Шрӣмад Бха̄гаватам 3.33.7

Както се каза в предишната строфа, човекът, който поне веднъж е изрекъл святото име на Бога без оскърбления, веднага получава правото да извършва ведически жертвоприношения. Това твърдение на Шрӣмад Бха̄гаватам не бива да ни удивява. Не бива да се съмняваме и да мислим: „Нима е възможно просто като повтаря святото име на Бога човек да стане светец и да се сравнява с най-издигнатите бра̄хман̣и?“ За да разсее подобни съмнения, които биха могли да възникнат в умовете на невярващите, в настоящата строфа Девахӯти казва, че стадият на повтарянето на святото име на Бога не се постига ненадейно, а след извършване на всички видове ведически ритуали и жертвоприношения. Това е съвсем естествено, защото никой не може да започне да повтаря святото име на Бога, ако в предишните си животи не е минал през по-низшите степени на развитие, т.е. ако не е извършвал ритуални жертвоприношения, ако не е изучавал Ведите и не е придобил всички достойнства на а̄ряните. Всички тези са предварителни етапи. Ако някой е студент по право, това значи, че вече е завършил средното си образование. По аналогичен начин всеки, който възпява святото име на Бога – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, – вече е минал през по-низшите степени. В тази строфа е казано, че хората, които произнасят святото име, са славни. Дори не е необходимо човек да разбира методиката на процеса – да знае за съществуването на оскърбления, за освобождаването от оскърбленията и за равнището на чистото възпяване. Достатъчно е святото име да вибрира на върха на езика му. В тази строфа думата на̄ма е употребена в единствено число – достатъчно е едно име, Кр̣ш̣н̣а или Ра̄ма. Човек не бива да остава с впечатлението, че трябва да повтаря всички имена на Бога. Святите имена на Бога са безброй – не е нужно да ги повтаряме всичките, за да докажем, че вече сме извършвали всички ведически обреди и церемонии. Ако човек повтори святото име на Бога дори веднъж, значи той вече е издържал всички изпити, какво да говорим за ония, които повтарят името на Бога постоянно, по двайсет и четири часа в денонощието. Тук специално се подчертава: тубхям, „единствено твоето“. Човек трябва да повтаря името на Бога, а не нечие друго име, например имената на полубоговете или на енергиите на Бога, както твърдят философите ма̄я̄ва̄дӣ. Само святото име на Върховния Бог може да ни донесе желания резултат. Този, който сравнява святото име на Бога с имената на полубоговете, се нарича па̄ш̣ан̣д̣ӣ, оскърбител.

Човек трябва да повтаря святото име, за да удовлетвори Върховния Бог, а не за да получи сетивно наслаждение или да си изкарва прехраната с него. Ако притежава такова чисто съзнание, даже да се е родил в семейство на кучеядци, той е достоен за възслава, защото не само че е пречистил себе си, но може да освободи и другите. Той има право да говори на хората за значението на трансценденталното име, както е правил Т̣ха̄кура Харида̄са. Както е известно, Т̣ха̄кура Харида̄са се родил в мюсюлманско семейство, но понеже възпявал святото име на Върховния Бог без оскърбления, Бог Чайтаня го упълномощил да бъде авторитет, а̄ча̄ря, който да разпространява святото име. Фактът, че бил роден в семейство, в което не се следвали ведическите предписания, нямал значение. Чайтаня Маха̄прабху и Адвайта Прабху признали Харида̄са Т̣ха̄кура за авторитет, защото той повтарял святото име на Бога без оскърбления. Те веднага приели, че той вече е изпълнил всички видове отречения, изучил е Ведите и е извършил всички жертвоприношения. Това се подразбирало от само себе си. Но има една категория кастови бра̄хман̣и, наречени сма̄рта-бра̄хман̣и, които твърдят, че дори тези, които повтарят святото име на Бога и могат да бъдат смятани за чисти, трябва да извършват ведическите ритуали или да чакат да се родят в семейство на бра̄хман̣и в следващия си живот, за да могат да ги извършват. Това обаче не е вярно. Тези, които повтарят святото име, не трябва да чакат следващия си живот, за да се пречистят; те се пречистват веднага. Смята се, че те вече са извършили всички видове ритуали. Истината е, че самите псевдо бра̄хман̣и трябва да следват всички отречения, за да могат да се пречистят. Съществуват още много ведически ритуали, които не са споменати в тази строфа. Смята се, че хората, които повтарят святото име, вече са ги извършили всичките.

Думата джухувух̣ означава, че такива личности са извършвали всички видове жертвоприношения. Саснух̣ значи, че са обиколили всички святи места и са участвали в пречистващите церемонии, които се провеждат там. Тези хора се наричат а̄ря̄х̣, защото вече са изпълнили всичко необходимо и могат да бъдат причислени към а̄ряните. А̄ряни се наричат цивилизованите хора, чието поведение съответства на ведическите предписания. Всеки предан, който повтаря святото име на Бога, е а̄рян от най-висша класа. Ако човек не е изучил Ведите, той не може да стане а̄рян, но онези, които повтарят святото име, вече са изучили цялата ведическа литература. Думата анӯчух̣, употребена тук, означава, че те са достойни да станат духовни учители, защото вече са извършили всичко, което е предписано.

Самата дума гр̣н̣анти, която е употребена в тази строфа, предполага, че те са овладели до съвършенство извършването на обредните церемонии и ритуали. Ако човек е съдебен заседател и разглежда съдебни дела, това означава, че вече е получил диплома на юрист и е по-компетентен от тези, които в момента учат право, както и от тези, които ще следват право в бъдеще. По същия начин хората, които повтарят святото име, превъзхождат онези, които извършват ведически ритуали, за да постигнат необходимите качества (с други думи, тези, които са родени в брамински семейства, но още не са минали през пречистващия процес и тепърва им предстои да изучават ведическите писания и да извършват жертвоприношения).

На много места в различните части на Ведите се казва, че този, който повтаря святото име на Бога, веднага се освобождава от плена на обусловения живот. Същото е в сила и за този, който слуша святото име – той също се освобождава от материалния плен дори ако е роден в семейство на кучеядци.