Text 14
ТЕКСТ 14
Texto
Текст
vidūra-kāṣṭhāya muhuḥ kuyoginām
nirasta-sāmyātiśayena rādhasā
sva-dhāmani brahmaṇi raṁsyate namaḥ
видӯра-ка̄ш̣т̣ха̄я мухух̣ куйогина̄м
нираста-са̄мя̄тишайена ра̄дхаса̄
сва-дха̄мани брахман̣и рам̇сяте намах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
namaḥ namaḥ te — permítaseme ofrecerle mis reverencias; astu — son; ṛṣabhāya — al gran asociado; sātvatām — de los miembros de la dinastía Yadu; vidūra-kāṣṭhāya — aquel que está lejos de los pendencieros mundanos; muhuḥ — siempre; ku-yoginām — de los no devotos; nirasta — venció; sāmya — igual condición; atiśayena — mediante la grandeza; rādhasā — mediante la opulencia; sva-dhāmani — en Su propia morada; brahmaṇi — en el cielo espiritual; raṁsyate — disfruta; namaḥ — me postro.
намах̣ намах̣ те – нека отдам смирените си почитания на Теб; асту – са; р̣ш̣абха̄я – на великия спътник; са̄твата̄м – на потомците на династията Яду; видӯра-ка̄ш̣т̣ха̄я – този, който е недостижим за любителите на празни спорове; мухух̣ – винаги; ку-йогина̄м – за неотдадените; нираста – унищожен; са̄мя – равен; атишайена – величие; ра̄дхаса̄ – великолепие; сва-дха̄мани – в собствената си обител; брахман̣и – в духовното небе; рам̇сяте – наслаждава се; намах̣ – покланям се.
Traducción
Превод
Permítaseme ofrecerle mis respetuosas reverencias a Aquel que es el asociado de los miembros de la dinastía Yadu y que siempre es un problema para los no devotos. Él es el disfrutador supremo tanto del mundo material como del mundo espiritual, y sin embargo disfruta de Su propia morada en el cielo espiritual. No hay nadie que sea igual a Él, porque Su opulencia trascendental es inconmensurable.
Нека отдам смирените си почитания на спътника на Я̄давите, този, който е недостижим за неотдадените. Той е върховният наслаждаващ се на материалния и духовния свят, но въпреки това Той се наслаждава в обителта си в духовното небе. Никой не е равен на него, защото трансценденталното му великолепие е неизмеримо.
Significado
Пояснение
Las manifestaciones trascendentales del Señor Supremo Śrī Kṛṣṇa, tienen dos aspectos. Para los devotos puros, Él es el compañero constante, tal como ocurrió en el caso de la familia de la dinastía Yadu, o al convertirse en amigo de Arjuna, o al convertirse en el vecino y asociado de los habitantes de Vṛndāvana, como hijo de Nanda-Yaśodā, como amigo de Sudāmā, Śrīdāmā y Madhumaṅgala, o como amante de las doncellas de Vrajabhūmi, etc. Eso es parte de Sus características personales. Y mediante Su aspecto impersonal, Él expande los rayos del brahmajyoti, el cual es ilimitado y se difunde por todas partes. Una parte de este brahmajyoti omnipresente, que es como los rayos del sol, es cubierta por la oscuridad del mahat-tattva, y esa insignificante parte es conocida como el mundo material. En este mundo material existen infinidad de universos tal como del que tenemos experiencia, y en cada uno de ellos hay cientos de miles de planetas como este en el que habitamos. La gente mundana está más o menos cautivada por la ilimitada forma expansión de los rayos del Señor, pero los devotos están más interesados en Su forma personal, de la cual emana todo (janmādy asya yataḥ). Así como los rayos del sol se concentran en el disco solar, así mismo el brahmajyoti se concentra en Goloka Vṛndāvana, el planeta espiritual más elevado del cielo espiritual. El inconmensurable cielo espiritual está lleno de planetas espirituales, llamados Vaikuṇṭhas, que se encuentran mucho más allá del cielo material. La gente mundana tiene insuficiente información incluso acerca del cielo mundano, por lo cual ¿qué puede pensar del cielo espiritual? De modo que, la gente mundana siempre está lejísimos de Él. Incluso si en el futuro son capaces de fabricar alguna máquina cuya velocidad pueda acelerarse hasta llegar a la velocidad del viento o de la mente, aun así, las personas mundanas serán incapaces de siquiera imaginar que pueden alcanzar los planetas del cielo espiritual. Así que, el Señor y Su morada residencial siempre permanecerán como un mito o un problema misterioso; pero para los devotos, el Señor siempre estará disponible como asociado.
