VERSO 22
ТЕКСТ 22
Texto
Текст
vyapohya dehādiṣu saṅgam ūḍham
vrajanti tat pārama-haṁsyam antyaṁ
yasminn ahiṁsopaśamaḥ sva-dharmaḥ
вяпохя деха̄диш̣у сан̇гам ӯд̣хам
враджанти тат па̄рама-хам̇сям антям̇
ясминн ахим̇сопашамах̣ сва-дхармах̣
Sinônimos
Дума по дума
yatra — a quem; anuraktāḥ — firmemente apegadas; sahasā — subitamente; eva — certamente; dhīrāḥ — autocontroladas; vyapohya — deixando de lado; deha — o corpo grosseiro e a mente sutil; ādiṣu — em relação a; saṅgam — apego; ūḍham — adotado; vrajanti — partir; tat — esta; pārama-haṁsyam — o estágio máximo de perfeição; antyam — e além disso; yasmin — no qual; ahiṁsā — não-violência; upaśamaḥ — e renúncia; sva-dharmaḥ — ocupação consequente.
ятра – на когото; ануракта̄х̣ – здраво привързан; сахаса̄ – изведнъж; ева – несъмнено; дхӣра̄х̣ – овладял себе си; вяпохя – изоставяйки; деха – грубото тяло и финия ум; а̄диш̣у – свързан с; сан̇гам – привързаност; ӯд̣хам – заел се; враджанти – оттегля се; тат – това; па̄рама-хам̇сям – най-висшето равнище на съвършенството; антям – и отвъд това; ясмин – в което; ахим̇са̄ – ненасилие; упашамах̣ – и отречение; сва-дхармах̣ – действие, което произтича от това.
Tradução
Превод
As pessoas autocontroladas que são apegadas ao Supremo Senhor Śrī Kṛṣṇa podem abandonar subitamente o mundo do apego material, incluindo o corpo grosseiro e a mente sutil, e podem partir para alcançar a perfeição máxima da ordem de vida renunciada e, consequentemente, não-violência e renúncia.
Личностите, които са овладели себе си и са привързани към Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, веднага могат да изоставят света на материалните привързаности, включително грубото тяло и финия ум, и да се оттеглят, за да постигнат най-висшето съвършенство на живота в отречение, което пък води до ненасилие и отреченост.
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Somente o autocontrolado pode apegar-se gradualmente à Suprema Personalidade de Deus. Autocontrolado significa não inclinado ao gozo dos sentidos desnecessário. E aqueles que não são autocontrolados entregam-se ao gozo dos sentidos. A especulação filosófica árida é um gozo dos sentidos sutil da mente. O gozo dos sentidos nos conduz ao caminho da escuridão. Aqueles que são autocontrolados podem progredir no caminho da liberação da vida condicionada da existência material. Os Vedas, portanto, prescrevem que não devemos trilhar o caminho da escuridão, senão que devemos realizar uma marcha progressiva rumo ao caminho da luz, ou liberação. Na verdade, o autocontrole não é alcançado por restringirmos os sentidos artificialmente do gozo material, mas por tornarmo-nos verdadeiramente apegados ao Senhor Supremo ocupando nossos sentidos imaculados no transcendental serviço ao Senhor. Os sentidos não podem ser restringidos à força, mas podem receber uma ocupação adequada. Os sentidos purificados, portanto, estão sempre ocupados no transcendental serviço ao Senhor. Esse estágio perfectivo de ocupação sensorial chama-se bhakti-yoga. Assim, aqueles que se apegam aos meios de bhakti-yoga são realmente autocontrolados e podem abandonar rapidamente seu apego doméstico ou corpóreo em favor do serviço ao Senhor. Esse é chamado o estágio paramahaṁsa. Os haṁsas, ou cisnes, aceitam somente o leite de uma mistura de leite com água. Analogamente, aqueles que aceitam o serviço ao Senhor ao invés do serviço a māyā chamam-se paramahaṁsas. Eles são naturalmente qualificados com todos os bons atributos, tais como ausência de orgulho, libertação da vaidade, não-violência, tolerância, simplicidade, respeitabilidade, adoração, devoção e sinceridade. Todas essas qualidades divinas existem espontaneamente no devoto do Senhor. Tais paramahaṁsas, que são completamente entregues ao serviço ao Senhor, são muito raros. Eles são muito