CAPÍTULO TREZE

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Continuação da Conversa entre o Rei Rahūgaṇa e Jaḍa Bharata

Продължение на беседата между цар Рахӯган̣а и Джад̣а Бхарата

O brāhmaṇa Jaḍa Bharata se mostrou muito bondoso com o rei Rahūgaṇa, e, para estimulá-lo a afastar-se do mundo material, falou-lhe figuradamente sobre a floresta do mundo material. Explicou-lhe que o mundo material é como uma grande floresta na qual nos enredamos ao nos associarmos com a vida material. Nessa floresta, além dos animais carnívoros, como chacais, lobos e leões (esposa, filhos e outros parentes), que estão sempre ansiosos por sugar o sangue do chefe de família, existem assaltantes (os seis sentidos). Os assaltantes da floresta e os animais carnívoros e bebedores de sangue combinam-se para explorar a energia do homem que está às voltas com este mundo material. Na floresta, há também um buraco escuro, coberto de grama, no qual se pode cair a qualquer instante. Adentrando-se na floresta e deixando cativar-se pelos variados encantos materiais, a pessoa identifica-se com o mundo, sociedade, amizade, amor e família materiais. Perdido o caminho e não sabendo por onde andar, atormentada por animais e pássaros, a pessoa também se torna vítima de muitos desejos. Assim, ela trabalha muito arduamente dentro da floresta e perambula de um lugar a outro. Ela se torna embevecida com a felicidade temporária e se deixa afligir pela dita infelicidade. Na verdade, tudo o que ela faz é sofrer na floresta por causa da aparente felicidade e aparente aflição. Às vezes, sofre o ataque de uma serpente (sono profundo) e, devido à picada desse animal, perde a consciência e se confunde e desorienta em relação a como deve desempenhar seus deveres. Embora tenha esposa, às vezes sente atração por outras mulheres, e assim pensa que desfruta de um amor extraconjugal com elas. Esse indivíduo sofre com várias doenças, com a lamentação e com os rigores do verão e do inverno. Assim, quem está dentro da floresta do mundo material, padece as dores da existência material. Na expectativa de se tornar feliz, a entidade viva está sempre mudando de posição, mas, na verdade, o materialista imerso no mundo material jamais é feliz. Estando constantemente ocupado em atividades materiais, ele está sempre perturbado. Ele se esquece de que terá de morrer algum dia. Embora sofra muito, como se deixa iludir pela energia material, continua em sua busca frenética pela felicidade material. Dessa maneira, ele se esquece por completo de sua relação com a Suprema Personalidade de Deus.

Бра̄хман̣ът Джад̣а Бхарата проявил голяма милост към цар Рахӯган̣а и иносказателно му описал материалния свят, за да го откъсне от него. Той го сравнил с гъста гора, в която човек се изгубва заради връзката си с материалното съществуване. В тази гора върлуват разбойници (шестте сетива) и хищни животни – чакали, вълци и лъвове (съпруга, деца и роднини), които винаги са готови да пият кръвта на главата на семейството. Горските разбойници и кръвожадните животни се съюзяват и поглъщат енергията на човека в този материален свят. В гората има и тъмна дълбока дупка, покрита с трева, в която той може да пропадне. Щом се озове в гората, привлечено от многобройните материални съблазни, живото същество започва да се отъждествява с материалния свят, общество, приятелство, любов и семейство. То загубва пътя, лута се, без да знае къде да отиде, нападано от животни и птици, и става жертва на безчислени желания. Работи непосилно в тази гора и безпомощно броди из нея. Подлъгва се по временното щастие и се огорчава от така нареченото нещастие. Всъщност и щастието, и нещастието му причиняват само страдания. Понякога го напада змия (дълбокият сън), от ухапването ѝ то загубва съзнание, обърква се и не знае как да изпълнява задълженията си. Понякога се влюбва в чужди жени и си мисли, че се наслаждава на незаконна любов. Връхлитат го различни болести, скръб и съжаления, лято и зима. Така човекът в гората на материалния свят се измъчва от страданията на материалното съществуване. В надеждата си да стане щастлив той се мести от място на място, но един материалист никога не може да бъде щастлив в материалния свят. Постоянно зает с материални дейности, той не намира спокойствие. И забравя, че един ден ще трябва да умре. Въпреки че страда жестоко, заблуден от материалната енергия, той продължава да жадува материално щастие. По този начин напълно забравя отношенията си с Върховната Божествена Личност.

