Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.33

ध्यानायनं प्रहसितं बहुलाधरोष्ठ-
भासारुणायिततनुद्विजकुन्दपङ्‌क्ति ।
ध्यायेत्स्वदेहकुहरेऽवसितस्य विष्णोर्
भक्त्यार्द्रयार्पितमना न पृथग्दिद‍ृक्षेत् ॥ ३३ ॥
дхя̄на̄янам̇ прахаситам̇ бахула̄дхарош̣т̣ха-
бха̄са̄рун̣а̄йита-тану-двиджа-кунда-пан̇кти
дхя̄йет свадеха-кухаре 'васитася виш̣н̣ор
бхактя̄рдрая̄рпита-мана̄ на пр̣тхаг дидр̣кш̣ет

Дума по дума

дхя̄на-аянамвърху който лесно се медитира; прахаситамсмехът; бахулаобилен; адхара-ош̣т̣хана устните му; бха̄саот блясъка; арун̣а̄йитас розов оттенък; танумалки; двиджазъби; кунда-пан̇ктикато наниз от жасминови пъпки; дхя̄йеттой трябва да медитира върху; сва-деха-кухарев дълбините на сърцето си; аваситасякойто живее; виш̣н̣ох̣на Виш̣н̣у; бхактя̄с преданост; а̄рдрая̄проникната от любов; арпита-мана̄х̣неговият ум е съсредоточен; нане; пр̣тхакнищо друго; дидр̣кш̣еттрябва да желае да вижда.

Превод

С преданост, проникната от любов и нежност, в дълбините на сърцето си йогӣ трябва да медитира върху смеха на Бог Виш̣н̣у. Смехът на Виш̣н̣у е толкова обаятелен, че никак не е трудно човек да медитира върху него. Когато Върховният Бог се смее, човек може да види ситните му зъби, които са като жасминови пъпки и отразяват розовия блясък на устните му. Щом веднъж посвети ума си на този смях, йогӣ не желае да вижда нищо повече.

Пояснение

Казва се, че след продължителна медитация върху усмивката на Бога йогӣте трябва да медитират върху смеха му. Приведените в тези стихове подробни описания на медитацията върху усмивката, смеха, лицето, устните и зъбите на Бога категорично доказват, че Богът не е безличностен. В тази строфа се казва, че човек трябва да медитира върху смеха или усмивката на Виш̣н̣у. Никоя друга дейност не може да пречисти докрай сърцето на предания от всички материални замърсявания. Неповторимата прелест на смеха на Бог Виш̣н̣у е в това, че когато Той се усмихне, ситните му зъби, които приличат на пъпките на жасминовите цветове, стават червеникави, отразявайки блясъка на розовите му устни. Ако йогӣ успее да помести прекрасния лик на Бога в дълбините на сърцето си, той постига пълно удовлетворение. С други думи, когато е погълнат от съзерцание на красотата на Бога, човек става равнодушен към съблазните на материалния свят.