ТЕКСТ 7
VERSO 7
Текст
Texto
шочан вимухянн упая̄ти кашмалам
квачич ча гандхарва-пурам̇ правиш̣т̣ах̣
прамодате нирвр̣таван мухӯртам
śocan vimuhyann upayāti kaśmalam
kvacic ca gandharva-puraṁ praviṣṭaḥ
pramodate nirvṛtavan muhūrtam
Дума по дума
Sinônimos
шӯраих̣ – от много могъщи врагове; хр̣та-свах̣ – чиито притежания са били откраднати; ква ча – понякога; нирвин̣н̣а-чета̄х̣ – с отчаяно и измъчено сърце; шочан – дълбоко скърбящо; вимухян – объркано; упаяти – постига; кашмалам – безсъзнание; квачит – понякога; ча – също; гандхарва-пурам – въображаем град в гората; правиш̣т̣ах̣ – като влиза; прамодате – се радва; нирвр̣та-ват – като преуспял човек; мухӯртам – само за миг.
śūraiḥ — por inimigos poderosíssimos; hṛta-svaḥ — todas as suas posses tendo sido roubadas; kva ca — às vezes; nirviṇṇa-cetāḥ — muito melancólico e magoado no coração; śocan — lamentando-se profundamente; vimuhyan — ficando confuso; upayāti — alcança; kaśmalam — inconsciência; kvacit — às vezes; ca — também; gandharva-puram — uma cidade imaginária na floresta; praviṣṭaḥ — tendo penetrado; pramodate — ele desfruta; nirvṛta-vat — exatamente como uma pessoa que alcançou o sucesso; muhūrtam — por um simples momento.
Превод
Tradução
Понякога по-силен, могъщ враг побеждава живото същество, ограбва го и то загубва всичките си притежания. Изпада в отчаяние и оплаквайки загубата, може да изгуби съзнание. Понякога си представя голям, разкошен град, в който иска да живее охолно и щастливо със своето семейство. То си мисли, че ще бъде напълно удовлетворено, ако постигне това, но жалкото му щастие трае само миг.
Às vezes, sendo agredida ou assaltada por um agente superior e poderoso, a entidade viva perde todas as suas posses. Em resposta a isso, ela fica muito melancólica e, lamentando essa perda, às vezes perde a consciência. Ocasionalmente, ela imagina uma grande cidade palaciana onde deseja viver feliz com suas riquezas e membros familiares. Acha que, conseguindo isso, alcançará a felicidade plena, mas essa aparente felicidade dura apenas um momento.
Пояснение
Comentário
В този стих думата гандхарва-пурам е много важна. Случва се в гората да се появи огромен палат: наричат го въздушен замък. Всъщност замъкът съществува само в нашето въображение. Гандхарва-пура е именно такъв въображаем замък. В гората на материалния свят обусловената душа понякога си представя огромни замъци и небостъргачи, пропилява своята енергия, за да си ги осигури, като се надява на вечен и спокоен живот в тях заедно със семейството. Но природните закони не позволяват това. Когато влезе в такъв замък, човек си мисли, че вече е много щастлив, макар щастието да е мимолетно. То може да продължи няколко години, но тъй като в мига на смъртта собственикът трябва да напусне замъка, накрая той загубва всичко. Така завършват материалните начинания. Поетът Видя̄пати сравнява това щастие с облекчението, което носи капка вода в пустинята. Пустинните пясъци са нажежени от палещото слънце и ако искаме прохлада, трябва да излеем върху тях вода в огромни количества – милиони и милиони литри. Каква е ползата от една капка? Водата безспорно е ценна, но една капка не може да разхлади пустинята. В материалния свят всеки е амбициозен, но жегата е изгаряща. С какво може да помогне въображаемият замък? Шрӣла Видя̄пати пее: та̄т̣ала саикате, ва̄ри-бинду-сама, сута-мита-раман̣и-сама̄дже. Щастието от семейния живот, приятелите и обществото е като капка вода в горещата пустиня. В целия материален свят живите същества преследват щастието, защото щастието е тяхно право. За съжаление, поради съприкосновението си с материалния свят, те просто се борят за съществуване. Дори ако човек успее да стане щастлив за известно време, някой могъщ негов враг може да му отнеме всичко. Има много случаи на големи бизнесмени, неочаквано превърнали се в улични просяци. Но материалното съществуване е така устроено, че глупавите хора са привлечени от подобни начинания и забравят същинската дейност – себепознанието.
SIGNIFICADO—Neste verso, a palavra gandharva-puram é muito expressiva. Às vezes, na floresta, aparece um grande castelo, o qual é chamado de castelo no ar. Na verdade, a não ser em nossa imaginação, esse castelo não existe em parte alguma. Isso se chama gandharva-pura. Na floresta material, a alma condicionada às vezes fixa sua atenção em grandes castelos e arranha-céus e desperdiça sua energia com essas coisas, esperando sempre viver neles muito pacificamente com sua família. Contudo, as leis da natureza não permitem isso. Ao entrar nesse castelo, ela tem a impressão momentânea de que é muito feliz, muito embora sua felicidade seja efêmera. Talvez a sua felicidade dure alguns anos, mas, visto que o proprietário do castelo terá de deixá-lo na hora da morte, perderá tudo. É nesse contexto que se dão as relações mundanas. Vidyāpati descreve que semelhante felicidade é igual à felicidade que sentimos ao vermos uma gota de água no deserto. O deserto é aquecido pelo sol abrasador e, caso queiramos reduzir a temperatura do deserto, precisaremos de uma imensa quantidade de água – milhões e milhões de litros. Que efeito terá uma gota? Decerto a água é importante, mas uma mera gota não reduzirá o calor do deserto. Neste mundo material, todos são ambiciosos, mas o calor é muito inclemente. De que adiantaria um castelo imaginário no ar? Portanto, Śrīla Vidyāpati canta: tāṭala saikate, vāri-bindu-sama, suta-mita-ramaṇi-samāje. A felicidade da vida familiar, da amizade e da sociedade é comparada a uma gota de água em um deserto escaldante. Como a felicidade é prerrogativa do ser vivo, todo o mundo material está atarefado na tentativa de alcançar a felicidade. Infelizmente, ao entrar em contato com o mundo material, tudo o que a entidade viva faz é lutar pela existência. Mesmo que alguém consiga ser feliz por um momento, um inimigo poderosíssimo pode saquear tudo. Existem muitos exemplos nos quais importantes homens de negócios subitamente se tornam indigentes e moradores de rua. No entanto, conforme a natureza da existência material, os tolos se deixam atrair por essas transações e se esquecem de seu verdadeiro dever, a autorrealização.