялото човечество. Арджуна, като ваиш̣н̣ава и предан, милостиво предоставя на всеки възможността да разбере как Върховният е всепроникващ. Той се обръща към Кр̣ш̣н̣а по особен начин, като към йогӣ, защото Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е господарят на енергията йога-ма̄я̄, чрез която е скрит или открит за обикновения човек. Обикновеният човек, който не изпитва любов към Кр̣ш̣н̣а, не може да мисли винаги за него; затова той мисли материално. Арджуна се съобразява с материалистичния начин на мислене в този свят. Думите кеш̣у кеш̣у ча бха̄веш̣у се отнасят до материалната природа (думата бха̄ва означава „материални неща“). Тъй като материалистите не могат да разберат Кр̣ш̣н̣а духовно, добре е да се съсредоточат върху материални неща и да се опитат да видят Кр̣ш̣н̣а в материалните му проявления.

Текст

вистарен̣а̄тмано йогам̇
вибхӯтим̇ ча джана̄рдана
бхӯях̣ катхая тр̣птир хи
шр̣н̣вато на̄сти ме 'мр̣там

Дума по дума

вистарен̣а – подробно; а̄тманах̣ – твоята; йогам – мистична сила; вибхӯтим – съвършенства; ча – също; джана-ардана – о, убиец на атеисти; бхӯях̣ – отново; катхая – опиши; тр̣птих̣ – удовлетворение; хи – несъмнено; шр̣н̣ватах̣ – като слушам; на асти – няма; ме – моят; амр̣там – нектар.

Превод

О, Джана̄рдана, моля те, опиши отново с подробности мистичната сила на твоите съвършенства. Никога не се насищам да слушам за теб, защото колкото повече слушам, толкова повече желая да вкусвам нектара на думите ти.

Пояснение

Подобно изказване е било направено пред Сӯта Госва̄мӣ от р̣ш̣ите на Наимиш̣а̄ран̣я начело с Шаунака:

ваям̇ ту на витр̣пя̄ма
уттама-шлока-викраме
яч чхр̣н̣вата̄м̇ раса-гя̄на̄м̇
сва̄ду сва̄ду паде паде

„Човек няма насита, дори постоянно да слуша за трансценденталните забавления на Кр̣ш̣н̣а, възхваляван с прекрасни молитви. Трансцендентално свързаните с Кр̣ш̣н̣а вкусват на всяка крачка сладостта от описанията на забавленията на Бога“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.1.19). Арджуна иска да слуша за Кр̣ш̣н̣а и по-специално за това как Той е всепроникващият Върховен Бог.

Що се отнася до амр̣там, нектара, всеки разказ или твърдение за Кр̣ш̣н̣а е нектарен; този нектар наистина може да бъде опитан. Съвременните разкази, повести и романи са различни от описанията на трансценденталните забавления на Бога. Човек би се отегчил от светските истории, но никога няма да се умори да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Затова историята на цялата Вселена изобилства с описания на забавленията на божествените въплъщения. Пура̄н̣ите са истории от минали епохи, те разказват за забавленията на различните въплъщения на Бога. И написаното никога не остарява, дори да го четем много пъти.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ханта те катхайиш̣я̄ми
дивя̄ хй а̄тма-вибхӯтаях̣
пра̄дха̄нятах̣ куру-шреш̣т̣ха
на̄стй анто вистарася ме

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; ханта – да; те – на теб; катхайиш̣я̄ми – Аз ще разкажа; дивя̄х̣ – божествените; хи – разбира се; а̄тма-вибхӯтаях̣ – лични съвършенства; пра̄дха̄нятах̣ – основните; куру-шреш̣т̣ха – о, най-добър от Куру; на асти – няма; антах̣ – граница; вистарася – до степента; ме – моето.

Превод

Върховната Божествена Личност каза: Да, ще ти разкажа за моите великолепни проявления, но само за най-важните, о, Арджуна, защото моето съвършенство е безгранично.

Пояснение

Не е възможно да обхванем величието на Кр̣ш̣н̣а и неговите съвършенства. Сетивата на индивидуалната душа са ограничени и не ѝ позволяват да разбере изцяло дейностите на Кр̣ш̣н̣а. Все пак преданите се опитват да разберат Кр̣ш̣н̣а, но не си представят, че ще са способни на това в някой определен момент или на някой етап от живота си. По-скоро, те развиват вкус към нектарните теми, отнасящи се до Кр̣ш̣н̣а, и им се наслаждават. Когато разговарят за великолепието на Кр̣ш̣н̣а и различните му енергии, чистите предани изпитват трансцендентално удоволствие; те искат да слушат за тях и да ги разискват. Кр̣ш̣н̣а знае, че живите същества не разбират степента на неговите съвършенства; затова се съгласява да изложи само основните проявления на различните си енергии. Думата пра̄дха̄нятах̣, основен, е много важна; ние можем да разберем само някои от основните черти на Върховния Бог – качествата му са безкрайни и не е възможно да разберем всичките. А думата вибхӯти, употребена в този стих, се отнася до съвършенствата, чрез които Кр̣ш̣н̣а владее цялото проявление. В речника Амара-коша се казва, че вибхӯти означава изключително съвършенство.

Имперсоналистът или пантеистът не разбират изключителните съвършенства на Върховния Бог и проявленията на божествените му енергии. Както в духовния, така и в материалния свят енергиите му са разпространени във всяка разновидност на проявлението. Тук Кр̣ш̣н̣а описва само това, което може да бъде непосредствено възприето от обикновения човек, и така разкрива част от разнообразните си енергии.