Трансценденталните проявления на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а имат два аспекта. От една страна, Той е постоянен спътник на чистите предани и затова става потомък на династията Яду, приятел на Арджуна, един от жителите на Вр̣нда̄вана, син на Нанда-Яшода̄, приятел на Суда̄ма̄, Шрӣда̄ма̄ и Мадхуман̇гала, любим на девойките от Враджабхӯми и пр. Това е част от личностния му аспект. А чрез безличностния си аспект Той разпространява сиянието брахмаджьоти, което е безкрайно и всепроникващо. Една част от всепроникващото брахмаджьоти, което може да се сравни със слънчевите лъчи, е обвита от мрака на махат-таттва; тази незначителна част се нарича материален свят. В материалния свят има безброй вселени, подобни на вселената, която познаваме, и във всяка от тях има стотици хиляди планети, подобни на планетата, на която живеем. В една или друга степен материалистите са привлечени от безкрайно разпространяващото се сияние на Бога, а преданите се интересуват повече от личната му форма, от която произлиза всичко (джанма̄дй ася ятах̣). Както слънчевите лъчи се излъчват от слънцето, така брахмаджьоти се излъчва от Голока Вр̣нда̄вана, най-висшата духовна планета в духовното небе. Необятната духовна шир е изпълнена с духовни планети, наречени Вайкун̣т̣хи, и се простира далеч отвъд материалното небе. Материалистите нямат достатъчно знание дори за материалното небе – какво могат да си представят те за духовното? Затова материалистите винаги остават далеч от Бога. Дори ако след време успеят да изобретят машина, чиято скорост се доближава до скоростта на вихъра или на ума, те пак няма да могат да достигнат планетите в духовното небе. Затова за тях Богът и неговата обител винаги ще си останат мит и неразрешима загадка, а преданите винаги ще могат да общуват с Бога.
En el cielo espiritual Su opulencia es inconmensurable. El Señor reside en todos los planetas espirituales, los innumerables planetas Vaikuṇṭhas, mediante la expansión de Sus porciones plenarias, y reside ahí junto con Sus liberados devotos asociados; pero a los impersonalistas que quieren fundirse en la existencia del Señor, se les permite hacerlo como una de las chispas espirituales del brahmajyoti. Ellos no tienen ninguna aptitud para convertirse en asociados del Señor, ya sea en los planetas Vaikuṇṭhas o en el planeta supremo, Goloka Vṛndāvana, que se describe en el Bhagavad-gītā como mad-dhāma, y que se describe en este verso como el sva-dhāma del Señor.
Великолепието на Бога в духовното небе е безкрайно. В своите пълни части Той живее заедно с освободените си предани спътници на всяка от неизброимите духовни планети във Вайкун̣т̣ха, а имперсоналистите, които искат да се слеят с битието на Бога, могат да бъдат само духовни искри в брахмаджьоти. Те не притежават необходимите качества, за да станат спътници на Бога на планетите във Вайкун̣т̣ха или на върховната планета Голока Вр̣нда̄вана, която в Бхагавад-гӣта̄ е наречена мад-дха̄ма, а тук – сва-дха̄ма.
Este mad-dhāma o sva-dhāma se describe en el Bhagavad-gītā (15.6) de la siguiente manera:
Тази мад-дха̄ма или сва-дха̄ма е описана в Бхагавад-гӣта̄ (15.6) по следния начин:
na śaśāṅko na pāvakaḥ
yad gatvā na nivartante
tad dhāma paramaṁ mama
на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣
яд гатва̄ на нивартанте
тад дха̄ма парамам̇ мама
El sva-dhāma del Señor no requiere para nada de la luz del Sol ni de la Luna, ni de la electricidad, para la iluminación. Ese dhāma, o lugar, es supremo, y quienquiera que vaya allá, jamás regresa a este mundo material.
