Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.14
Деванагари
पित्रादिष्टा: प्रजासर्गे तपसेऽर्णवमाविशन् ।
दशवर्षसहस्राणि तपसार्चंस्तपस्पतिम् ॥ १४ ॥
दशवर्षसहस्राणि तपसार्चंस्तपस्पतिम् ॥ १४ ॥
Стих
питра̄диш̣т̣а̄х̣ праджа̄-сарге
тапасе 'рн̣авам а̄вишан
даша-варш̣а-сахасра̄н̣и
тапаса̄рчам̇с тапас-патим
тапасе 'рн̣авам а̄вишан
даша-варш̣а-сахасра̄н̣и
тапаса̄рчам̇с тапас-патим
Дума по дума
питра̄ — от бащата; а̄диш̣т̣а̄х̣ — накарани; праджа̄-сарге — да създадат поколение; тапасе — за да се подложат на доброволни мъчения; арн̣авам — в океана; а̄вишан — влязоха; даша-варш̣а — десет години; сахасра̄н̣и — хиляда пъти; тапаса̄ — с аскетизма си; а̄рчан — почетоха; тапах̣ — на аскетизма; патим — повелителя.
Превод
Когато техният баща им поръча да се оженят и да създадат поколение, Прачета̄сите се гмурнаха в дълбините на океана и се подложиха на сурови мъчения и лишения в продължение на десет хиляди години. Така те почетоха господаря на аскетизма, Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Понякога великите мъдреци и аскети отиват в Хималаите, за да се уединят и да се откъснат от светската суета. От тази строфа обаче узнаваме, че Прачета̄сите, синовете на Пра̄чӣнабархи, се усамотили в океанските дълбини, за да могат да се отдадат на аскетизъм, несмущавани от никого. Фактът, че те се подлагали на лишения цели десет хиляди години, показва, че описваните събития се случили в Сатя юга, когато хората живеели по сто хиляди години. Важно е също да отбележим, че с аскетизма си Прачета̄сите отдавали почит на господаря на аскетизма, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Ако човек иска да постигне върховната цел с лишения и аскетизъм, той трябва да спечели разположението на Върховния Бог. Който се ползва с благосклонността на Върховния, е постигнал резултатите на всички видове лишения и самомъчения. Но ако някой не постигне съвършенството на преданото служене, целият му аскетизъм е безсмислен, защото резултатите от него идват само по милостта на Върховния Бог. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (5.29), Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е господарят на всички лишения и жертвоприношения: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам. Следователно от Кр̣ш̣н̣а човек може да получи резултата, до който водят всички възможни лишения и самоналожени мъчения.
В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7) се казва:
ахо бата шва-пачо 'то гарӣя̄н
ядж-джихва̄гре вартате на̄ма тубхям
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄ря̄
брахма̄нӯчур на̄ма гр̣н̣анти йе те
ядж-джихва̄гре вартате на̄ма тубхям
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄ря̄
брахма̄нӯчур на̄ма гр̣н̣анти йе те
Дори човекът, роден в семейство на чан̣д̣а̄ли, човекът с възможно най-низш произход, е славен, ако повтаря святите имена на Бога. Самият факт, че възпява имената на Бога, е доказателство, че в предишния си живот той се е подлагал на всички видове лишения и самомъчения. По милостта на Бог Чайтаня оня, който повтаря маха̄-мантрата (Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе), постига най-висшето съвършенство, което в миналите епохи се е постигало с цената на хилядолетен аскетизъм в океанските дълбини. В съвременната епоха човек, който не повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а – безценен дар за падналите хора в Кали юга, – е безпомощен пленник на илюзорната енергия на Бога.