Текст

ахам а̄тма̄ гуд̣а̄кеша
сарва-бхӯта̄шая-стхитах̣
ахам а̄диш ча мадхям̇ ча
бхӯта̄на̄м анта ева ча

Дума по дума

ахам – Аз съм; а̄тма̄ – душата; гуд̣а̄кеша – о, Арджуна; сарва-бхӯта – на всички живи същества; а̄шая-стхитах̣ – установена в сърцето; ахам – Аз съм; а̄дих̣ – първоизточникът; ча – също; мадхям – средата; ча – също; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; антах̣ – краят; ева – несъмнено; ча – и.

Превод

О, Арджуна, Аз съм Свръхдушата в сърцата на всички живи същества. Аз съм началото, средата и краят на всички същества.

Пояснение

В този стих Арджуна е наречен Гуд̣а̄кеша, „победил невежеството на съня“. Заспалите в мрака на невежеството не могат да разберат как Върховната Божествена Личност се проявява по различни начини в материалния и духовния свят. В този смисъл обръщението на Кр̣ш̣н̣а към Арджуна е важно. Понеже Арджуна е над такова невежество, Божествената Личност се съгласява да му опише различните си съвършенства.

Кр̣ш̣н̣а започва с това, че с първоначалната си експанзия Той е душата на цялото космично проявление. Преди материалното творение чрез тази експанзия Върховният Бог приема формата на пуруш̣а инкарнациите и така всичко води началото си от него. Следователно Той е а̄тма̄, душата на махат-таттва – елементите на Вселената. Материалната енергия като цяло не е причината за сътворението. В действителност Маха̄-виш̣н̣у влиза в махат-таттва, цялата материална енергия. Той е душата. Когато Маха̄-виш̣н̣у влезе в проявените вселени, Той отново проявява себе си като Свръхдуша във всяко същество. От опит знаем, че физическото тяло на живото същество съществува поради присъствието на духовна искра. Без присъствие на духовна искра тялото не може да се развива. По същия начин материалното проявление не може да се развива, ако Върховната душа, Кр̣ш̣н̣а, не влезе в него. Както се казва в Суба̄ла Упаниш̣адпракр̣тй-а̄ди-сарва-бхӯта̄нтар-я̄мӣ сарва-шеш̣ӣ ча на̄ра̄ян̣ах̣: Върховната Божествена Личност съществува като Свръхдуша във всички проявени вселени.

В Шрӣмад Бха̄гаватам има описание на трите пуруш̣а-авата̄ри. Те са описани и в Са̄твата тантра. Виш̣н̣ос ту трӣн̣и рӯпа̄н̣и пуруш̣а̄кхя̄н̣й атхо видух̣ – в това материално проявление Върховната Божествена Личност се разгръща в три аспекта – като Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Маха̄-виш̣н̣у, тоест, Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, е описан в Брахма сам̇хита̄ (5.47): ях̣ ка̄ран̣а̄рн̣ава-джале бхаджати сма йога-нидра̄м – Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини, лежи в космичния океан като Маха̄-виш̣н̣у. Така Върховната Божествена Личност е началото на тази Вселена, поддръжникът на проявленията в нея и краят на цялата енергия.

Текст

а̄дитя̄на̄м ахам̇ виш̣н̣ур
джьотиш̣а̄м̇ равир ам̇шума̄н
марӣчир марута̄м асми
накш̣атра̄н̣а̄м ахам̇ шашӣ

Дума по дума

а̄дитя̄на̄м – на А̄дитите; ахам – Аз съм; виш̣н̣ух̣ – Върховният Бог; джьотиш̣а̄м – от светилата; равих̣ – Слънцето; ам̇шу-ма̄н – блестящо; марӣчих̣ – Марӣчи; марута̄м – от Марутите; асми – Аз съм; накш̣атра̄н̣а̄м – от звездите; ахам – Аз съм; шашӣ – Луната.

Превод

От А̄дитите Аз съм Виш̣н̣у; от светилата Аз съм блестящото Слънце; от Марутите Аз съм Марӣчи, а сред звездите Аз съм Луната.

Пояснение

Има дванайсет А̄дити, сред които Кр̣ш̣н̣а е главният. Измежду блестящите в небето светила, Слънцето е главното. В Брахма сам̇хита̄ Слънцето се приема за блестящото око на Върховния Бог. В пространството духат петдесет вида ветрове и божеството Марӣчи, властващо над ветровете, представя Кр̣ш̣н̣а.

Сред звездите най-забележителна през нощта е Луната, тя представя Кр̣ш̣н̣а. От този стих става ясно, че Луната е звезда; следователно звездите, които блестят в небето, също отразяват светлината на Слънцето. Теорията, че има много слънца във Вселената, не се приема във ведическата литература. Слънцето е едно, а Луната и звездите светят с отразена слънчева светлина. След като Бхагавад-гӣта̄ посочва тук, че Луната е една от звездите, блестящите звезди не са слънца, а са подобни на Луната.

Текст

веда̄на̄м̇ са̄ма-ведо 'сми
дева̄на̄м асми ва̄савах̣
индрия̄н̣а̄м̇ манаш ча̄сми
бхӯта̄на̄м асми четана̄

Дума по дума

веда̄на̄м – от Ведите; са̄ма-ведах̣Са̄ма Веда; асми – Аз съм; дева̄на̄м – от полубоговете; асми – Аз съм; ва̄савах̣ – царят на рая; индрия̄н̣а̄м – от сетивата; манах̣ – умът; ча – също; асми – Аз съм; бхӯта̄на̄м – от живите същества; асми – Аз съм; четана̄ – жизнената сила.

Превод

От Ведите Аз съм Са̄ма Веда; от полубоговете Аз съм Индра, царят на рая; от сетивата съм умът, а в живите същества съм жизнената сила (съзнанието).

Пояснение

Разликата между материята и духа е в това, че материята няма съзнание като живото същество. Това съзнание е висше и вечно. Съзнанието не може да възникне от комбиниране на материя.