Ouvindo isso de Jaḍa Bharata, Mahārāja Rahūgaṇa reviveu sua consciência de Kṛṣṇa e, dessa maneira, a companhia de Jaḍa Bharata lhe trouxe grande benefício. O rei pôde compreender que sua ilusão havia terminado, e pediu que Jaḍa Bharata perdoasse o seu mau comportamento. Śukadeva Gosvāmī transmitiu tudo isso a Mahārāja Parīkṣit.

Облагодетелстван от общуването с Джад̣а Бхарата, Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а възвърнал своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Царят разбрал, че е преодолял илюзията си и поискал прошка за своето недостойно поведение. Шукадева Госва̄мӣ разказал всичко това на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

VERSO 1:: Jaḍa Bharata, que compreendera na íntegra o Brahman, continuou: Meu querido rei Rahūgaṇa, a entidade viva perambula pelos caminhos do mundo material, os quais ela tem muita dificuldade de percorrer, e aceita repetidos nascimentos e mortes. Ficando sob a influência dos três modos da natureza material (sattva-guṇa, rajo-guṇa e tamo-guṇa), e se deixando, então, cativar pelo mundo material, a entidade viva vê apenas os três frutos de suas atividades desenvolvidas sob o encanto da natureza material. Esses frutos são auspiciosos, inauspiciosos e mistos. Ela, então, apega-se à religião, ao desenvolvimento econômico, ao gozo dos sentidos e à teoria monista da liberação (imersão no Supremo). Dia e noite, ela trabalha muito arduamente, tal qual um mercador que vai à floresta comprar alguns artigos e, mais tarde, vende-os a fim de lucrar. Contudo, ela não pode realmente alcançar a felicidade dentro deste mundo material.

ТЕКСТ 1:: Джад̣а Бхарата, който напълно бе осъзнал Брахман, продължи: Скъпи царю Рахӯган̣а, живото същество скита по пътя през непроходимия материален свят и постоянно се ражда и умира. Омагьосано от този свят и проявленията на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а), то вижда само трите вида плодове на своята дейност. Тези плодове са благоприятни, неблагоприятни и смесени. Така живото същество се привързва към религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и монистичната теория за освобождение (сливане с Върховния). То работи неуморно ден и нощ като търговец, който отива в гората, за да събере стока за продан. Но не може да намери истинско щастие в материалния свят.

VERSO 2:: Ó rei Rahūgaṇa, na floresta da existência material, existem seis poderosíssimos assaltantes. Quando a alma condicionada adentra a floresta para obter algum ganho material, os seis assaltantes a desorientam. Assim condicionado, o mercador não sabe como gastar seu dinheiro, e, aproveitando-se disso, tais assaltantes o despojam de suas riquezas. Da mesma forma que os tigres, chacais e outros animais ferozes da floresta se preparam para tirar um cordeiro da custódia do seu protetor, a esposa e os filhos entram no coração do mercador e saqueiam-no de muitas maneiras.

ТЕКСТ 2:: О, царю Рахӯган̣а, в гората на материалното съществуване върлуват шест могъщи разбойници. Когато обусловената душа навлезе в гората да търси материални блага, шестимата разбойници я заблуждават. Тя е като неопитен търговец, който не знае как да похарчи парите си и накрая те попадат в ръцете на разбойниците. Подобно на тигри, чакали и други свирепи животни, готови на всичко, за да откраднат агнето от грижливия стопанин, жената и децата нахлуват в сърцето на търговеца и го разоряват.

VERSO 3:: Nesta floresta, há densos bosques compostos de matagais de arbustos, grama e trepadeiras. Nesses bosques, a alma condicionada é sempre incomodada pelos mosquitos que picam cruelmente [pessoas invejosas]. Às vezes, ela vê na floresta um palácio imaginário e, outras vezes, fica pasma ao ver um demônio ou fantasmas fugazes, que surgem assim como um meteoro aparece no céu.

