VERŠ 13 – 14
ТЕКСТОВЕ 13 – 14
Verš
Текст
dhārayann acalaṁ sthiraḥ
samprekṣya nāsikāgraṁ svaṁ
diśaś cānavalokayan
дха̄раянн ачалам̇ стхирах̣
сампрекш̣я на̄сика̄грам̇ свам̇
дишаш ча̄навалокаян
brahmacāri-vrate sthitaḥ
manaḥ saṁyamya mac-citto
yukta āsīta mat-paraḥ
брахмача̄ри-врате стхитах̣
манах̣ сам̇ямя мач-читто
юкта а̄сӣта мат-парах̣
Synonyma
Дума по дума
samam — priamo; kāya — telo; śiraḥ — hlavu; grīvam — krk; dhārayan — drží; acalam — nehybne; sthiraḥ — pevne; samprekṣya — pozerá sa; nāsikā — nosa; agram — na špičku; svam — svojho; diśaḥ — okolo; ca — tiež; anavalokayan — nerozhliada sa; praśānta — nerušenou; ātmā — mysľou; vigata-bhīḥ — zbavený strachu; brahmacāri-vrate — pod prísahou celibátu; sthitaḥ — zotrvávajúci; manaḥ — myseľ; saṁyamya — celkom ovládnutou; mat — na Mňa (Kṛṣṇu); cittaḥ — uprie myseľ; yuktaḥ — pravý yogīn; āsīta — mal by; mat — Mňa; paraḥ — konečným cieľom.
самам – изправено; ка̄я – тяло; ширах̣ – глава; грӣвам – и врата; дха̄раян – като държи; ачалам – неподвижен; стхирах̣ – спокоен; сампрекш̣я – като гледа; на̄сика̄ – на носа; аграм – във върха; свам – собствения; дишах̣ – на всички страни; ча – също; анавалокаян – като не гледа; праша̄нта – невъзбуден; а̄тма̄ – ум; вигата-бхӣх̣ – освободен от страх; брахмача̄ри-врате – в обет за въздържане от сексуален живот; стхитах̣ – установен; манах̣ – ум; сам̇ямя – като напълно се покорява; мат – на мен (Кр̣ш̣н̣а); читтах̣ – като съсредоточава ума; юктах̣ – истинският йогӣ; а̄сӣта – трябва да постави; мат – мен; парах̣ – крайната цел.
Překlad
Превод
Nech drží telo, hlavu a krk vzpriamené a nehybne uprie pohľad na špičku nosa. S mysľou ovládnutou a nerušenou, zbavený strachu a zotrvávajúci v sľube celibátu nech takto uprie svoje myšlienky na Mňa vo svojom srdci a učiní Ma konečným životným cieľom.
Човек трябва да държи тялото, врата и главата си в права линия и да гледа неотклонно във върха на носа си. По този начин, със спокоен и подчинен ум, без страх, напълно освободен от сексуален живот, той трябва да медитира върху мен вътре в сърцето си и да ме направи крайна цел на живота си.
Význam
Пояснение
Cieľom života je spoznať Kṛṣṇu, ktorý sídli v srdciach všetkých živých bytostí ako Paramātmā alebo štvorruký Viṣṇu. Zmyslom yogy nie je nič iné, než zrealizovať túto podobu Najvyššieho Pána, zvanú tiež viṣṇu-mūrti. Ľudia, ktorí sa venujú yoge za iným účelom, márnia čas. Kṛṣṇa je konečným životným cieľom a viṣṇu-mūrti umiestnené v srdci je cieľom yogy. Ak chceme zrealizovať Viṣṇuovu podobu v našom srdci, musíme sa úplne zriecť pohlavného života. Preto je nutné, aby človek opustil svoj domov, žil osamote na odľahlom mieste a meditoval v pozícii, ktorú opisuje tento verš. Nemožno sa oddávať sexuálnemu pôžitku, doma či inde, a o pár hodín sa na večernom kurze zmeniť na yogīna. Je nemysliteľné, aby sa yogīnom stal niekto, kto sa nesnaží ovládať svoju myseľ a nezrieka sa všetkých zmyslových pôžitkov, z ktorých pohlavné uspokojovanie je najhlavnejšie. Veľký učenec Yājñavalkya napísal o pravidlách celibátu:
Целта на живота е да бъде осъзнат Кр̣ш̣н̣а, който пребивава в сърцето на всяко живо същество като Парама̄тма̄ – четириръката форма на Виш̣н̣у. Методът на йога се използва, за да се открие и съзерцава тази форма на Виш̣н̣у – с никаква друга цел. Виш̣н̣у-мурти, което се намира в сърцето на всекиго, е пълно проявление на Кр̣ш̣н̣а. Човек, който не си е поставил за цел осъзнаването на този локализиран аспект на Бога, безполезно практикува мнима йога медитация и със сигурност си губи времето. Кр̣ш̣н̣а е крайната цел на живота, а виш̣н̣у-мурти в сърцето на всяко живо същество е целта на йога практиката. За да го осъзнае, човек трябва напълно да се въздържа от сексуален живот. Затова той трябва да напусне дома си, да живее сам на уединено място, в седяща поза, както се спомена по-горе. Човек не може да се наслаждава ежедневно на сексуални отношения вкъщи или някъде другаде и да стане йогӣ, като посещава курсове по йога. Той трябва да владее ума си и да избягва всякакъв вид сетивни удоволствия, между които сексът е на първо място. В правилата за въздържание от сексуален живот, дадени от великия мъдрец Я̄гявалкя, се казва:
sarvāvasthāsu sarvadā
sarvatra maithuna-tyāgo
brahmacaryaṁ pracakṣate
сарва̄вастха̄су сарвада̄
сарватра маитхуна-тя̄го
брахмачарям̇ прачакш̣ате
„Sľub brahmacarya má za úlohu pomôcť každému celkom sa vzdať sexuality v činoch, slovách i myšlienkach — vždy, všade a za každých okolností.“ Kto sa oddáva sexuálnemu pôžitku, nemôže robiť skutočnú yogu. Zásady brahmacaryi sa preto človek učí už v detstve, kým nemá žiadne sexuálne skúsenosti. Deti sa posielajú v piatich rokoch do guru-kuly, na miesto, kde žije duchovný učiteľ, a pod jeho vedením sa mladí chlapci učia prísnej disciplíne brahmacārīnskeho života, pretože bez takého cvičenia nemôže nik pokročiť v žiadnej yoge, či už ide o dhyānu, jñānu alebo bhakti.