Текст

рудра̄н̣а̄м̇ шан̇караш ча̄сми
виттешо якш̣а-ракш̣аса̄м
васӯна̄м̇ па̄вакаш ча̄сми
мерух̣ шикхарин̣а̄м ахам

Дума по дума

рудра̄н̣а̄м – от всички Рудри; шан̇карах̣ – Бог Шива; ча – също; асми – Аз съм; витта-ӣшах̣ – владетелят на съкровищата на полубоговете; якш̣а-ракш̣аса̄м – от Якш̣ите и Ра̄кш̣асите; васӯна̄м – от всички Васу; па̄ваках̣ – огън; ча – също; асми – Аз съм; мерух̣ – Меру; шикхарин̣а̄м – от всички планини; ахам – Аз съм.

Превод

От Рудрите Аз съм Бог Шива; от Якш̣ите и Ра̄кш̣асите съм владетелят на богатствата (Кувера); от всички Васу Аз съм огънят (Агни); от планините Аз съм Меру.

Пояснение

Има единайсет Рудри, сред които Шан̇кара, Шива, е главният. Той е инкарнация на Върховния Бог и отговаря за гун̣ата на невежеството във Вселената. Начело на Якш̣ите и Ра̄кш̣асите стои Кувера, ковчежникът на полубоговете; той представя Върховния Бог. Меру е планината, известна с изключителните си природни богатства.

Текст

пуродхаса̄м̇ ча мукхям̇ ма̄м̇
виддхи па̄ртха бр̣хаспатим
сена̄нӣна̄м ахам̇ скандах̣
сараса̄м асми са̄гарах̣

Дума по дума

пуродхаса̄м – от жреците; ча – също; мукхям – главният; ма̄м – мен; виддхи – разбери; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; бр̣хаспатим – Бр̣хаспати; сена̄нӣна̄м – от всички главнокомандващи; ахам – Аз съм; скандах̣ – Ка̄ртикея; сараса̄м – от водните басейни; асми – Аз съм; са̄гарах̣ – океанът.

Превод

От жреците, о, Арджуна, знай, че Аз съм главният, Бр̣хаспати. От генералите Аз съм Ка̄ртикея, а от водните басейни Аз съм океанът.

Пояснение

Индра е главният полубог на райските планети, известен като цар на рая. Планетата, на която царува, се нарича Индралока. Бр̣хаспати е жрецът на Индра и понеже Индра стои начело на всички царе, то и Бр̣хаспати стои начело на всички жреци. Както Индра е главният между царете, така и Сканда, или Ка̄ртикея, синът на Па̄рватӣ и Бог Шива, е начело на всички главнокомандващи. А от водните басейни най-голям е океанът. Тези представители на Кр̣ш̣н̣а само загатват за величието му.

Текст

махарш̣ӣн̣а̄м̇ бхр̣гур ахам̇
гира̄м асмй екам акш̣арам
ягя̄на̄м̇ джапа-ягьо 'сми
стха̄вара̄н̣а̄м̇ хима̄лаях̣

Дума по дума

маха̄-р̣ш̣ӣн̣а̄м – сред великите мъдреци; бхр̣гух̣ – Бхр̣гу; ахам – Аз съм; гира̄м – от вибрациите; асми – Аз съм; екам акш̣арампран̣ава; ягя̄на̄м – от жертвоприношенията; джапа-ягях̣ – повтарянето на святите имена; асми – Аз съм; стха̄вара̄н̣а̄м – от неподвижните неща; хима̄лаях̣ – Хима̄лаите.

Превод

От великите мъдреци Аз съм Бхр̣гу, а от звуковите вибрации Аз съм трансценденталната ом̇. От жертвоприношенията Аз съм повтарянето на святите имена (джапа), а от неподвижните неща съм Хима̄лаите.

Пояснение

Брахма̄, първото същество във Вселената, създава няколко синове, които да размножат различните форми на живот. От тези синове Бхр̣гу е най-могъщият мъдрец. Сред трансценденталните вибрации, ом̇ (ом̇-ка̄ра) представя Кр̣ш̣н̣а. От всички жертвоприношения повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе е най-чистото представяне на Кр̣ш̣н̣а. Понякога Ведите препоръчват жертвоприношения на животни, но при жертвоприношението Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а няма никакво насилие. То е най-простото и най-чистото. Всичко най-възвишено в света представя Кр̣ш̣н̣а. Така и Хималаите, най-високите планини в света, също го представят. Планината Меру беше спомената в предишния стих, но Меру понякога се движи, докато Хималаите остават винаги неподвижни. В този смисъл Хималаите превъзхождат Меру.

Текст

ашваттхах̣ сарва-вр̣кш̣а̄н̣а̄м̇
деварш̣ӣн̣а̄м̇ ча на̄радах̣
гандхарва̄н̣а̄м̇ читраратхах̣
сиддха̄на̄м̇ капило муних̣

Дума по дума

ашваттхах̣ – баняново дърво; сарва-вр̣кш̣а̄н̣а̄м – от всички дървета; дева-р̣ш̣ӣн̣а̄м – от мъдреците сред полубоговете; ча – и; на̄радах̣ – На̄рада; гандхарва̄н̣а̄м – от жителите на планетата Гандхарва; читраратхах̣ – Читраратха; сиддха̄на̄м – от съвършените; капилах̣ муних̣ – Капила Муни.

Превод

От всички дървета Аз съм баняновото дърво, а от мъдреците сред полубоговете Аз съм На̄рада. От Гандхарвите съм Читраратха, а сред съвършените същества съм мъдрецът Капила.

Пояснение

Баняновото дърво (ашваттха) е едно от най-високите и красиви дървета и хората в Индия често го почитат във всекидневните си сутрешни ритуали. Сред полубоговете те почитат На̄рада, считан за най-великия предан във Вселената. Той е символ на Кр̣ш̣н̣а като предан. Планетата Гандхарва е населена от същества, които пеят прекрасно, и между тях най-добрият певец е Читраратха. Сред съвършените живи същества представител на Кр̣ш̣н̣а е Капила, синът на Девахӯти. Той е инкарнация на Кр̣ш̣н̣а и философията му е изложена в Шрӣмад Бха̄гаватам. По-късно става известен друг Капила, но неговото учение е атеистично. Така че между двамата няма нищо общо.

