Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.57
Деванагари
क्षणार्धेनापि तुलये न स्वर्गं नापुनर्भवम् ।
भगवत्सङ्गिसङ्गस्य मर्त्यानां किमुताशिष: ॥ ५७ ॥
भगवत्सङ्गिसङ्गस्य मर्त्यानां किमुताशिष: ॥ ५७ ॥
Стих
кш̣ан̣а̄рдхена̄пи тулайе
на сваргам̇ на̄пунар-бхавам
бхагават-сан̇ги-сан̇гася
мартя̄на̄м̇ ким ута̄шиш̣ах̣
на сваргам̇ на̄пунар-бхавам
бхагават-сан̇ги-сан̇гася
мартя̄на̄м̇ ким ута̄шиш̣ах̣
Дума по дума
кш̣ан̣а-ардхена — за част от секундата; апи — дори; тулайе — да се сравни; на — никога; сваргам — райски планети; на — нито; апунах̣-бхавам — сливане с Върховния; бхагават — Върховната Божествена Личност; сан̇ги — спътник; сан̇гася — този, който се възползва от възможността за общуване; мартя̄на̄м — на обусловената душа; ким ута — какви още; а̄шиш̣ах̣ — благословии.
Превод
Ако човек общува с предан дори само за част от секундата, той загубва всяко влечение към плодовете на карма и гя̄на. Каква стойност може да имат за него благословиите на полубоговете, които сами са подвластни на законите на раждането и смъртта?
Пояснение
В тази строфа се казва, че от трите категории хора: кармӣ, гя̄нӣ и бхакти – бхактите са най-извисените. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ пише: каивалям̇ нарака̄яте тридаша-пӯр а̄ка̄ша-пуш̣па̄яте (Чайтаня чандра̄мр̣та). Думата каиваля значи „сливане със сиянието на Върховната Божествена Личност“, а тридаша-пӯр е райското царство на полубоговете. Преданият смята каиваля-сукха, сливането с битието на Бога, за истински ад, защото да загуби индивидуалността си и да потъне в сиянието Брахман, за него е равносилно на самоубийство. Той иска да запази своята индивидуалност завинаги, за да може да служи на Бога. Преданият гледа на издигането до висшите планетни системи като на пустинен мираж. Преходното, материалното щастие няма стойност за него. Той е толкова извисен, че не изпитва и най-малко влечение към дейностите на карма и гя̄на. За предания, който е постигнал трансцендентално равнище, плодовете на карма и гя̄на са толкова нищожни и жалки, че той не проявява към тях никакъв интерес. Бхакти йога сама по себе си дава на бхактите пълно щастие. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6) е казано: яя̄тма̄ супрасӣдати. Човек може да изпита пълно удовлетворение просто като отдава предано служене, а такава възможност той получава в резултат на общуването си с предан. Без благословията на чист предан никой не може да постигне истинско удовлетворение, нито може да разбере трансценденталната природа на Върховната Божествена Личност.