ТЕКСТ 3:: В тази гора има закътани места, обградени от гъсти храсталаци, треви и пълзящи растения. Там свирепи комари (завистливи хора) безмилостно хапят обусловената душа. Понякога тя вижда в гората въздушни замъци, а понякога я сепва някой зъл дух или призрак, преминал като метеор в небето.

VERSO 4:: Meu querido rei, embrenhado nos caminhos da floresta do mundo material, com sua inteligência entorpecida pelo lar, pelas riquezas, pelos parentes e assim por diante, o mercador corre de um lugar ao outro em busca do sucesso. Às vezes, seus olhos são encobertos pela poeira de um vendaval – isto é, cheio de luxúria, ele se deixa cativar pela beleza de sua esposa, especialmente durante o seu período menstrual. Assim, seus olhos ficam cegos, e ele não consegue ver aonde vai ou o que está fazendo.

ТЕКСТ 4:: Скъпи царю, интелигентността на търговеца, поел по горския път на материалния свят, става жертва на дома, богатството, роднините и пр., и той се лута от място на място в търсене на успеха. Понякога очите му се замъгляват от праха на вихрушка – това означава, че в своята похот той е изцяло покорен от красотата на жена си, особено по време на нейната менструация. И със заслепените си очи не може да види накъде отива и какво прави.

VERSO 5:: Vagando na floresta do mundo material, a alma condicionada às vezes ouve um grilo invisível produzindo sons irritantes para os ouvidos. Outras vezes, o seu coração é golpeado pelos sons das corujas, que são exatamente como as palavras ásperas dos seus inimigos. Às vezes, ela se refugia em uma árvore que não tem frutas nem flores. Devido ao seu intenso apetite, ela se aproxima dessa árvore e, assim, sofre. Ela gostaria de obter água, mas está apenas iludida por uma miragem em cuja direção corre desesperadamente.

ТЕКСТ 5:: Понякога обусловената душа, скитаща из гората на материалния свят, чува резките звуци на невидим щурец и те пронизват ушите ѝ. Друг път сърцето ѝ изтръпва от писъците на кукумявки, които напомнят грубите думи на нейните врагове. Понякога тя се подслонява под дърво без плодове и цветове. Отишла е там, за да засити силния си глад, но трябва да страда. Тя търси вода, но открива само мираж и заблудена, се впуска след него.

VERSO 6:: Às vezes, a alma condicionada mergulha em um rio raso, ou, carecendo de grãos alimentícios, sai para mendigar alimentos de pessoas que não são nem um pouco caridosas. Às vezes, ela padece o calor causticante da vida familiar, que é como um incêndio na floresta, e, outras vezes, fica triste porque sua riqueza, que ela ama tanto quanto sua vida, é saqueada pelos reis na forma de implacáveis impostos de renda.

ТЕКСТ 6:: Понякога обусловената душа скача в плитка река или привършила запасите си, отива да проси храна от хора, които съвсем не са щедри. Понякога тя се измъчва от палещата горещина на семейния живот, бушуващ като горски пожар, а понякога скърби, когато скъпоценното ѝ богатство е ограбвано от царе под формата на непосилни данъци.

VERSO 7:: Às vezes, sendo agredida ou assaltada por um agente superior e poderoso, a entidade viva perde todas as suas posses. Em resposta a isso, ela fica muito melancólica e, lamentando essa perda, às vezes perde a consciência. Ocasionalmente, ela imagina uma grande cidade palaciana onde deseja viver feliz com suas riquezas e membros familiares. Acha que, conseguindo isso, alcançará a felicidade plena, mas essa aparente felicidade dura apenas um momento.

ТЕКСТ 7:: Понякога по-силен, могъщ враг побеждава живото същество, ограбва го и то загубва всичките си притежания. Изпада в отчаяние и оплаквайки загубата, може да изгуби съзнание. Понякога си представя голям, разкошен град, в който иска да живее охолно и щастливо със своето семейство. То си мисли, че ще бъде напълно удовлетворено, ако постигне това, но жалкото му щастие трае само миг.