За да се осветява, тази сва-дха̄ма на Бога няма нужда от светлината на слънцето, на луната или на електричеството. Тя е върховната обител и който отиде там, никога повече не се връща в материалния свят.
Los planetas Vaikuṇṭhas y el planeta Goloka Vṛndāvana son todos autoluminosos, y los rayos que se difunden por esos sva-dhāma del Señor constituyen la existencia del brahmajyoti. Según se confirma además en los Vedas, como en el Muṇḍaka Upaniṣad (2.2.10), en el Katha Upanisad (2.2.15) y en el Śvetāśvatara Upaniṣad (6.14):
Планетите Вайкун̣т̣хи и Голока Вр̣нда̄вана са самоозаряващи се. Лъчите на тези сва-дха̄ми на Бога изграждат същността на брахмаджьоти. Както се потвърждава във Ведите – в Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (2.2.10), Кат̣ха Упаниш̣ад (2.2.15) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.14):
nemā vidyuto bhānti kuto ’yam agniḥ
tam eva bhāntam anubhāti sarvaṁ
tasya bhāsā sarvam idaṁ vibhāti
нема̄ видюто бха̄нти куто 'ям агних̣
там ева бха̄нтам ану бха̄ти сарвам̇
тася бха̄са̄ сарвам идам̇ вибха̄ти
En el sva-dhāma del Señor no hay necesidad de sol, luna ni estrellas, para la iluminación. Ni tampoco hay necesidad de electricidad, así que ni qué hablar de lámparas de combustión. Por otro lado, debido a que esos planetas son autoluminosos, toda refulgencia se ha vuelto posible, y cualquier cosa que sea deslumbrante se debe al reflejo de ese sva-dhāma.
В сва-дха̄ма няма нужда от слънце, луна и звезди, за да има светлина. Там няма нужда от електричество и от осветителни тела. И не само това; блясъкът на тези самоозаряващи се планети е източник на цялото сияние. Всичко, което свети, отразява лъчите на сва-дха̄ма.
Aquel que se deslumbra con la refulgencia del brahmajyoti impersonal no puede conocer la trascendencia personal; por consiguiente, en el Īśopaniṣad (15) se ora pidiendo que el Señor aparte Su refulgencia deslumbrante, de modo que el devoto pueda ver la verdadera realidad. Ello se dice de la siguiente manera:
Заслепен от сиянието на безличностното брахмаджьоти, човек не може да познае личностната природа на трансценденталното. Затова в Ӣшопаниш̣ад (15) преданият се моли Богът да отдръпне ослепителното си сияние, така че той да види истината. Там се казва:
satyasyāpihitaṁ mukham
tat tvaṁ pūṣann apāvṛṇu
satya-dharmāya dṛṣṭaye
сатяся̄пихитам̇ мукхам
тат твам̇ пӯш̣анн апа̄вр̣н̣у
сатя-дхарма̄я др̣ш̣т̣айе
«¡Oh, Señor!, Tú eres el sustentador de todo, tanto de lo material como de lo espiritual, y todo florece por Tu misericordia. Tu servicio devocional, o bhakti-yoga, es el verdadero principio de la religión, satya-dharma, y yo estoy dedicado a ese servicio. Así que, ten la bondad de protegerme mostrándome Tu verdadera cara. Por favor, retira, pues, el velo de Tus rayos brahmajyotis, de modo que yo pueda ver Tu forma de bienaventuranza y conocimiento eterno».
„О, Господи, Ти поддържаш всичко – както материята, така и духа – и всичко процъфтява благодарение на твоята милост. Преданото служене на Теб (бхакти йога) е истинската религия (сатя-дхарма) и аз съм се посветил на това служене. Милостиво ме защити и ми покажи истинското си лице. Моля Те, вдигни булото на своето сияние брахмаджьоти, за да мога да видя формата Ти на вечно блаженство и знание“.