ТЕКСТ 47
ТЕКСТ 47
Текст
Текст
ш́айа̄но баху-чинтайа̄
сарге ’нупачите кродха̄д
утсасарджа ха тад вапух̣
шая̄но баху-чинтая̄
сарге 'нупачите кродха̄д
утсасарджа ха тад вапух̣
Пословный перевод
Дума по дума
дехена — своим телом; ваи — действительно; бхогавата̄ — вытянувшись во всю длину; ш́айа̄нах̣ — лежал, вытянувшись; баху — великий; чинтайа̄ — озабоченный; сарге — творение; анупачите — не продвигалось; кродха̄т — в гневе; утсасарджа — оставил; ха — поистине; тат — то; вапух̣ — тело.
дехена – с тялото си; ваи – наистина; бхогавата̄ – изпъвайки се в цялата си дължина; шая̄нах̣ – лежейки проснат; баху – голяма; чинтая̄ – със загриженост; сарге – сътворението; анупачите – не се осъществява; кродха̄т – от гняв; утсасарджа – напусна; ха – всъщност; тат – това; вапух̣ – тяло.
Перевод
Превод
Однажды Брахма лежал, растянувшись во всю длину своего тела. Он был озабочен тем, что сотворение вселенной идет слишком медленно, и, пребывая в мрачном расположении духа, оставил также и это тело.
Веднъж Брахма̄ лежеше, изпънал тяло в цял ръст. Той беше много загрижен, че сътворението не се осъществява достатъчно бързо, и в мрачното си настроение напусна и това тяло.