Шрӣмад Бха̄гаватам 1.7.35

В тази шлока е много съществена думата брахма-бандху. Човек, който се е родил в семейство на бра̄хман̣и, но не притежава необходимите качества, за да може да се нарече бра̄хман̣а, е наричан роднина на бра̄хман̣а, а не бра̄хман̣а. Не е задължително синът на върховния съдия също да е върховен съдия, но няма нищо лошо в това да бъде наричан роднина на почитания съдия. Следователно както длъжността на върховния съдия не се предава по наследство, така човек не може да стане бра̄хман̣а само заради произхода си. Той трябва да притежава необходимите за това качества. Както постът върховен съдия е предназначен за образовани и достойни хора, по същия начин човек може да стане бра̄хман̣а само когато развие определени качества. Ша̄стрите предписват, че трябва да смятаме за бра̄хман̣а дори този, който не произхожда от брахминско семейство, но притежава необходимите за това достойнства и добродетели. А ако човек, който е роден в семейство на бра̄хман̣и, не притежава тези качества, не трябва да го смятаме за бра̄хман̣а. В най-добрия случай
можем да го смятаме за роднина на бра̄хман̣а. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, висшият авторитет във всички религиозни принципи – Ведите, – лично изтъква тези различия и следващите шлоки ще обяснят причината за това.