Text 35
ТЕКСТ 35
Texto
Текст
brahma-bandhum imaṁ jahi
yo ’sāv anāgasaḥ suptān
avadhīn niśi bālakān
брахма-бандхум имам̇ джахи
йо 'са̄в ана̄гасах̣ супта̄н
авадхӣн ниши ба̄лака̄н
Palabra por palabra
Дума по дума
ма̄ енам – никога на него; па̄ртха – о, Арджуна; архаси – трябва да; тра̄тум – освобождаваш; брахма-бандхум – роднина на бра̄хман̣а; имам – него; джахи – убий; ях̣ – той (който); асау – тези; ана̄гасах̣ – безупречни; супта̄н – докато спяха; авадхӣт – уби; ниши – през нощта; ба̄лака̄н – момчетата.
Traducción
Превод
El Señor Śrī Kṛṣṇa dijo: ¡Oh, Arjuna!, no debes exhibir misericordia y liberar a este familiar de un brāhmaṇa [brahma-bandhu], pues él ha matado a unos niños inocentes mientras dormían.
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а каза: О, Арджуна, не трябва да проявяваш милосърдие и да освобождаваш този роднина на бра̄хман̣а (брахма-бандху), защото той уби невинните момчета, докато те спяха.
Significado
Пояснение
La palabra brahma-bandhu es significativa. A una persona que por alguna razón nace en la familia de un brāhmaṇa pero que no es apta para recibir el nombre de brāhmaṇa, se le da el tratamiento de pariente de un brāhmaṇa, y no de brāhmaṇa. El hijo de un juez de un tribunal superior no es de hecho un juez del tribunal, pero no hay nada de malo en referirse a él como familiar del Honorable Magistrado. Por consiguiente, así como uno no se convierte en juez del tribunal superior solo en virtud del nacimiento, así mismo uno no se convierte en brāhmaṇa simplemente por derecho de nacimiento, sino mediante la adquisición de las cualidades esenciales de un brāhmaṇa. Así como la magistratura del tribunal superior es un puesto que se le da a un hombre capacitado, así mismo el puesto de brāhmaṇa se obtiene únicamente por aptitud. El śāstra ordena que incluso si se ven buenas cualidades en una persona nacida en cualquier otra familia que no sea la de un brāhmaṇa, el hombre apto tiene que ser aceptado como brāhmaṇa, e igualmente si una persona nacida en la familia de un brāhmaṇa está desprovista de la aptitud brahmínica, debe entonces ser tratada como un no-brāhmaṇa o, mejor dicho, como pariente de un brāhmaṇa. El Señor Śrī Kṛṣṇa, la autoridad suprema de todos los principios religiosos, los Vedas, ha señalado personalmente esas diferencias, y en los siguientes ślokas va a explicar la razón de ello.
В тази шлока е много съществена думата брахма-бандху. Човек, който се е родил в семейство на бра̄хман̣и, но не притежава необходимите качества, за да може да се нарече бра̄хман̣а, е наричан роднина на бра̄хман̣а, а не бра̄хман̣а. Не е задължително синът на върховния съдия също да е върховен съдия, но няма нищо лошо в това да бъде наричан роднина на почитания съдия. Следователно както длъжността на върховния съдия не се предава по наследство, така човек не може да стане бра̄хман̣а само заради произхода си. Той трябва да притежава необходимите за това качества. Както постът върховен съдия е предназначен за образовани и достойни хора, по същия начин човек може да стане бра̄хман̣а само когато развие определени качества. Ша̄стрите предписват, че трябва да смятаме за бра̄хман̣а дори този, който не произхожда от брахминско семейство, но притежава необходимите за това достойнства и добродетели. А ако човек, който е роден в семейство на бра̄хман̣и, не притежава тези качества, не трябва да го смятаме за бра̄хман̣а. В най-добрия случай
можем да го смятаме за роднина на бра̄хман̣а. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, висшият авторитет във всички религиозни принципи – Ведите, – лично изтъква тези различия и следващите шлоки ще обяснят причината за това.