VERSO 8:: Às vezes, o mercador na floresta decide escalar as colinas e as montanhas, mas, como seus calçados não o protegem como deveriam, ele fere seus pés nos fragmentos de pedra e nos espinhos da montanha. Machucando-se, ele se sente muito incomodado. Às vezes, alguém muito apegado à sua família é dominado pela fome e, devido à sua condição deplorável, trata seus membros familiares com muita raiva.

ТЕКСТ 8:: Понякога търговецът в гората пожелава да се изкачи по хълмове и планини, но понеже е бос, в ходилата му се впиват малки камъчета и тръни. Това му причинява нетърпима болка. Понякога привързаният към семейството си човек изпитва силен глад и в това измъчено състояние излива гнева си върху своите близки.

VERSO 9:: A alma condicionada na floresta material às vezes se deixa engolir por um píton ou é esmagada. É então que, desprovida de consciência e de conhecimento, ela fica jogada na floresta, parecendo um cadáver. Há ocasiões em que outras serpentes venenosas a picam. Cega para sua consciência, ela cai no poço escuro da vida infernal, sem nenhuma esperança de ser resgatada.

ТЕКСТ 9:: Понякога в материалната гора питон поглъща обусловената душа или я задушава и тя остава да лежи в гората като мъртвец, лишен от живот и знание. Друг път я хапят отровни змии. Със замъглено съзнание тя пропада в тъмен кладенец на адско съществуване без никаква надежда за спасение.

VERSO 10:: Às vezes, para obter um pequeno e insignificante gozo sexual, o indivíduo procura mulheres depravadas. Nessa tentativa, ele é insultado e castigado pelos parentes das mulheres. É como ir pegar mel em uma colmeia e ser atacado pelas abelhas. Às vezes, após gastar uma grande soma de dinheiro, a pessoa pode conseguir outra mulher em quem buscará mais um pouco de gozo sensorial. Infelizmente, o objeto do gozo sensorial, a mulher, é levada ou raptada por outro libertino.

ТЕКСТ 10:: Понякога в търсене на нищожно сексуално наслаждение човек отива при развратни жени и трябва да търпи обидите и упреците на роднините им. Той е като нападнат от разгневени пчели, докато се опитва да измъкне мед от кошера. Понякога с цената на много пари все пак успява да намери жена за още сетивно наслаждение. За нещастие друг развратник съблазнява или отвлича жената, този източник на наслада.

VERSO 11:: Às vezes, a entidade viva dedica seu tempo a neutralizar os distúrbios naturais consequentes ao frio gélido, ao calor escaldante, ao vento forte, à chuva excessiva e assim por diante. Ao ver que é incapaz de fazê-lo, ela se torna muito infeliz. Às vezes, ela é enganada em sucessivas transações comerciais. Dessa maneira, em consequência de suas mentiras, as entidades vivas criam inimizades entre si.

ТЕКСТ 11:: Понякога живото същество се бори със сковаващ студ, адска горещина, силен вятър, поройни дъждове и други природни бедствия и когато не успее да ги превъзмогне, се чувства нещастно. Друг път го мамят в сделките му. Заради измамите между живите същества пламва вражда.

VERSO 12:: No caminho da floresta da existência material, a pessoa às vezes fica sem riquezas e, devido a isso, não tem uma casa, cama ou assento decentes, nem gozo familiar apropriado. Portanto, ela vai mendigar o dinheiro alheio, mas, quando não consegue satisfazer seus desejos mendigando, ela quer pedir emprestado ou roubar a propriedade dos outros. Assim, torna-se repulsiva aos olhos da sociedade.

ТЕКСТ 12:: Понякога човекът, поел горския път на материалното съществуване, остава без средства и затова няма собствен дом, легло или място за почивка и е лишен от семейно щастие. Той отива да проси от другите, а когато не успее да изпълни желанията си с просия, търси пари назаем или краде чужда собственост. Така се опозорява в очите на обществото.

VERSO 13:: Devido às transações monetárias, as relações ficam muito tensas e terminam em inimizade. Às vezes, o esposo e a esposa caminham na trilha do progresso material, e, para manter seu status, trabalham muito arduamente. Às vezes, devido à escassez de dinheiro ou devido ao aparecimento de doenças, eles se deparam com muitos problemas e chegam perto de morrer.