Текст

уччаих̣шравасам ашва̄на̄м̇
виддхи ма̄м амр̣тодбхавам
аира̄ватам̇ гаджендра̄н̣а̄м̇
нара̄н̣а̄м̇ ча нара̄дхипам

Дума по дума

уччаих̣шравасам – Уччаих̣шрава̄; ашва̄на̄м – сред конете; виддхи – известен; ма̄м – Аз; амр̣та-удбхавам – създаден при разбиване на океана; аира̄ватам – Аира̄вата; гаджа-индра̄н̣а̄м – от величествените слонове; нара̄н̣а̄м – сред човешките същества; ча – и; нара-адхипам – царят.

Превод

От конете Аз съм известен като Уччаих̣шрава̄, създаден при разбиването на океана за нектар. От величествените слонове Аз съм Аира̄вата, а сред хората Аз съм монархът.

Пояснение

Веднъж преданите полубогове и демоните (асурите) разбивали океана. В резултат се отделили нектар и отрова. Бог Шива изпил отровата, а от нектара били създадени много същества, сред които и конят Уччаих̣шрава̄. Друго животно, създадено от нектара, е слонът Аира̄вата. Тъй като и двете животни са родени от нектара, те имат особено значение и са представители на Кр̣ш̣н̣а.

Сред хората представител на Кр̣ш̣н̣а е царят, защото Кр̣ш̣н̣а е поддръжник на Вселената, а царете, избирани заради божествените им качества, поддържат реда в царствата си. Царе като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Бог Ра̄ма били изключително благочестиви и винаги са мислели за благоденствието на поданиците си. Ведическата литература приема царя за представител на Бога. В настоящата епоха с упадъка на религиозните принципи запада и монархията и на практика тя вече не съществува. Трябва да е ясно, че в миналото, при управлението на благочестивите царе, хората са били по-щастливи.

Текст

а̄юдха̄на̄м ахам̇ ваджрам̇
дхенӯна̄м асми ка̄ма-дхук
праджанаш ча̄сми кандарпах̣
сарпа̄н̣а̄м асми ва̄суких̣

Дума по дума

а̄юдха̄на̄м – от оръжията; ахам – Аз съм; ваджрам – гръмотевицата; дхенӯна̄м – от кравите; асми – Аз съм; ка̄ма-дхук – кравата сурабхи; праджанах̣ – причината за създаване на потомство; ча – и; асми – Аз съм; кандарпах̣ – Купидон; сарпа̄н̣а̄м – от змиите; асмин – Аз съм; ва̄суких̣ – Ва̄суки.

Превод

От оръжията Аз съм гръмотевицата; сред кравите Аз съм Сурабхи. От причините за създаване на потомство Аз съм Кандарпа, богът на любовта, а сред змиите съм Ва̄суки.

Пояснение

Гръмотевицата, това могъщо оръжие, представя силата на Кр̣ш̣н̣а. На Кр̣ш̣н̣алока в духовното небе има крави, които могат да бъдат доени по всяко време и дават толкова мляко, колкото си пожелаеш. Разбира се, тези крави не съществуват в материалния свят, но ги има на Кр̣ш̣н̣алока. Бог се грижи за много такива крави, наричани сурабхи. Казва се, че Бог пасе кравите сурабхи. Кандарпа е сексуалното желание за създаване на благочестиви синове; Кандарпа представя Кр̣ш̣н̣а. Понякога сексът е само за сетивно наслаждение – такъв секс не представя Кр̣ш̣н̣а. Но сексът за създаване на деца с добри качества се нарича Кандарпа и представя Кр̣ш̣н̣а.

Текст

ананташ ча̄сми на̄га̄на̄м̇
варун̣о я̄даса̄м ахам
питР̣̄н̣а̄м аряма̄ ча̄сми
ямах̣ сам̇ямата̄м ахам

Дума по дума

анантах̣ – Ананта; ча – също; асми – Аз съм; на̄га̄на̄м – от многоглавите змии; варун̣ах̣ – полубога на водата; я̄даса̄м – от всички водни обитатели; ахам – Аз съм; питр̣н̣а̄м – от прадедите; аряма̄ – Аряма̄; ча – също; асми – Аз съм; ямах̣ – властелина на смъртта; сам̇ямата̄м – от тези, които наказват; ахам – Аз съм.

Превод

От многоглавите На̄ги Аз съм Ананта, а сред водните обитатели Аз съм полубогът Варун̣а. От прадедите Аз съм Аряма̄, а сред тези, които раздават правосъдие, Аз съм Яма, богът на смъртта.

Пояснение

От многоглавите змии На̄га, най-велика е Ананта, а полубогът Варун̣а е най-велик сред водните обитатели. И двамата представят Кр̣ш̣н̣а. Планетата на прадедите, Пита̄, е управлявана от Аряма̄, който представя Кр̣ш̣н̣а. Редица живи същества наказват грешниците и сред тях най-главният е Яма. Той живее на планета, близо до Земята. След смъртта си големите грешници са отвеждани там и Яма ги наказва по различни начини.

Текст

прахла̄даш ча̄сми даитя̄на̄м̇
ка̄лах̣ калаята̄м ахам
мр̣га̄на̄м̇ ча мр̣гендро 'хам̇
ваинатеяш̣ ча пакш̣ин̣а̄м

Дума по дума

прахла̄дах̣ – Прахла̄да; ча – също; асми – Аз съм; даитя̄на̄м – от демоните; ка̄лах̣ – времето; калаята̄м – от покорителите; ахам – Аз съм; мр̣га̄н̣а̄м – от животните; ча – и; мр̣га-индрах̣ – лъвът; ахам – Аз съм; ваинатеях̣ – Гаруд̣а; ча – също; пакш̣ин̣а̄м – от птиците.