Kto sa však správa podľa vedskych zásad manželského života a stýka sa pohlavne iba so svojou ženou (a aj to podľa určitých pravidiel), nazýva sa tiež brahmacārīn. Takýto ženatý brahmacārīn môže byť prijatý do školy bhakti, ale nikdy nie do školy dhyāny a jñāny, lebo tie vyžadujú úplnú a nekompromisnú zdržanlivosť. Jedine bhakti dovoľuje ženatému brahmacārīnovi zdržanlivý pohlavný život, lebo človek naplnený vyššou duchovnou radosťou zo služby Kṛṣṇovi automaticky stráca zmyslovú žiadostivosť. V Bhagavad-gīte (2.59) sa uvádza:
„Обетът за брахмачаря е предназначен да помогне на човек изцяло да се въздържа от сексуално наслаждение на дело, с речта си и в ума си – по всяко време, при всички обстоятелства и навсякъде“. Никой не може да изпълнява правилно йога, ако се занимава със секс. Затова децата трябва да се обучават в ранна възраст на брахмачаря, когато все още не знаят нищо за сексуалния живот. Когато навършат пет години, момчетата биват изпращани в гуру-кула, т.е. в дома на духовния учител, където се обучават в стриктно следване на принципите на брахмачаря. Без тази практика никой не може да напредне в нито една йога, независимо дали дхя̄на, гя̄на или бхакти. Този, който следва предписанията за семеен живот и влиза в сексуални отношения само със съпругата си (като и тези отношения са ограничени), също е считан за брахмача̄рӣ. Такъв семеен брахмача̄рӣ, който се въздържа, може да бъде приет в бхакти школата, но не и в школите на гя̄на и дхя̄на, където семейни брахмача̄рӣ не се приемат. Там изискват безкомпромисно пълно въздържание. В бхакти школата на един семеен брахмача̄рӣ се разрешава регулиран сексуален живот, защото бхакти йога е толкова могъща, че човек естествено загубва сексуално влечение поради заетостта си в по-висше служене на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (2.59) се казва:
nirāhārasya dehinaḥ
rasa-varjaṁ raso ’py asya
paraṁ dṛṣṭvā nivartate
нира̄ха̄рася дехинах̣
раса-варджам̇ расо 'пй ася
парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате
„Vtelená duša môže byť obmedzená v zmyslovom užívaní, hoci túžba po zmyslových predmetoch zostáva. Keď však zakúsi vyšší pôžitok, stratí chuť na zmyslové uspokojovanie a zotrváva v duchovnom vedomí.“ Zatiaľ čo iní transcendentalisti musia vynakladať nesmierne úsilie na to, aby sa dokázali zrieknuť hmotných pôžitkov, oddaný to robí automaticky, lebo zakúša vyšší pôžitok, o akom nik iný nemá ani potuchy.
Докато другите са заставяни да се въздържат от сетивно наслаждение, преданият на Бога се въздържа без усилие, защото усеща по-висш вкус. Никой освен предания не знае нищо за този по-висш вкус.
Okrem celibátu sa tento verš zmieňuje aj o ďalšom pravidle, ktoré musí yogīn dodržať: zbaviť sa strachu (vigata-bhīḥ). Takýto stav nemôže dosiahnuť ten, kto nemá vedomie Kṛṣṇu. Podmienená duša sa bojí, pretože zabudla na svoj večný vzťah ku Kṛṣṇovi. Aj Śrīmad-Bhāgavatam (11.2.37) učí: bhayaṁ dvitīyābhiniveśataḥ syād iśād apetasya viparyayo 'smṛtiḥ. Strachu sa môžeme zbaviť len vtedy, ak máme vedomie Kṛṣṇu. Preto yogu vykonáva najdokonalejšie ten, kto si je vedomý Kṛṣṇu. Oddaný stojí v skutočnosti nad všetkými ostatnými yogīnmi, pretože už dosiahol najvyšší stupeň yogy a vidí Pána vo svojom srdci. Takže, ako môžeme vidieť, tieto zásady yogy sa odlišujú od módnych spôsobov takzvaných telovýchovných yogových spolkoch.
Вигата-бхӣх̣. Човек не може да се освободи от чувството на страх, докато не стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Обусловената душа се страхува поради изкривената си памет, забравила вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а. В Бха̄гаватам (11.2.37) се казва: бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄д ӣша̄д апетася випаряйо 'смр̣тих̣. Единствено Кр̣ш̣н̣а съзнание освобождава от страха. Следователно само една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност може да практикува йога съвършено; и тъй като крайната цел на йога техниката е да видим Бога в сърцето си, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият поначало е най-добрият от всички йогӣ. Принципите на йога системата, споменати тук, се различават от тези на популярните т.нар. йога общества.