ТЕКСТ 13:: Заради парични сделки отношенията между хората стават обтегнати и завършват с вражда. Понякога мъжът и жената, тръгнали по пътя на материалното благополучие, работят до изнемога, за да издържат семейството си. Понякога, съсипани от болести или недостиг на пари, те са почти на прага на смъртта.

VERSO 14:: Meu querido rei, no caminho da floresta da vida materialista, primeiro a pessoa fica órfã de pai e mãe. Depois dessa perda, ela se apega aos seus filhos mais novos. Assim, ela vagueia pelo caminho do progresso material e termina enredada. Todavia, ninguém sabe como escapar disso, mesmo quando chega o momento da morte.

ТЕКСТ 14:: Скъпи царю, по горския път на материалния живот човек най-напред загубва баща си и майка си, а след смъртта им се привързва към невръстните си деца. Така той броди по пътя на материалното благополучие и накрая е напълно объркан. И никой не знае как да се измъкне от това, дори до самото идване на смъртта.

VERSO 15:: Existiram e existem muitos heróis políticos e sociais que triunfaram sobre inimigos de igual poder, mas, devido à sua ignorância, acreditando que a terra lhes pertencia, lutaram entre si e perderam suas vidas na batalha. Eles não são capazes de adotar o caminho espiritual aceito por aqueles que estão na ordem renunciada. Embora sejam grandes heróis e líderes políticos, não conseguem aceitar o caminho da compreensão espiritual.

ТЕКСТ 15:: Имало е и има много политически водачи и велики герои, побеждавали не по-малко могъщи от тях противници, но поради невежество и вяра, че земята е тяхна собственост, те воюват помежду си и намират смъртта си в сраженията. Те са неспособни да следват духовния път на личностите, оттеглили се от света. Въпреки че са големи герои и водачи, те не тръгват по пътя на духовното познание.

VERSO 16:: Às vezes, a entidade viva na floresta da existência material busca refúgio nas trepadeiras, onde deseja ouvir os pássaros chilreantes. Temendo os leões rugientes na floresta, faz amizade com grous, garças e abutres.

ТЕКСТ 16:: Понякога живото същество в гората на материалното съществуване се подслонява сред лианите и пожелава да чуе чуруликането на птиците в листата им. Изплашено от далечния рев на лъвовете, то се сприятелява с чапли, жерави и лешояди.

VERSO 17:: Sentindo-se enganada por eles, a entidade viva na floresta do mundo material tenta abandonar a associação desses assim chamados yogīs, svāmīs e encarnações e busca a associação de devotos autênticos, mas, devido ao seu infortúnio, não consegue seguir as instruções do mestre espiritual ou dos devotos avançados. Então, abandonando essa associação, volta a conviver com macacos cujo único interesse é desfrutar dos seus sentidos e de mulheres. O indivíduo obtém satisfação associando-se com hedonistas e desfrutando de sexo e drogas. Dessa maneira, arruína sua vida simplesmente se entregando ao sexo e à intoxicação. Contemplando o rosto de outros hedonistas, esquece-se de tudo e, assim, caminha rumo à morte.

ТЕКСТ 17:: Измамено от тях, живото същество в гората на материалния свят се опитва да се откъсне от така наречените йогӣ, сва̄мӣ и инкарнации и да се присъедини към истинските предани, но за зла участ не може да следва техните наставления, нито тези на духовния учител; тогава то напуска обществото им и се завръща при маймуните, пристрастени към сетивно наслаждение и жени. Извлича наслада от общуването с материалисти, от секса и пиянството. Така пропилява живота си. Като гледа лицата на други разгулници, то постепенно забравя всичко и така посреща смъртта.

VERSO 18:: Ao se tornar exatamente como um macaco, pulando de galho em galho, a entidade viva permanece na árvore da vida familiar, onde seu único ganho é o sexo. Assim, tal qual um asno, é coiceada por sua esposa. Incapaz de se libertar, a entidade viva permanece nessa posição em completo desespero. Às vezes, cai vítima de uma doença incurável, o que é como cair dentro de uma caverna. Ela fica com medo da morte, que é como um elefante no fundo dessa caverna, e se vê sem saída, agarrando-se aos brotos e galhos de uma trepadeira.

