Шрӣмад Бха̄гаватам 4.24.15

यदुक्तं पथि द‍ृष्टेन गिरिशेन प्रसीदता ।
तद्ध्यायन्तो जपन्तश्च पूजयन्तश्च संयता: ॥ १५ ॥
яд уктам̇ патхи др̣ш̣т̣ена
гиришена прасӣдата̄
тад дхя̄янто джапанташ ча
пӯджаянташ ча сам̇ята̄х̣

Дума по дума

яттова; уктамказано; патхипо пътя; др̣ш̣т̣енасрещайки; гиришенаот Шива; прасӣдата̄много доволен; таттова; дхя̄янтах̣размишлявайки; джапантах̣ чаи повтаряйки; пӯджаянтах̣ чаи обожавайки; сам̇ята̄х̣с голямо внимание.

Превод

Когато напуснаха дома си, за да се подложат на суров аскетизъм, синовете на Пра̄чӣнабархи срещнаха Шива, който прояви голяма милост към тях и им даде знание за Абсолютната Истина. Прачета̄сите постоянно мислеха за наставленията му, повтаряха ги и благоговейно ги обожаваха.

Пояснение

За да се подлага на лишения и доброволни мъчения или да извършва каквато и да е друга форма на предано служене, човек трябва да бъде ръководен от духовен учител. В тази строфа ясно е казано, че десетимата синове на Маха̄ра̄джа Пра̄чӣнабархи имали щастието да срещнат Шива, който великодушно им дал напътствия за техните отречения. Шива всъщност станал духовен учител на Прачета̄сите, а те от своя страна приели думите му с такова благоговение, че просто като размишлявали върху тях (дхя̄янтах̣), постигнали съвършенство. Това е тайната на успеха. Щом получи духовно посвещение и чуе волята на духовния си учител, ученикът трябва с цялото си същество да мисли единствено за тази повеля, без да се отклонява с нищо друго. Такова е мнението и на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, който в коментара си към стих от Бхагавад-гӣта̄: вяваса̄я̄тмика̄ буддхир екеха куру-нандана (Бхагавад-гӣта̄, 2.41) пише, че волята на духовния учител е смисъл на живота за ученика. Ученикът не трябва да се грижи дали ще се върне вкъщи, при Бога; неговата първа задача е да изпълни повелята на духовния си учител. Затова той постоянно трябва да мисли за нея – това е съвършената медитация. Нещо повече, той трябва да намери начин да изпълни тази повеля и така да я обожава по най-съвършен начин.