Text 2
ТЕКСТ 2
Texto
Текст
atha tāmisram ādi-kṛt
mahāmohaṁ ca mohaṁ ca
tamaś cājñāna-vṛttayaḥ
атха та̄мисрам а̄ди-кр̣т
маха̄мохам̇ ча мохам̇ ча
тамаш ча̄гя̄на-вр̣ттаях̣
Palabra por palabra
Дума по дума
sasarja — creó; agre — primero; andha-tāmisram — el sentido de la muerte; atha — entonces; tāmisram — la ira que sigue a la frustración; ādi-kṛt — todos estos; mahā-moham — la propiedad de objetos disfrutables; ca — también; moham — concepto ilusorio; ca — también; tamaḥ — oscuridad en el conocimiento de la propia identidad; ca — como también; ajñāna — nesciencia; vṛttayaḥ — ocupaciones.
сасарджа – създадени; агре – най-напред; андха-та̄мисрам – чувството за смърт; атха – тогава; та̄мисрам – гняв, породен от разочарование; а̄ди-кр̣т – всички тези; маха̄-мохам – притежаване на обекти за наслаждение; ча – също; мохам – илюзорна представа; ча – също; тамах̣ – невежество за природата на собственото аз; ча – както и; агя̄на – невежество; вр̣ттаях̣ – занимания.
Traducción
Превод
Brahmā creó primero las ocupaciones de la nesciencia, como el engañarse a sí mismo, el sentido de la muerte, la ira que sigue a la frustración, el falso sentimiento de propiedad, y el concepto corporal ilusorio u olvido de la propia verdadera identidad.
Най-напред Брахма̄ създаде проявите на невежеството – самоизмамата, чувството за смърт, гнева, породен от разочарование, лъжливото чувство за собственост, както и илюзорната телесна концепция за живота, или забравата на истинската самоличност.
Significado
Пояснение
Antes de que la creación de las entidades vivientes de diferentes especies fuese un hecho, Brahmā creó las condiciones bajo las que tiene que vivir un ser viviente en el mundo material. A una entidad viviente, a no ser que olvide su verdadera identidad, le es imposible vivir en condiciones de vida materiales. Así pues, la primera condición de la existencia material es el olvido de la verdadera identidad del individuo. Y, al olvidar su verdadera identidad, es seguro que la persona sentirá miedo de la muerte, aunque el alma viviente pura es inmortal e innaciente. Esta identificación falsa con la naturaleza material es la causa del falso sentimiento de propiedad sobre cosas que las disposiciones de un control superior nos ofrecen. Para que lleve una vida pacífica, y para que desempeñe sus deberes en el proceso de comprensión de la propia identidad en la vida condicionada, se ofrecen a la entidad viviente todos los recursos materiales. Pero, a causa de la identificación falsa, el alma condicionada queda atrapada por el falso sentimiento de ser el propietario de lo que es propiedad del Señor Supremo. En este verso se hace evidente que el propio Brahmā es una creación del Señor Supremo, y que los cinco tipos de nesciencia que condicionan a las entidades vivientes en la existencia material son creaciones de Brahmā. Cuando se puede entender que las almas condicionadas están bajo la influencia de la varita mágica de Brahmā, pensar que la entidad viviente es igual al Ser Supremo resulta simplemente ridículo. También Patañjali acepta que hay cinco tipos de nesciencia, tal y como aquí se menciona.
Преди същинското сътворение на различните видове живи същества Брахма̄ създал условията, в които живите създания щели да живеят в материалния свят. Ако не забрави истинската си същност, живото същество няма да може да живее в материалната атмосфера. Затова първото условие за съществуване в материалния свят е човек да забрави истинската си самоличност. А когато забрави своята самоличност, той неизбежно ще се бои от смъртта, въпреки че чистата душа никога не се ражда и не умира. Лъжливото отъждествяване с материалната природа води до появата на измамното усещане, че нещата, дадени на живото същество от по-висшата сила, са негова собственост. Материалните ресурси са предоставени на живото същество, за да може да живее мирно и да изпълнява задълженията си в обусловеното съществуване, като се стреми към себепознание. Но лъжливото самоотъждествяване на обусловената душа поражда у нея измамното чувство за собственост и това чувство я кара да смята за свои нещата, които принадлежат на Бога. От тази строфа става ясно, че самият Брахма̄ е творение на Върховния Бог, а петте прояви на невежеството, които обуславят живите същества в материалния свят, са творение на Брахма̄. Човек, който знае, че обусловените души са подвластни на магическата пръчица на Брахма̄, може да разбере колко нелепо е да мислим, че живото същество е равно на Върховното Същество. Патан̃джали също признава съществуването на петте прояви на невежеството, които са споменати тук.