Text 14
ТЕКСТ 14
Texto
Текст
tapase ’rṇavam āviśan
daśa-varṣa-sahasrāṇi
tapasārcaṁs tapas-patim
тапасе 'рн̣авам а̄вишан
даша-варш̣а-сахасра̄н̣и
тапаса̄рчам̇с тапас-патим
Palabra por palabra
Дума по дума
pitrā — por el padre; ādiṣṭāḥ — siendo ordenados; prajā-sarge — en cuestión de engendrar hijos; tapase — para ejecutar austeridades; arṇavam — en el océano; āviśan — entraron; daśa-varṣa — diez años; sahasrāṇi — esos miles; tapasā — con su austeridad; ārcan — adoraron; tapaḥ — de la austeridad; patim — al amo.
питра̄ – от бащата; а̄диш̣т̣а̄х̣ – накарани; праджа̄-сарге – да създадат поколение; тапасе – за да се подложат на доброволни мъчения; арн̣авам – в океана; а̄вишан – влязоха; даша-варш̣а – десет години; сахасра̄н̣и – хиляда пъти; тапаса̄ – с аскетизма си; а̄рчан – почетоха; тапах̣ – на аскетизма; патим – повелителя.
Traducción
Превод
Cuando su padre les ordenó que se casasen y tuviesen hijos, los Pracetās entraron en el mar y practicaron austeridades y penitencias durante diez mil años. De ese modo adoraron a la Suprema Personalidad de Dios, el amo de toda austeridad.
Когато техният баща им поръча да се оженят и да създадат поколение, Прачета̄сите се гмурнаха в дълбините на океана и се подложиха на сурови мъчения и лишения в продължение на десет хиляди години. Така те почетоха господаря на аскетизма, Върховната Божествена Личност.
Significado
Пояснение
A veces, los grandes sabios y ascetas se adentran en los Himālayas para apartarse del mundanal ruido. Vemos, sin embargo, que los hijos de Prācīnabarhi, los Pracetās, para realizar austeridades en un lugar solitario, se sumergieron en las profundidades del mar. Puesto que ejecutaron austeridades durante diez mil años, este episodio tuvo lugar en Satya-yuga, era en que la gente solía vivir cien mil años. También es significativo que con sus austeridades adorasen al amo de la austeridad, Śrī Kṛṣṇa, la Suprema Personalidad de Dios. Quien desee realizar austeridades y penitencias para alcanzar el objetivo supremo, debe alcanzar el favor de la Suprema Personalidad de Dios. Cuando alguien logra el favor del Señor Supremo, debe entenderse que ha terminado con la ejecución de todo tipo de austeridades y penitencias, y lo ha hecho con eficacia. Por otra parte, si no alcanza la etapa perfecta del servicio devocional, todas sus austeridades y penitencias carecen de sentido, pues sin el Señor Supremo nadie puede alcanzar los resultados superiores que se derivan de la ejecución de austeridades. Como se explica en el Bhagavad-gītā (5.29), el Señor Śrī Kṛṣṇa es el amo de todas las penitencias y sacrificios: bhoktāraṁ yajña-tapasāṁ sarva-loka-maheśvaram. Así pues, el resultado que se desea de la realización de austeridades puede obtenerse del Señor Kṛṣṇa.
Понякога великите мъдреци и аскети отиват в Хималаите, за да се уединят и да се откъснат от светската суета. От тази строфа обаче узнаваме, че Прачета̄сите, синовете на Пра̄чӣнабархи, се усамотили в океанските дълбини, за да могат да се отдадат на аскетизъм, несмущавани от никого. Фактът, че те се подлагали на лишения цели десет хиляди години, показва, че описваните събития се случили в Сатя юга, когато хората живеели по сто хиляди години. Важно е също да отбележим, че с аскетизма си Прачета̄сите отдавали почит на господаря на аскетизма, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Ако човек иска да постигне върховната цел с лишения и аскетизъм, той трябва да спечели разположението на Върховния Бог. Който се ползва с благосклонността на Върховния, е постигнал резултатите на всички видове лишения и самомъчения. Но ако някой не постигне съвършенството на преданото служене, целият му аскетизъм е безсмислен, защото резултатите от него идват само по милостта на Върховния Бог. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (5.29), Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е господарят на всички лишения и жертвоприношения: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам. Следователно от Кр̣ш̣н̣а човек може да получи резултата, до който водят всички възможни лишения и самоналожени мъчения.
En el Śrīmad-Bhāgavatam (3.33.7), se afirma:
В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7) се казва:
yaj-jihvāgre vartate nāma tubhyam
tepus tapas te juhuvuḥ sasnur āryā
brahmānūcur nāma gṛṇanti ye te
ядж-джихва̄гре вартате на̄ма тубхям
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄ря̄
брахма̄нӯчур на̄ма гр̣н̣анти йе те
Incluso la persona que nace en familia de caṇḍālas, que es el nacimiento más bajo posible dentro de la sociedad humana, es gloriosa si canta los santos nombres del Señor, pues se considera que ese canto es la demostración definitiva de que el devoto, en su vida anterior, se ha sometido a todo tipo de austeridades. Por la gracia del Señor Caitanya, aquel que canta el mahā-mantra (Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare) alcanza la más elevada etapa de perfección, que en el pasado obtenían aquellos que se sumergían en el mar y ejecutaban austeridades durante diez mil años. El canto del mantra Hare Kṛṣṇa es una gran concesión que se hace a los caídos seres humanos de la era de Kali; debe entenderse que una persona que en esta era no saque provecho del canto de ese mantra Hare Kṛṣṇa, está muy confundida por la influencia de la energía ilusoria del Señor.
Дори човекът, роден в семейство на чан̣д̣а̄ли, човекът с възможно най-низш произход, е славен, ако повтаря святите имена на Бога. Самият факт, че възпява имената на Бога, е доказателство, че в предишния си живот той се е подлагал на всички видове лишения и самомъчения. По милостта на Бог Чайтаня оня, който повтаря маха̄-мантрата (Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе), постига най-висшето съвършенство, което в миналите епохи се е постигало с цената на хилядолетен аскетизъм в океанските дълбини. В съвременната епоха човек, който не повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а – безценен дар за падналите хора в Кали юга, – е безпомощен пленник на илюзорната енергия на Бога.