Text 57
ТЕКСТ 57
Texto
Текст
na svargaṁ nāpunar-bhavam
bhagavat-saṅgi-saṅgasya
martyānāṁ kim utāśiṣaḥ
на сваргам̇ на̄пунар-бхавам
бхагават-сан̇ги-сан̇гася
мартя̄на̄м̇ ким ута̄шиш̣ах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
kṣaṇa-ardhena — la mitad de un instante; api — incluso; tulaye — comparar; na — nunca; svargam — planetas celestiales; na — ni; apunaḥ-bhavam — fundirse en el supremo; bhagavat — la Suprema Personalidad de Dios; saṅgi — relacionarse; saṅgasya — el que se beneficia de la relación; martyānām — del alma condicionada; kim uta — qué hay; āśiṣaḥ — bendiciones.
кш̣ан̣а-ардхена – за част от секундата; апи – дори; тулайе – да се сравни; на – никога; сваргам – райски планети; на – нито; апунах̣-бхавам – сливане с Върховния; бхагават – Върховната Божествена Личност; сан̇ги – спътник; сан̇гася – този, който се възползва от възможността за общуване; мартя̄на̄м – на обусловената душа; ким ута – какви още; а̄шиш̣ах̣ – благословии.
Traducción
Превод
El que tiene la fortuna de relacionarse con un devoto, aunque solo sea por una fracción de un instante, se libera de la atracción por los resultados del karma y del jñāna. ¿Qué interés puede tener entonces en las bendiciones de los semidioses, que están expuestos a las leyes del nacimiento y la muerte?
Ако човек общува с предан дори само за част от секундата, той загубва всяко влечение към плодовете на карма и гя̄на. Каква стойност може да имат за него благословиите на полубоговете, които сами са подвластни на законите на раждането и смъртта?
Significado
Пояснение
Aquí se explica que, de las tres clases de hombres —es decir, los karmīs, los jñānīs y los bhaktas—, los más excelsos son los bhaktas. Śrīla Prabhodhānanda Sarasvatī dice en una canción: kaivalyaṁ narakāyate tridaśa-pūr ākāśa-puṣpāyate (Caitanya-candrāmṛta). La palabra kaivalya significa fundirse en la refulgencia de la Suprema Personalidad de Dios, y la palabra tridaśa-pūr se refiere a los planetas celestiales, donde viven los semidioses. Así pues, el devoto considera infernal la fusión en la existencia del Señor, kaivalya-sukha, porque para el bhakta, perder la individualidad y fundirse en la refulgencia del Brahman es cometer suicidio. El bhakta siempre quiere conservar su individualidad para ofrecer servicio al Señor. En verdad, para él, la elevación a los sistemas planetarios superiores no es más que una quimera. El devoto no da el menor valor a la felicidad material, que es temporal. El devoto está en una posición tan excelsa que no tiene interés en las acciones de karma y jñāna. Para el devoto situado en el plano trascendental, las acciones resultantes del karma y del jñāna son tan insignificantes que no siente el menor interés por ellas. El bhakti-yoga es suficiente para dar al bhakta la felicidad completa. Como se afirma en el Śrīmad-Bhāgavatam (1.2.6): yayātmā suprasīdati. El servicio devocional puede dar la satisfacción plena, y ese es el resultado de la relación con un devoto. Sin las bendiciones de un devoto puro, nadie puede estar completamente satisfecho, ni puede entender la posición trascendental de la Suprema Personalidad de Dios.
В тази строфа се казва, че от трите категории хора: кармӣ, гя̄нӣ и бхакти – бхактите са най-извисените. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ пише: каивалям̇ нарака̄яте тридаша-пӯр а̄ка̄ша-пуш̣па̄яте (Чайтаня чандра̄мр̣та). Думата каиваля значи „сливане със сиянието на Върховната Божествена Личност“, а тридаша-пӯр е райското царство на полубоговете. Преданият смята каиваля-сукха, сливането с битието на Бога, за истински ад, защото да загуби индивидуалността си и да потъне в сиянието Брахман, за него е равносилно на самоубийство. Той иска да запази своята индивидуалност завинаги, за да може да служи на Бога. Преданият гледа на издигането до висшите планетни системи като на пустинен мираж. Преходното, материалното щастие няма стойност за него. Той е толкова извисен, че не изпитва и най-малко влечение към дейностите на карма и гя̄на. За предания, който е постигнал трансцендентално равнище, плодовете на карма и гя̄на са толкова нищожни и жалки, че той не проявява към тях никакъв интерес. Бхакти йога сама по себе си дава на бхактите пълно щастие. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6) е казано: яя̄тма̄ супрасӣдати. Човек може да изпита пълно удовлетворение просто като отдава предано служене, а такава възможност той получава в резултат на общуването си с предан. Без благословията на чист предан никой не може да постигне истинско удовлетворение, нито може да разбере трансценденталната природа на Върховната Божествена Личност.