Превод

Сред демоните Даитя Аз съм преданият Прахла̄да; сред покорителите Аз съм времето; сред дивите животни Аз съм лъвът, а сред птиците съм Гаруд̣а.

Пояснение

Дити и Адити са две сестри. Синовете на Адити се наричат А̄дити, а синовете на Дити – Даити. Всички А̄дити са предани на Бога, а всички Даити са атеисти. Въпреки че Прахла̄да е роден в семейство на Даити, още от детството си той бил велик предан. И заради преданото му служене и божествена природа е приеман за представител на Кр̣ш̣н̣а.

Съществуват множество принципи, на които трябва да се подчиняваме, но времето слага край на всичко в материалната вселена и така представя Кр̣ш̣н̣а. От многобройните животни лъвът е най-силният и свирепият, а сред милионите видове птици Гаруд̣а, която носи Бог Виш̣н̣у, е най-великата.

Текст

паванах̣ павата̄м асми
ра̄мах̣ шастра-бхр̣та̄м ахам
джхаш̣а̄н̣а̄м̇ макараш ча̄сми
сротаса̄м асми джа̄хнавӣ

Дума по дума

паванах̣ – вятърът; павата̄м – от това, което пречиства; асми – Аз съм; ра̄мах̣ – Ра̄ма; шастра-бхр̣та̄м – сред носещите оръжие; ахам – Аз съм; джхаш̣а̄н̣а̄м – измежду рибите; макарах̣ – акулата; ча – също; асми – Аз съм; сротаса̄м – от реките; асми – Аз съм; джа̄хнави – река Ганг.

Превод

От пречистващите Аз съм вятърът; от владеещите добре оръжието Аз съм Ра̄ма; от рибите Аз съм акулата, а от реките Аз съм Ганг.

Пояснение

Сред водните животни акулата е едно от най-големите и е най-опасна за човека. Тя представя Кр̣ш̣н̣а.

Текст

сарга̄н̣а̄м а̄дир анташ ча
мадхям̇ чаива̄хам арджуна
адхя̄тма-видя̄ видя̄на̄м̇
ва̄дах̣ правадата̄м ахам

Дума по дума

сарга̄н̣а̄м – от всички творения; а̄дих̣ – началото; антах̣ – краят; ча – и; мадхям – средата; ча – също; ева – несъмнено; ахам – Аз съм; арджуна – о, Арджуна; адхя̄тма-видя̄ – духовно знание; видя̄на̄м – от цялото образование; ва̄дах̣ – естественото заключение; правадата̄м – от аргументите; ахам – Аз съм.

Превод

О, Арджуна, Аз съм началото, краят и средата на всички творения. От науките Аз съм духовната наука за себето, а сред аргументите на логиците Аз съм окончателната истина.

Пояснение

От сътворените проявления най-напред са създадени материалните елементи. Както вече бе обяснено, космичното проявление се създава и управлява от Маха̄-виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и се разрушава от Бог Шива. Брахма̄ е второстепенен създател. Всички тези посредници при сътворението, поддържането и унищожението са инкарнации на материалните качества на Върховния Бог. Тоест Той е началото, средата и краят на цялото творение.

За напредък в образованието има различни книги на знанието, като четирите Веди, техните шест допълнения, Веда̄нта сӯтра, книги по логика, религиозни книги и Пура̄н̣ите – общо четиринайсет раздела книги за обучение. От тях книгата, която дава адхя̄тма-видя̄, духовно знание – Веда̄нта сӯтра, – представя Кр̣ш̣н̣а.

Логиците боравят с различни аргументи. Подкрепата на нечий аргумент с доказателство, подкрепящо и аргумента на противника, се нарича джалпа. Опитът да се обори опонента се нарича витан̣д̣а̄. Но истинското заключение се нарича ва̄да. Тази окончателна истина представя Кр̣ш̣н̣а.

Текст

акш̣ара̄н̣а̄м а-ка̄ро 'сми
двандвах̣ са̄ма̄сикася ча
ахам ева̄кш̣аях̣ ка̄ло
дха̄та̄хам̇ вишвато-мукхах̣

Дума по дума

акш̣ара̄н̣а̄м – от буквите; а-ка̄рах̣ – първата буква; асми – Аз съм; двандвах̣ – състояща се от две части; са̄ма̄сикася – от сложните думи; ча – и; ахам – Аз съм; ева – несъмнено; акш̣аях̣ – вечното; ка̄лах̣ – време; дха̄та̄ – творецът; ахам – Аз съм; вишватах̣-мукхах̣ – Брахма̄.

Превод

От буквите Аз съм А, а сред сложните думи Аз съм двусъставната. Аз съм също вечното време, а от създателите съм Брахма̄.

Пояснение

А-ка̄ра, първата буква от санскритската азбука, е началото на ведическата литература. Без А-ка̄ра нищо не може да се произнесе. Следователно тя е началото на звука. В санскритския език има множество сложни думи, сред които двусъставните, като ра̄ма-кр̣ш̣н̣а, се наричат двандва. В тази сложна дума съставките ра̄ма и кр̣ш̣н̣а имат една и съща форма, затова думата се нарича двусъставна.

Сред всички унищожители главният е времето, то унищожава всичко. Времето е представител на Кр̣ш̣н̣а, защото в определен момент всичко ще бъде унищожено в огромен пожар.

Сред живите същества, които творят, четириглавият Брахма̄ е главният. Ето защо той е представител на Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а.