raros mesmo entre as almas liberadas. Real não-violência significa ausência de inveja. Neste mundo, todos têm inveja do próximo. Contudo, um paramahaṁsa perfeito, sendo completamente entregue ao serviço ao Senhor, é perfeitamente não-invejoso. Ele ama todos os seres vivos em relação com o Senhor Supremo. Renúncia verdadeira significa perfeita dependência de Deus. Todo ser vivo é dependente de alguém, porque essa é sua natureza. Na verdade, todos dependem da misericórdia do Senhor Supremo, mas, quando nos esquecemos de nossa relação com o Senhor, tornamo-nos dependentes das condições da natureza material. Renúncia significa renunciar à nossa dependência das condições da natureza material e, assim, tornarmo-nos completamente dependentes da misericórdia do Senhor. Independência verdadeira significa fé completa na misericórdia do Senhor, sem dependência das condições da matéria. Esse estágio paramahaṁsa é o estágio perfectivo mais elevado em bhakti-yoga, o processo de serviço devocional ao Senhor Supremo.
Само тези, които могат да се владеят, могат постепенно да се привържат към Върховната Божествена Личност. Да владееш себе си, означава да не се отдаваш на сетивно наслаждение повече, отколкото е необходимо. Тези, които не могат да се владеят, се предават на сетивното наслаждение. Празните философски разсъждения са фина форма на сетивно наслаждение за ума. Сетивното наслаждение извежда човека на пътя към мрака. Личностите, които са овладели себе си, могат да напредват по пътя към освобождението от обусловения живот в материалното битие. Ведите препоръчват човек да не поема пътя на мрака, а да се издигне до пътя на светлината, или на освобождението. Тази власт над себе си се постига не с насилствено откъсване на сетивата от материалното наслаждение, а с развиване на истинска привързаност към Върховния Бог чрез използване на чистите сетива в трансцендентално служене на Бога. Сетивата не могат да бъдат спрени насила, но могат да бъдат правилно използвани. Пречистените сетива постоянно отдават трансцендентално служене на Бога. Това съвършено равнище на сетивните дейности се нарича бхакти йога. Затова тези, които са приели методите на бхакти йога, наистина могат да се владеят и веднага могат да изоставят привързаността си към дома или към тялото си в интерес на служенето на Бога. Това равнище се нарича парамахам̇са. Хам̇сите, или лебедите, отделят млякото от разтвора на вода и мляко. По подобен начин тези, които приемат да служат на Бога, вместо да служат на ма̄я̄, се наричат парамахам̇си. По природа те притежават всички добри качества: скромност, липса на суета, търпение, простота, порядъчност, уважение, преданост и искреност. Тези божествени качества сами се появяват у преданите. Много рядко се срещат такива парамахам̇си, които напълно са се отдали на служене на Бога. Те се срещат рядко дори и сред освободените души. Истинското ненасилие означава човек да е освободен от завистта. В този свят всеки завижда на ближния си, но един съвършен парамахам̇са, който напълно се е посветил на служене на Бога, е лишен от всякаква завист. Той обича всички живи същества във връзката им с Върховния Бог. Истинското отречение означава пълно уповаване на Бога. Живите същества са устроени така, че винаги зависят от някой друг. Всъщност всички зависят от милостта на Върховния Бог, но когато човек забрави взаимоотношенията си с Бога, става зависим от условията на материалната природа. Отречение означава човек да пренебрегне зависимостта си от условията на материалната природа и напълно да се остави на милостта на Бога. Истинска независимост означава човек да има пълна вяра в милостта на Бога, без да разчита на материалните условия. Равнището парамахам̇са е най-висшето и най-съвършеното равнище в бхакти йога, процеса на предано служене на Върховния Бог.