ТЕКСТ 18:: Когато живото същество се превърне в маймуна, скачаща от клон на клон, то остава на дървото на семейния живот и единствената му награда е сексът. И като мъжко магаре получава ритници от жена си. Напълно безпомощно, то е неспособно да се измъкне от това положение. Понякога го връхлита неизлечима болест и то сякаш пропада в тъмна планинска пещера. В ужас от смъртта, която го дебне като огромен слон в дъното на пещерата, то виси неподвижно, вкопчено в клонките на лиана.

VERSO 19:: Ó Mahārāja Rahūgaṇa, matador dos inimigos, se, de alguma forma, a alma condicionada consegue escapar dessa posição perigosa, ela retorna ao lar para desfrutar da vida sexual, pois essa é a maneira como o apego age. Assim, sob o encanto da energia material do Senhor, ela continua a vagar pela floresta da existência material. Nem mesmo na hora da morte, ela descobre seu verdadeiro interesse.

ТЕКСТ 19:: О, Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а, убиецо на враговете, ако обусловената душа успее по някакъв начин да се справи с трудното положение, тя отново се връща у дома, за да се наслаждава на секс, защото това е пътят на привързаността. Обсебена от материалната енергия на Бога, тя продължава да скита из гората на материалното съществуване и до смъртта си не намира истинското благо.

VERSO 20:: Meu querido rei Rahūgaṇa, já que estás situado no caminho da atração ao prazer material, és também vítima da energia externa. Para que te tornes um amigo equânime de todas as entidades vivas, aconselho-te que abandones tua posição real e o cetro com o qual punes os criminosos. Não mais te deixes atrair pelos objetos dos sentidos e empunha a espada do conhecimento, afiada pelo serviço devocional. Então serás capaz de cortar o forte nó da energia ilusória e de cruzar até o outro lado do oceano da ignorância.

ТЕКСТ 20:: Скъпи царю Рахӯган̣а, ти също си жертва на външната енергия, защото вървиш по пътя на привързаността към материално удоволствие. За да станеш непредубеден приятел на всички живи същества, аз те съветвам да изоставиш царската си власт и жезъла, с който наказваш престъпниците. Преодолей влечението към сетивните обекти и вземи меча на знанието, наточен с предано служене. Само тогава ще можеш да разсечеш здравия възел на илюзорната енергия и да прекосиш океана на невежеството.

VERSO 21:: O rei Rahūgaṇa disse: Este nascimento como ser humano é o melhor de todos. Nem mesmo o nascimento entre os semideuses nos planetas celestiais é tão glorioso como ganhar um corpo humano nesta Terra. De que adianta a posição elevada de um semideus? Nos planetas celestiais, devido aos abundantes confortos materiais, não há possibilidade de associação com os devotos.

ТЕКСТ 21:: Цар Рахӯган̣а каза: Човешкият живот е най-ценен. Дори раждането сред полубоговете на райските планети не е толкова велико, колкото човешкото раждане на Земята. Каква е ползата от високото положение на полубог? В райските планети изобилието от материален разкош прави невъзможно общуването с предани.

VERSO 22:: Não é nada surpreendente que, pelo simples fato de estar coberta pela poeira de teus pés de lótus, a pessoa alcança de imediato a plataforma de serviço devocional puro a Adhokṣaja, ao qual nem mesmo grandes semideuses como Brahmā têm acesso. Com um simples momento de tua associação, já estou livre de toda a especulação, falso prestígio e falta de discriminação, que são as raízes do enredamento no mundo material. Agora estou livre de todos esses problemas.

ТЕКСТ 22:: Няма нищо чудно, че просто като се посипе с праха от лотосовите ти нозе, човек веднага постига чистото предано служене на Адхокш̣аджа, непостижимо дори за велики полубогове като Брахма̄. Благодарение на краткотрайното общуване с теб аз се освободих от склонността да споря, от илюзорното си величие и липсата на благоразумие. Те са корените на оплитането в материалния свят, но аз успях да ги преодолея.

VERSO 23:: Ofereço minhas respeitosas reverências às grandes personalidades, quer elas caminhem na superfície da Terra como crianças, garotos, avadhūtas ou brāhmaṇas grandiosos. Mesmo que se escondam sob diferentes disfarces, ofereço meus respeitos a todas elas. Pela misericórdia delas, que haja boa fortuna nas dinastias reais que sempre as ofendem.