Текст

мр̣тюх̣ сарва-хараш ча̄хам
удбхаваш ча бхавиш̣ята̄м
кӣртих̣ шрӣр ва̄к ча на̄рӣн̣а̄м̇
смр̣тир медха̄ дхр̣тих̣ кш̣ама̄

Дума по дума

мр̣тюх̣ – смърт; сарва-харах̣ – всепоглъщаща; ча – и; ахам – Аз съм; удбхавах̣ – зараждането; ча – също; бхавиш̣ята̄м – на бъдещите проявления; кӣртих̣ – слава; шрӣх̣ – богатство или красота; ва̄к – изящна реч; ча – също; на̄рӣн̣а̄м – от жените; смр̣тих̣ – памет; медха̄ – разум; дхр̣тих̣ – постоянство; кш̣ама̄ – търпение.

Превод

Аз съм всепоглъщащата смърт; Аз съм съзидателният принцип на всичко, което ще бъде; сред жените Аз съм славата, сполуката, изящната реч, паметта, разумът, постоянството и търпението.

Пояснение

Още с раждането си човек започва да умира всеки миг. Смъртта поглъща всяко живо същество миг след миг, но само последният удар е наречен смърт. Тази смърт е Кр̣ш̣н̣а. В развитието си всички живи същества преминават през шест основни промени – раждат се, растат, остават непроменени известно време, създават потомство, остаряват и най-накрая изчезват. От тези промени първата е появяването от утробата на майката и това е Кр̣ш̣н̣а. Раждането е начало на всички бъдещи дейности.

Седемте съвършенства – слава, сполука, изящна реч, памет, разум, постоянство и търпение – са качества на женското начало. Ако притежава всичките или поне част от тях, човек се прославя. Ако някой е известен като благочестив, хората го славят. Санскритският език е съвършен и затова е всеславен. Ако след изучаване на даден предмет човек може да си спомни съдържанието, той е надарен с добра памет, т.е. смр̣ти. А способността не само да се четат много книги на различни теми, но и да се разбират и прилагат при необходимост, се нарича разум (медха̄) – друго съвършенство. Способността да се преодолява непостоянството се нарича твърдост или решителност (дхр̣ти). Когато човек има най-различни умения, но въпреки това е смирен и благ; когато остава уравновесен в скръб и радост, той притежава съвършенството, наричано търпение (кш̣ама̄).

Текст

бр̣хат-са̄ма татха̄ са̄мна̄м̇
га̄ятрӣ чхандаса̄м ахам
ма̄са̄на̄м̇ ма̄рга-шӣрш̣о 'хам

р̣тӯна̄м̇ кусума̄карах̣

Дума по дума

бр̣хат-са̄маБр̣хат-са̄ма; татха̄ – също; са̄мна̄м – от песните на Са̄ма-веда; га̄ятрӣ – Га̄ятрӣ химните; чхандаса̄м – от поезията; ахам – Аз съм; ма̄са̄на̄м – от месеците; ма̄рга-шӣрш̣ах̣ – месец ноември-декември; ахам – Аз съм; р̣тӯна̄м – от всички сезони; кусума-а̄карах̣ – пролетта.

Превод

От химните в Са̄ма Веда Аз съм Бр̣хат-са̄ма, а от поезията Аз съм Га̄ятрӣ. От месеците Аз съм Ма̄ргашӣрш̣а (ноември и декември), а от сезоните съм цветоносната пролет.

Пояснение

Бог вече обясни, че от Ведите Той е Са̄ма Веда. Са̄ма Веда е пълна с прекрасни песни, изпълнявани от различни полубогове. Една от тези песни е Бр̣хат-са̄ма. Тя има изящна мелодия и се пее в полунощ.

В санскритския език съществуват точни правила за писане на поезия. Римата и дължината на стиха не се определят произволно, както в голяма част от съвременната поезия. От ведическата поезия най-известна е Га̄ятрӣ мантрата, която се повтаря от обучени бра̄хман̣и. За нея се споменава в Шрӣмад Бха̄гаватам. Тъй като Га̄ятрӣ мантрата е специално предназначена за осъзнаване на Бога, тя представя Върховния. Тази мантра се дава на духовно напреднали хора и с успех при повтарянето ѝ може да се достигне трансценденталното положение на Бога. За да повтаря Га̄ятрӣ мантрата, човек трябва да е придобил качествата на съвършено установена личност, тоест качества в гун̣ата на доброто, съгласно законите на материалната природа. Във ведическата цивилизация Га̄ятри мантрата е много важна и се счита за звукова инкарнация на Брахман. Въвежда я Брахма̄ и от него тя се предава по ученическата приемственост.

Месеците ноември и декември са най-добрите от всички месеци, защото по това време в Индия се прибират зърнените култури от полето и хората са много щастливи. Разбира се, пролетта е сезон, обичан от всички; тогава не е нито много горещо, нито много студено и цветята и дърветата цъфтят. През пролетта има и много церемонии, с които се празнуват различните забавления на Кр̣ш̣н̣а. Затова пролетта се смята за най-радостния от всички сезони и представя Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а.

Текст

дю̄там̇ чхалаята̄м асми
теджас теджасвина̄м ахам
джайо 'сми вяваса̄йо 'сми
саттвам̇ саттвата̄м ахам

Дума по дума

дю̄там – хазартна игра; чхалаята̄м – от измамите; асми – Аз съм; теджах̣ – блясък; теджасвина̄м – на всичко великолепно; ахам – Аз съм; джаях̣ – победата; асми – Аз съм; вяваса̄ях̣ – инициативата или приключението; асми – Аз съм; саттвам – силата; саттва-вата̄м – на силния; ахам – Аз съм.

Превод

Сред измамите Аз съм хазартът; Аз съм блясъкът на великолепието. Аз съм победата, Аз съм приключението, Аз съм силата на силния.

