Text 20
ТЕКСТ 20
Texto
Текст
parasya mṛtyor viśataḥ samaṁ prajāḥ
taṁ dhāvamānam anudhāvanty anīśā
yathā rajāṁsy anilaṁ bhūta-saṅghāḥ
парася мр̣тьор вишатах̣ самам̇ праджа̄х̣
там̇ дха̄вама̄нам анудха̄вантй анӣша̄
ятха̄ раджа̄м̇сй анилам̇ бхӯта-сан̇гха̄х̣
Palabra por palabra
Дума по дума
na — no; vai — sin embargo; sva-pakṣaḥ — aliado; asya — de la Suprema Personalidad de Dios; vipakṣaḥ — enemigo; eva — ciertamente; vā — o; parasya — del Supremo; mṛtyoḥ — en la forma de tiempo; viśataḥ — entrar; samam — por igual; prajāḥ — entidades vivientes; tam — a Él; dhāvamānam — mover; anudhāvanti — van detrás; anīśāḥ — entidades vivientes dependientes; yathā — como; rajāṁsi — partículas de polvo; anilam — el viento; bhūta-saṅghāḥ — otros elementos materiales.
на – не; ваи – обаче; сва-пакш̣ах̣ – привърженик; ася – на Върховната Божествена Личност; випакш̣ах̣ – враг; ева – именно; ва̄ – или; парася – на Върховния; мр̣тьох̣ – в образа на времето; вишатах̣ – влизащ; самам – еднакво; праджа̄х̣ – живите същества; там – него; дха̄вама̄нам – движещ се; анудха̄ванти – следват; анӣша̄х̣ – зависими живи същества; ятха̄ – както; раджа̄м̇си – прашинки; анилам – вятърът; бхӯта-сан̇гха̄х̣ – другите материални елементи.
Traducción
Превод
La Suprema Personalidad de Dios, en Su faceta de tiempo eterno, está presente en el mundo material y es neutral con todos. Nadie es Su aliado, ni nadie es Su enemigo. Bajo la jurisdicción del elemento tiempo, todos disfrutan o sufren el resultado de su propio karma, es decir, de sus actividades fruitivas. Tal como el viento lleva por el aire pequeñas partículas de polvo, nuestro karma individual nos trae el disfrute y el sufrimiento de la vida material.
Богът, Върховната Личност, присъства в материалния свят под образа на вечното време, безпристрастен към всички живи създания. Никой не е негов приятел и никой не му е враг. Подвластни на фактора време, всички се наслаждават или страдат в резултат на собствената си карма, т.е. в съответствие с плодоносните дейности, които са вършили. Както вятърът издига и носи във въздуха малки прашинки, така живото същество изпитва страдание или наслаждение в материалния свят в зависимост от своята карма.
Significado
Пояснение
Aunque la Suprema Personalidad de Dios es la causa original de todas las causas, Él no es responsable ni de los sufrimientos ni del disfrute de nadie. El Señor Supremo no es parcial. Los poco inteligentes acusan al Señor Supremo de ser parcial, y pretenden que esa es la causa de que en el mundo material unos disfruten y otros sufran. Pero este verso dice específicamente que esa parcialidad no se da en el Señor Supremo. Sin embargo, las entidades vivientes nunca gozan de independencia. Tan pronto como proclaman su independencia con respecto al controlador supremo, descienden al mundo material para probar fortuna en libertad, en la medida de lo posible. En el mundo material que se ha creado para ellas, esas entidades vivientes descarriadas crean su propio karma, es decir, sus actividades fruitivas, y sacan partido del factor tiempo, creando con ello su propia fortuna, o su desgracia. Todos somos creados, mantenidos, y finalmente, matados. En lo tocante a estas tres cosas, el Señor es ecuánime con todos; sufrimos y disfrutamos de acuerdo con nuestro propio karma. La posición superior o inferior de la entidad viviente, su disfrute y su sufrimiento, se deben a su karma. A este respecto se emplea concretamente la palabra anīśāḥ, que significa «que depende de su propio karma». Se da el ejemplo del gobierno, que pone al alcance de todos los medios para la acción y la administración en el ámbito del Estado, pero cada uno elige crear una situación que le obliga a existir con un determinado tipo de conciencia. En este verso se da el ejemplo del viento que, al soplar, hace flotar partículas de polvo en el aire. En su momento, estallan los relámpagos, caen grandes aguaceros, y la estación de las lluvias crea diversidad en el bosque. Dios es muy bondadoso —da a todos las mismas oportunidades—, pero las acciones resultantes de nuestro propio karma nos traen el sufrimiento y el disfrute en el mundo material.
Въпреки че Богът, Върховната Личност, е изначалната причина на всички причини, Той не носи отговорност за материалното страдание или щастие на живите същества. Той е чужд на влечения и неприязън. Глупците обвиняват Върховния Бог в пристрастие и твърдят, че Той е причината едни да се наслаждават в материалния свят, а други да страдат. Но дадената строфа подчертава, че Богът няма никакво отношение към тези неща. От друга страна, живите същества не са независими. Щом откажат да се подчиняват на върховния повелител, те веднага попадат в материалния свят, където са свободни да търсят щастието си така, както искат. В материалния свят, сътворен за такива заблудени души, те сами създават своята карма в стремежа си да се наслаждават на резултатите от дейностите си. Носени от потока на времето, те сами стават причина за своето щастие или нещастие. Всички живи същества се раждат, живеят известно време и накрая умират. По отношение на тези три явления Богът не проявява пристрастие към никого – всеки страда и се наслаждава в съответствие със своята карма. Положението, което живото същество има, щастието и болките му са резултат от собствената му карма. Във връзка с това много уместно е употребена думата анӣша̄х̣ – „зависими от своята собствена карма“. Правителството дава възможност на всекиго да живее под неговите грижи и управление, но отделният човек сам създава конкретните ситуации в своя живот, които впоследствие определят начина му на съществуване – като свободен гражданин или като затворник. В тази строфа е даден пример с прашинките, които вятърът вдига във въздуха. После проблясват мълнии и върху земята се изливат поройни дъждове. Така започва дъждовният сезон, който предизвиква в гората пъстро многообразие. Богът е много добър и предоставя на всички същества равни възможности. Но човек страда или се наслаждава в материалния свят заради дейностите, които сам върши, т.е. заради своята карма.