VERSO 33
ТЕКСТ 33
Texto
Текст
bhāsāruṇāyita-tanu-dvija-kunda-paṅkti
dhyāyet svadeha-kuhare ’vasitasya viṣṇor
bhaktyārdrayārpita-manā na pṛthag didṛkṣet
бха̄са̄рун̣а̄йита-тану-двиджа-кунда-пан̇кти
дхя̄йет свадеха-кухаре 'васитася виш̣н̣ор
бхактя̄рдрая̄рпита-мана̄ на пр̣тхаг дидр̣кш̣ет
Sinônimos
Дума по дума
dhyāna-ayanam — que serve facilmente como objeto de meditação; prahasitam — a risada; bahula — abundante; adhara-oṣṭha — de Seus lábios; bhāsa — pelo esplendor; aruṇāyita — matizados de rosa; tanu — pequenos; dvija — dentes; kunda-paṅkti — como um ramalhete de botões de jasmim; dhyāyet — deve meditar em; sva-deha-kuhare — no âmago de seu coração; avasitasya — que reside; viṣṇoḥ — de Viṣṇu; bhaktyā — com devoção; ārdrayā — embebida em amor; arpita-manāḥ — sua mente tendo se fixado; na — não; pṛthak — qualquer outra coisa; didṛkṣet — deve desejar ver.
дхя̄на-аянам – върху който лесно се медитира; прахаситам – смехът; бахула – обилен; адхара-ош̣т̣ха – на устните му; бха̄са – от блясъка; арун̣а̄йита – с розов оттенък; тану – малки; двиджа – зъби; кунда-пан̇кти – като наниз от жасминови пъпки; дхя̄йет – той трябва да медитира върху; сва-деха-кухаре – в дълбините на сърцето си; аваситася – който живее; виш̣н̣ох̣ – на Виш̣н̣у; бхактя̄ – с преданост; а̄рдрая̄ – проникната от любов; арпита-мана̄х̣ – неговият ум е съсредоточен; на – не; пр̣тхак – нищо друго; дидр̣кш̣ет – трябва да желае да вижда.
Tradução
Превод
Com devoção embebida em amor e afeição, o yogī deve meditar, no âmago de seu coração, na risada do Senhor Viṣṇu. A risada do Senhor Viṣṇu é tão cativante que se pode meditar nela facilmente. Quando o Senhor Supremo ri, pode-se ver Seus pequenos dentes, que parecem botões de jasmim matizados de rosa pelo esplendor de Seus lábios. Uma vez que tenha devotado sua mente a isso, o yogī já não deve desejar ver qualquer outra coisa.
С преданост, проникната от любов и нежност, в дълбините на сърцето си йогӣ трябва да медитира върху смеха на Бог Виш̣н̣у. Смехът на Виш̣н̣у е толкова обаятелен, че никак не е трудно човек да медитира върху него. Когато Върховният Бог се смее, човек може да види ситните му зъби, които са като жасминови пъпки и отразяват розовия блясък на устните му. Щом веднъж посвети ума си на този смях, йогӣ не желае да вижда нищо повече.
Comentário
Пояснение
Recomenda-se que o yogī visualize a risada do Senhor após estudar Seu sorriso muito cuidadosamente. Essas descrições específicas de meditação no sorriso, na risada, no rosto, nos lábios e nos dentes indicam de modo conclusivo que Deus não é impessoal. Este verso descreve como se deve meditar na risada ou no sorriso de Viṣṇu. Não há outra atividade que possa purificar inteiramente o coração do devoto. A beleza excepcional da risada do Senhor Viṣṇu é que, quando Ele sorri, Seus pequenos dentes, que parecem botões de jasmim, ficam imediatamente avermelhados, refletindo Seus lábios rosados. Se o yogī for capaz de colocar o belo rosto do Senhor no âmago do seu coração, ele ficará completamente satisfeito. Em outras palavras, quando nos absorvemos internamente em ver a beleza do Senhor, a atração material já não pode nos perturbar.
Казва се, че след продължителна медитация върху усмивката на Бога йогӣте трябва да медитират върху смеха му. Приведените в тези стихове подробни описания на медитацията върху усмивката, смеха, лицето, устните и зъбите на Бога категорично доказват, че Богът не е безличностен. В тази строфа се казва, че човек трябва да медитира върху смеха или усмивката на Виш̣н̣у. Никоя друга дейност не може да пречисти докрай сърцето на предания от всички материални замърсявания. Неповторимата прелест на смеха на Бог Виш̣н̣у е в това, че когато Той се усмихне, ситните му зъби, които приличат на пъпките на жасминовите цветове, стават червеникави, отразявайки блясъка на розовите му устни. Ако йогӣ успее да помести прекрасния лик на Бога в дълбините на сърцето си, той постига пълно удовлетворение. С други думи, когато е погълнат от съзерцание на красотата на Бога, човек става равнодушен към съблазните на материалния свят.