Пояснение

Има най-различни измамници из цялата Вселена. От всички начини за измама хазартът си остава най-висшият и затова представя Кр̣ш̣н̣а. Като Върховен, Кр̣ш̣н̣а може да мами по-добре от всеки обикновен човек. Злочестият коментатор, който иска да измами Кр̣ш̣н̣а и читателите, твърдейки, че има нещо по-велико от Кр̣ш̣н̣а, в крайна сметка бива измамен от Кр̣ш̣н̣а и никога не го разбира. Ако Кр̣ш̣н̣а реши да излъже някого, никой не може да го надмине в лъжата. Величието му не е едностранно, то е всестранно.

Сред победителите Той е победата. Той е блясъкът на всичко великолепно. Между предприемчивите и трудолюбивите Той е най-предприемчивият и най-трудолюбивият. Сред авантюристите е най-големият авантюрист, а сред силните – най-силният. Когато Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, никой не можел да го надмине по сила. Още като дете Той повдигнал хълма Говардхана. Никой не може да го надмине в измамата, никой не може да го надмине по блясък, никой не може да го победи, никой не може да го надмине по предприемчивост, никой не е по-силен от него.

Текст

вр̣ш̣н̣ӣна̄м̇ ва̄судево 'сми
па̄н̣д̣ава̄на̄м̇ дханан̃-джаях̣
мунӣна̄м апй ахам̇ вя̄сах̣
кавӣна̄м ушана̄ кавих̣

Дума по дума

вр̣ш̣н̣ӣна̄м – от потомците на Вр̣ш̣н̣и; ва̄судевах̣ – Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄; асми – Аз съм; па̄н̣д̣ава̄на̄м – от Па̄н̣д̣авите; дханам-джаях̣ – Арджуна; мунӣна̄м – от мъдреците; апи – също; ахам – Аз съм; вя̄сах̣ – Вя̄са, съставителят на цялата ведическа литература; кавӣна̄м – от великите мислители; ушана̄ – Ушана̄; кавих̣ – мислителят.

Превод

От потомците на Вр̣ш̣н̣и Аз съм Ва̄судева, а от Па̄н̣д̣авите съм Арджуна. От мъдреците Аз съм Вя̄са, а сред великите мислители съм Ушана̄.

Пояснение

Кр̣ш̣н̣а е изначалната Върховна Божествена Личност, а Баладева е непосредствена експанзия на Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а и Баладева се появяват като синове на Васудева, затова и двамата могат да бъдат наречени Ва̄судева. От друга страна, Кр̣ш̣н̣а никога не напуска Вр̣нда̄вана и всичките му форми, появяващи се някъде другаде, са негови експанзии. Ва̄судева е непосредствена експанзия на Кр̣ш̣н̣а, така че няма разлика между Ва̄судева и Кр̣ш̣н̣а. Става ясно, че споменатият в този стих на Бхагавад-гӣта̄ Ва̄судева е Баладева, или Балара̄ма, защото Той е първоизточникът на всички инкарнации и единственият източник на Ва̄судева. Непосредствените експанзии на Бога се наричат сва̄м̇ша (лични експанзии), но има и експанзии, наричани вибхинна̄м̇ша (отделени експанзии).

Сред синовете на Па̄н̣д̣у Арджуна е известен като Дханан̃джая. Той е най-добрият измежду хората и затова представя Кр̣ш̣н̣а. Сред муните, учените, запознати с ведическото знание, най-великият е Вя̄са; той е обяснил ведическото знание по различни начини, така че да бъде разбрано от хората в епохата на Кали. Вя̄са е известен и като инкарнация на Кр̣ш̣н̣а, затова също представя Кр̣ш̣н̣а. Кавите са личности, способни да мислят задълбочено върху всяка тема. Сред кавите Ушана̄, Шукра̄ча̄ря, е духовен учител на демоните. Той е изключително интелигентен и далновиден политик. Шукра̄ча̄ря е друг представител на съвършенството на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

дан̣д̣о дамаята̄м асми
нӣтир асми джигӣш̣ата̄м
маунам̇ чаива̄сми гухя̄на̄м̇
гя̄нам̇ гя̄навата̄м ахам

Дума по дума

дан̣д̣ах̣ – наказание; дамаята̄м – от всички начини за потискане; асми – Аз съм; нӣтих̣ – моралът; асми – Аз съм; джигӣш̣ата̄м – от търсещите победа; маунам – мълчанието; ча – и; ева – също; асми – Аз съм; гухя̄на̄м – от тайните; гя̄нам – знанието; гя̄на-вата̄м – на мъдрия; ахам – Аз съм.

Превод

От всички средства за прекратяване на беззаконието Аз съм наказанието, а за търсещите победа, Аз съм моралът. От тайните Аз съм мълчанието и Аз съм мъдростта на мъдрия.

Пояснение

Има много личности, упълномощени да наказват, и сред тях най-важни са тези, които се справят с престъпниците. Наказанието на престъпниците представя Кр̣ш̣н̣а. За тези, които искат да победят в някакво поле на дейност, елементът, носещ победа, е моралът. От поверителните дейности като слушане, мислене и медитация, най-важно е мълчанието; с мълчание човек може да напредне много бързо. За мъдър се счита този, който прави разлика между материя и дух, между висшата и нисшата природа на Бога. Такова знание е самият Кр̣ш̣н̣а.

Текст

яч ча̄пи сарва-бхӯта̄на̄м̇
бӣджам̇ тад ахам арджуна
на тад асти вина̄ ят ся̄н
мая̄ бхӯтам̇ чара̄чарам

Дума по дума

ят – каквото и да е; ча – също; апи – може да бъде; сарва-бхӯта̄на̄м – на всички творения; бӣджам – семето; тат – това; ахам – Аз съм; арджуна – о, Арджуна; на – не; тат – това; асти – има; вина̄ – без; ят – което; ся̄т – съществува; мая̄ – мен; бхӯтам – същество; чара-ачарам – движещо се и неподвижно.

