Шрӣмад Бха̄гаватам 1.7.34
Деванагари
शिबिराय निनीषन्तं रज्ज्वा बद्ध्वा रिपुं बलात् ।
प्राहार्जुनं प्रकुपितो भगवानम्बुजेक्षण: ॥ ३४ ॥
प्राहार्जुनं प्रकुपितो भगवानम्बुजेक्षण: ॥ ३४ ॥
Стих
шибира̄я нинӣш̣антам̇
раджджва̄ баддхва̄ рипум̇ бала̄т
пра̄ха̄рджунам̇ пракупито
бхагава̄н амбуджекш̣ан̣ах̣
раджджва̄ баддхва̄ рипум̇ бала̄т
пра̄ха̄рджунам̇ пракупито
бхагава̄н амбуджекш̣ан̣ах̣
Дума по дума
шибира̄я — по пътя към бойния стан; нинӣш̣антам — докато го водеше; раджджва̄ — с въжетата; баддхва̄ — овързан; рипум — врага; бала̄т — със сила; пра̄ха — каза; арджунам — на Арджуна; пракупитах̣ — разгневен; бхагава̄н — Божествената Личност; амбуджа-ӣкш̣ан̣ах̣ — която гледа с лотосовите си очи.
Превод
След като върза Ашваттха̄ма̄, Арджуна поиска да го отведе в бойния стан. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, погледна разгневения Арджуна с лотосовите си очи и му каза следното.
Пояснение
Както се описва тук, Арджуна и Кр̣ш̣н̣а били разгневени, но очите на Арджуна били като топки от червена мед, а очите на Бога приличали на лотоси. Това означава, че гневът на Арджуна се различава от гнева на Бога. Богът е Трансцендентното и затова винаги остава абсолютен. Неговият гняв не е като гнева на живото същество, обусловено от качествените проявления на материалната природа. Той е абсолютен и затова гневът му и радостта му са едно и също нещо. Гневът му се проявява извън обсега на трите проявления на материалната природа. Той е признак само на благосклонност към преданите му, защото такава е трансценденталната му природа. Следователно дори когато Богът се гневи, този, който е предизвикал гнева му, получава благословията на Бога. Богът е неизменен при всички обстоятелства.