ТЕКСТ 23:: Покланям се с цялото си смирение на великите личности, които бродят по света – деца или юноши, авадхӯти или велики бра̄хман̣и. Дори да са преобразени до неузнаваемост, пак им отдавам цялата си почит. Дано бъдат милостиви и благословят царските династии, които постоянно ги оскърбяват.

VERSO 24:: Śrīla Śukadeva Gosvāmī prosseguiu: Meu querido rei, ó filho de Uttarā, devido ao fato de ter sido insultado pelo rei Rahūgaṇa, o qual o fizera carregar seu palanquim, havia algumas ondas de insatisfação na mente de Jaḍa Bharata, mas Jaḍa Bharata não se importou com isso, e seu coração voltou a ser calmo e sereno como um oceano. Embora o rei Rahūgaṇa o tivesse insultado, ele era um grande paramahaṁsa. Sendo vaiṣṇava, ele, por natureza, era bondoso de coração, motivo pelo qual falou ao rei sobre a posição constitucional da alma. Então, ele se esqueceu do insulto porque o rei Rahūgaṇa humildemente implorou perdão a seus pés de lótus. Em seguida, exatamente como antes, ele continuou a vagar por toda a Terra.

ТЕКСТ 24:: Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, о, сине на майка Уттара̄, в ума на Джад̣а Бхарата се бяха надигнали вълни на негодувание от обидите на цар Рахӯган̣а, който го бе накарал да носи паланкина, но Джад̣а Бхарата ги потисна и сърцето му отново стана спокойно и невъзмутимо като океана. Въпреки оскърбленията на царя той си остана велик парамахам̇са. Джад̣а Бхарата бе ваиш̣н̣ава, добросърдечен по природа, и обясни на цар Рахӯган̣а истинската същност на душата. Той забрави обидата, щом царят падна в нозете му и го помоли за прошка. След това продължи да странства по света както по-рано.

VERSO 25:: Após receber lições do grande devoto Jaḍa Bharata, Mahārāja Rahūgaṇa, o rei do estado de Sauvīra, tomou completo conhecimento da posição constitucional da alma. Então, abandonou de vez a concepção corpórea. Meu querido rei, toda pessoa que se refugia no servo do servo do Senhor é certamente gloriosa, pois conseguirá, sem quaisquer dificuldades, abandonar a concepção corpórea.

ТЕКСТ 25:: След поученията на великия предан Джад̣а Бхарата Рахӯган̣а, царят на Саувӣра, осъзна напълно органично присъщото положение на душата и окончателно отхвърли телесното схващане. Скъпи царю, велик е този, който се подслони при слугата на слугата на Бога, защото лесно може да се раздели с телесната представа.

VERSO 26:: A seguir, o rei Parīkṣit disse a Śukadeva Gosvāmī: Meu querido senhor, ó grande sábio devoto, és onisciente. Descreveste muito primorosamente a posição da alma condicionada, que é comparada a um mercador na floresta. Com essas instruções, os homens inteligentes podem entender que os sentidos de uma pessoa na concepção corpórea são como ladrões e assaltantes nessa floresta, e que sua esposa e filhos são como chacais e outros animais ferozes. Contudo, não é muito fácil para os ininteligentes compreenderem o significado desta história, pois é muito difícil, recorrendo à alegoria, averiguar o significado exato. Portanto, peço que Vossa Santidade dê o significado direto.

ТЕКСТ 26:: След това цар Парӣкш̣ит каза на Шукадева Госва̄мӣ: О, господарю мой, о, велики мъдрецо, ти знаеш всичко. Прекрасно описа положението на обусловената душа, като я сравни с търговец в гората. От твоите наставления интелигентните хора могат да разберат, че сетивата на човека с телесна представа са като горски разбойници и крадци, а съпругата и децата са като чакали или други свирепи животни. Но глупавите хора не могат лесно да проумеят тази притча, защото не са в състояние сами да разтълкуват смисъла ѝ. Затова те моля, о, велики светецо, да обясниш точното ѝ значение.