Превод

Освен това, о, Арджуна, Аз съм семето на всичко съществуващо. Няма същество – движещо се или неподвижно, – което може да съществува без мен.

Пояснение

Всичко има причина и тази причина, или семе на творението, е Кр̣ш̣н̣а. Без енергията на Кр̣ш̣н̣а не може да съществува нищо – нито подвижното, нито неподвижното; затова Той е наричан всемогъщ. Съществуване, което не се основава на енергията на Кр̣ш̣н̣а, се нарича ма̄я̄, „това, което не е“.

Текст

на̄нто 'сти мама дивя̄на̄м̇
вибхӯтӣна̄м̇ паран-тапа
еш̣а тӯддешатах̣ прокто
вибхӯтер вистаро мая̄

Дума по дума

на – нито; антах̣ – граница; асти – има; мама – мое; дивя̄на̄м – на божественото; вибхӯтӣна̄м – съвършенства; парам-тапа – о, победителю на враговете; еш̣ах̣ – всичко това; ту – но; уддешатах̣ – пример; проктах̣ – изговорени; вибхӯтех̣ – за съвършенства; вистарах̣ – разпростиране; мая̄ – от мен.

Превод

О, могъщи победителю на враговете, нямат край моите божествени проявления. Всичко, което ти разказах, е само знак за безкрайните ми съвършенства.

Пояснение

Както се посочва във ведическата литература, макар съвършенствата и енергиите на Върховния да са разбирани по различни начини, те нямат граница. Затова не е възможно да се обяснят всички съвършенства и енергии. Тук са изредени само няколко примера, за да бъде задоволено любопитството на Арджуна.

Текст

яд яд вибхӯтимат саттвам̇
шрӣмад ӯрджитам ева ва̄
тат тад ева̄вагаччха твам̇
мама теджо-'м̇ша-самбхавам

Дума по дума

ят ят – каквито и; вибхӯти – съвършенства; мат – имат; саттвам – съществуване; шрӣ-мат – красиви; ӯрджитам – величествени; ева – несъмнено; ва̄ – или; тат тат – всички тези; ева – несъмнено; авагаччха – трябва да знаеш; твам – ти; мама – моето; теджах – от великолепието; ам̇ша – част; самбхавам – родени от.

Превод

Знай, че всички съвършени, красиви и величествени творения са само частица от моето великолепие.

Пояснение

Трябва да е ясно, че всяко величествено и прекрасно творение, независимо дали в духовния, или в материалния свят, е само частица от съвършенството на Кр̣ш̣н̣а. Всичко изключително във великолепието си представя неговото съвършенство.

Текст

атха ва̄ бахунаитена
ким̇ гя̄тена тава̄рджуна
виш̣т̣абхя̄хам идам̇ кр̣тснам
ека̄м̇шена стхито джагат

Дума по дума

атха ва̄ – или; бахуна̄ – много; етена – от това; ким – какво; гя̄тена – знаейки; тава – това; арджуна – о, Арджуна; виш̣т̣абхя – прониква; ахам – Аз; идам – тази; кр̣тснам – цялата; ека – от една; ам̇шена – част; стхитах̣ – съм установен; джагат – Вселената.

Превод

О, Арджуна, защо е необходимо това подробно знание? Само с една незначителна част от мен Аз прониквам и поддържам цялата Вселена.

Пояснение

В материалната вселена Върховният Бог е представен като всепроникващата Свръхдуша. Тук Бог казва на Арджуна, че няма смисъл да се разяснява всяко отделно великолепие и съвършенство на съществуващите неща. Той би трябвало да е наясно, че всяко нещо съществува, защото Кр̣ш̣н̣а прониква в него като Свръхдуша. От Брахма̄, от най-гигантското същество, до най-малката мравка – всички те съществуват, защото Бог е влязъл в тях и ги поддържа.

Съществува религиозна организация, според която почитането на който и да е полубог ще отведе човек до Върховната Божествена Личност, до висшата цел. Но тук, в десета глава, тази идея напълно се отхвърля. За да премахне това погрешно схващане, в тази глава Бог Кр̣ш̣н̣а ни показва, че дори най-великите полубогове, като Брахма̄ и Шива, представят само част от съвършенството на Върховния Бог. От него произлиза всеки и никой не е по-велик от него. Той е асамаурдхва – никой не е над него и никой не му е равен. В Падма Пура̄н̣а се казва, че този, който поставя Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, в категорията на полубоговете – дори те да са Брахма̄ и Шива, – веднага става атеист. Но ако изучава задълбочено различните съвършенства и проявления на божествената енергия, човек несъмнено ще разбере позицията на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и ще се съсредоточи в неотклонно обожание на Кр̣ш̣н̣а. Бог е всепроникващ чрез експанзията на частичното си представяне като Свръхдуша. Затова чистите предани насочват ума си към Кр̣ш̣н̣а съзнание, към предано служене и така винаги са на трансцендентална позиция. Преданото служене и обожанието на Кр̣ш̣н̣а са много ясно представени в тази глава от осми до единайсети стих. Това е пътят на чистото предано служене. В цялата глава беше подробно обяснено как се достига висше съвършенство в предаността – общуването с Върховната Божествена Личност. Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а, велик а̄ча̄ря от ученическата приемственост, водеща началото си от Кр̣ш̣н̣а, завършва коментара си върху тази глава с думите:

яч-чхакти-леша̄т сӯря̄дя̄
бхавантй атй-угра-теджасах̣
яд-ам̇шена дхр̣там̇ вишвам̇
са кр̣ш̣н̣о дашаме 'рчяте

От мощната енергия на Бог Кр̣ш̣н̣а дори могъщото слънце черпи силата си, а частичната експанзия на Кр̣ш̣н̣а поддържа целия свят. Това прави Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а достоен за обожание.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху десета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена Съвършенството на Абсолюта.